Втора първа среща

1. Първо, но второ съобщение

~Кога ли ще си тръгнат тези хора?
Мислех си, когато приготвях поредната порция от български мезета за чичковци които си мислят, че имат всичко на тази земя, а може би само така си представяха. Може в този момент техните жени да им кръшкат със съседа, докато те седят и си наливат поредна водка в чашите.
~Надявам се поне да ми дадат бакшиш за това, че седя в 01:45 на работа в това прокажно заведение.
-Готова ли е храната?
Зададе ми въпроса главната готвачка, която от час седи и си пуши цигарата, докато гледа понякога мъжете и сигурно си мисли как ще седне до тях и ще им стане компаньонка... Нищо, че жената е с наднормено тегло, побеляла коса и прилича на руските тетки, които ще те гонят по улицата за парче хляб и боже би свирка за 5 лв.
-Почти съм готов!
Отговорих ѝ но така ми се спи, че вече не ме интересува дали ще ме погледне отново със злоба или с харизма на млада девойка от 30-те години на миналия век.
След като приготвих поръчката, излезнах и предоставих всичко на господата. Единия беше толкова пиян, че да му открадна портмонето ми изглежда като детска игра, но предпочитам в такива моменти да не рискувам.
Върнах се в кухнята и седнах на стола. От скука си извадих телефона.
~Майка ми отново ме е тагнала на някоя снимка, но какво да правя... Все пак ми е майка.
Помислих си, но отново реших да подмина всичко и да излезна от приложението. Приятелите ми отново са ми написали купища от съобщения, но сега не ми е до тях.
Реших да порагледам стари чатове и да видя какво правят старите ми познати. Намерих приятелка с която не съм си писал от доста години. Сега намерих и чата с приятел от детството...
~Леле с това копеле как се напивахме когато бяхме малко.
Помислих си докато се усмихвах :)
Десетина минути посветени в търсенето на хора от предишния ми живот се стекоха бавно, докато не намерих чата с момчето което обичах преди толкова много години. Влезнах в чата и заразглеждах клиповете и снимките които имаме заедно. Понякога си пишем, но вече всичко е приключило и чувствата вече ги няма.
Към двадесет минути разглеждах и четох наши чатове и почувствах някаква малка тъга, че вече не сме толкова близки, но това е живота, хората идват и си отиват, но спомените никога.
Видях един наш клип в който се смеем и се радваме на нещо.
~Леле колко съм малък на този клип.
Мислех си когато го гледах, но както си бях почти заспал, колежката ми до мен ме стресна с новата си гърлена и превтасала кашлица с храчка, а това ме накара без да искам да харесам клипа със сърце.
Много бързо махнах сърцето и доста се паникьосах дали Калин ще види това нещо, но слава богу, сега не е на линия.
Един час по-късно смяната ми вече приключи и аз със спокойствие можех да се прибера. Пуснах си музика на слушалки и си мислех за вече отминалия ми работен ден, когато телефона ми извибрира и аз погледнах екрана. Чувството което изпитах преди години когато ми отговори за първи път се появи отново.
     
                              Калин Т.

-Харесал си клип от чата ни?
            
                                                         Не съм?
-Не знам, но така
ми пише

                                                       Не знам

Бях шокиран, че той го видя, но това чувство което изпитах ми беше до болка познато. Преди много години му бях писал и той отново ми отговори с някакви въпроси, а аз не можех адекватно да му отговоря.
Паниран от тази история си прибрах телефона и продължих да ходя.
~Ама, че съм тъпо копеле.
Мислех си аз докато не се прибрах и не си легнах.
~Поне не продължи дълго чата.
Помислих си докато заспивах.

__________________________________________
Надявам се тази първа част да ви харесва! Ако имате някакви забележки към историята... Абе направо ми казвайте веднага, че да знам какво да коригирам хахаха♥️