Последната партия - Стихове

Последната партия

Кога така се стекоха нещата?
Пред нас лежи шаматната дъска.
Защо напук отблъсна ми ръката,
въвлече ме в последната игра?

Дали това не беше тъпа грешка?
Играеш хода първо ти, а после аз...
Защо ли губим пешка подир пешка...
Не ще спечели никой тук от нас.

Настава време да играя с коня,
ти ми парираш хода с офицер.
Не съм аз този, който те гони -
Недей да ме наричаш лицемер!

Играем и се гледаме под вежди:
пробва ми дори в три хода мат.
За нас май няма никаква надежда...
И ний го знаем вече тоз обрат.

Една след друга фигурите падат
пешки, кон, топ и мойта дама...
Оглеждам тези, дето ми остават -
виждам, че за нас надежда няма...

На мата в ножицата съм в капана,
но съм твърде горд да се предам.
С офицерите във ъгъла ме хвана
оттука ще си тръгна, просто сам.

И ето, пада царят ми посечен
накрая на злощастната игра
В партията ни бил съм обречен
добре, че беше ти, да разбера.

Не ме е еня, че така си била,
та аз дъската сам за теб редих.
Ако по-рано беше се разкрила
да тръгна да играя с теб не бих.