In Love With The Mafia

10. ДЕРЕК

Паркирах пред училище и заедно влязохме в сградата на училището.
Още с влизането ми Денѝз се хвърли на врата ми, за да ме прегърне. Целуна ме по врата и остави червилото си на мен.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МИЛОО!- развика се тя. Не знам защо продължава да ме нарича така. Толкова е досадна. Не мога да се отърва от нея. Робин сигурно ще си помисли, че сме заедно. Просто страхотно!
- Благодаря Денѝз. И не съм ти мило.- напомних й аз.
- Добре де. А тази защо е с теб?- намръщи се на Робин. Преди да успея да кажа нещо, думата беше взета от нея.
- Какво те интересува? Дрипла! Погледни на какво го направи! Не си му гадже, че да го лигавиш със евтиното си червило по врата!- Боже Господи! Обожавам това момиче! Добре я подреди. Прегърнах я през рамо и я придърпах по-близо до мен.
- И на въпроса ти "защо" е с мен... С мен е, защото аз искам да е така. И ти не можеш да направиш нищо по въпроса, освен да си тръгнеш.- усмихнах се на себе си.
- Чао Денѝз!- Робин й помаха подигравателно.
- Хей... Това беше забавно!- казах.
- НАЛИ!- Да не би за първи път да отговаряше на някой така? Доста се изненада от себе си.
- Харесваш ми така! Ще се видим след училище. До после малката!- не можех да пропусна прякора. Доста й отиваше.

***

След часовете чаках Робин да свърши, за да се приберем двамата. По принцип не обичам хората да се качват в моята кола, но тя някак си трябва да е в нея. Харесвам аромата който се носи в колата. Напомня ми за нея. 10 минути по-късно тя излиза от сградата на училището, следвана от Денѝз, която я спъна точно на стълбите и Робин за малко да падне. Размина се на косъм...само с разлято кафе. Отворих прозореца, за да чуя какво ще каже.
- Ти каква си на Дерек!? Не можеш да си с него. Ти знаеш ли той какъв е?- развика й се Денѝз.
- Не, не знам какъв е. Ще ме светнеш ли?- каза спокойно Робин.
- Той е мафиот Робин! Нямаш работа с него!
- Ти все едно имаш?
-  Разбира се, че имам! Ние се познаваме от малки учили сме заедно постоянно и сме много добри приятели!- излъга Денѝз. Това никога не е ставало и никога няма да стане!
- Ами добре тогава, късмет с вашето приятелство! Ще те оставям, защото бързам за парти. А и превозът ми е тук.- посочи към мен.- И още нещо...дължиш ми кафе скъпа!- обърна се и тръгна към мен. Не мога да повярвам, че използва моята фраза. А лицето на Денѝз замръзна.
- Здравей скъпа.- подразних я като се качи в колата.
- О моля те! Дойде ми изведнъж. Не беше нарочно.- разсмяхме се.
- Добре, добре. Ще тръгваме ли?- попитах.
- Иска ли питане!

***

Паркирах колата и отворих вратата на Робин. Те се изправи, доближи се до мен и ме прегърна през кръста. Толкова нисичка и малка изглеждаше в ръцете ми. Прегърнах я на свой ред. Беше нежна и крехка. Имах чувството, че ако я прегърна по-силно тя ще се счупи.
- Ще се видим на партито нали?- попитах.
- Ще дойда. Обещавам.- измъкна се от прегръдката ми. Разделихме се. Аз към моята къща, тя към нейната.
Когато се прибрах къщата беше украсена като за рожден ден на петгодишно. Нали ще се напием. Не трябва да ми пука.
Изкъпах се и започнах да се оправям. Часа беше 5:30. Гостите ми трябва да пристигнат след половин час. Но на звънеца се звънна по-рано. Странно.
Отидох да отворя...Робин!?
- Подраних ли?- усмихна се чаровно.
- Малко...- казах докато я оглеждах колко е красива.

Тази къса рокличка направо ме подлудява. Страхотно очертава тялото  й. Чудя се как ще изглежда без нея.
- Взех ти подарък!- каза изведнъж.
- Добре. И какъв е той...?- започнах да се притеснявам каква глупост може да ми е взела.
- ВЗЕХ НИ ПИЖАМИ НА СТИЧ!!!- звучеше по развълнувана и от мен, когато получих новото си Порше сутринта.
- Ти добре ли си!?- започнах да се смея.
- Да, напълно! А ти?
- Страшно болен съм! Ще те заразя.- започнах да се правя че кашлям и тръгнах бавно към нея. Тя побягна на горния етаж викайки, а аз тръгнах след нея. Влезе в стаята ми и се хвърли на леглото. Аз отново след нея. Скочих до нея на леглото и започнах да я гъделичкам.
- Защо бягаш? А!- процедих през зъби.
- Защото си страшен!- каза тя смеейки се.
- Ааа така ли било? Значи още не си видяла всичко.- намигнах й и я оставих да си поеме въздух.