Звярът в мен

Избор

Определено не си падах по Реджи ,но демона беше на друго мнение. Въпреки сериозността в тона ми той отказа да повярва в това . Въпреки думите на Данте аз от своя страна бях убедена ,че нямаше начин това да се случи . Да Реджи определено не изглеждаше никак зле . И въпреки ,че имаше добре оформено тяло , красиви криле и интересен начин на мислене той си оставаше полицай .Технически бяхме на различни страни и това ни правеше врагове .Въпреки ,че той знаеше какво съм и все още не ме беше заловил както се очаква .Нямах представа какви са мотивите му. Но знаех едно нещо със сигурност и това беше ,че не ви падам по него колкото и да го твърдеше Данте . Не можах да заспя вечерта преди да заминем за Ню Йорк . Реших ,че щом не мога да спя ще правя нещо друго освен да се въртя в леглото и да си мисля за вълци и тенгута . Отправих се към хола за да не преча на Кат . Седнах на дивана и си извадих телефона . Реших да разгледам снимки и клипове за Ню Йорк .Никога не бях ходила в друг щат освен Ню Джърси .   Опънах си краката на дивана и започнах да разглеждам снимки .  „Ще ти хареса там хлапе.“
-Вероятно.-отвърнах на демона докато гледах снимки на парковете и сградите .Наистина ми допадаше . И вероятността да срещна повече същества там беше гарантирана ,а това значеше само едно ,че ще е забавно . В Лейклууд нямаше кой знае колко интересни неща .Имахме хубави паркове които харесвах тъй като обичах природата .Но освен това нямаше друг демон или върколак или каквото и да било други създание различно от човек или животно .Въпреки ,че в Джърси имахме легенда за един демон наричан от всички демона от Джърси .Зачудих се дали е истина или измислица . „Съществува и дори сме се срещали . Но не ти препоръчвам да общуваш с него . Мрази хората почти колкото другите демони .Разбира се с едва шепа демони и един вампир .Аз съм един от тези демони ,но ще откриеш ,че аз съм доста популярен .“ почти се изсмя накрая Данте .Аз извъртях очи след поредния коментар на  демона . Продължих да разглеждам телефона си когато усетих нещо меко и пухкаво да лежи на краката ми . Погледнах натам и видях Кай в лисича форма да спи кротко.  „Изритай го!“ усмивката в интонацията му ми показваше колко би го развеселило това ,но реших да не го послушам и вместо това леко се надигнах като оставих телефона до себе си и погалих червената лисица . Първоначално настръхна при първия ми допир ,но след като продължих нежно да го галя се успокои . Видях как червените му очи ме гледат полу отворени .Погалих го между ушите и това явно го приспа защото отново затвори очи и отпусна глава . „Не го ли мразеше?“ любопитстваше демона ми .Беше ме подразнил с държанието си ,но не го мразех .Определено не харесвах това как беше се отнесъл с Реджи ,но пък тази му лисича форма ми харесваше .Обичах животни и не можех да възпра желанието си да го галя .“За човек с демон в него си твърде мила „ усмихнах се при тези му думи . Беше прав което си е чиста ирония . Бях по човечна от повечето хора ,а имах демон в себе си . За демон бях твърде мила ,а за човек твърде кръвожадна . Бях така и преди да разбера за Данте .Въпреки ,че преди да разбера за него никога не бях убивала ,но не значеше ,че не съм имала такива фантазии и сънища. Не веднъж съм желала смъртта на онези които мразя .Издърпах лисицата на гърдите си и отново легнах и продължих да разглеждам неща на телефона си докато галя Кай . „Имам чувството ,че ако проклетника седи в животинска форма ще има твоята милост . Въпреки ,че според мен много ще ти допадне чудовищната му форма .Той ще ни е полезен и ми харесва ,че не си решила да го убиеш, но не ми харесва ,че му се радваш като на котка .“измърмори  Данте недоволно . Не разбирах какъв му е проблема с това . След няколко часа чух вратата бавно да се отключва .Изправих се и оставих китсунето на дивана .Това го събуди и ме погледна недоволно . Беше очарователно , но отправих вниманието си към вратата . Не се изненадах  , че е Реджи ,но определено се изненадах от факта ,че води немска овчарка със себе си .Той ме погледна почти веднага след като влезе ,а кучето беше заинтригувано от  лисица на дивана ми . Кай почти веднага настръхна когато видя кучето и скочи на земята до мен след което с един висок скок се качи на раменете ми треперещ .
-Джеееес .- изхлипа той тъжно . Реджи го погледна кръвнишки . Не знаех дали го гледа така заради това ,че се качи на раменете ми или просто защото не го харесваше особено .
-Защо не спиш?
-Какво е това куче?
-От полицията е казва се Хес .
-Не питах как се казва и от къде е  ,а защо е тук?-  скръстих ръце и погледнах тенгуто . За миг лека усмивка се появи на лицето му ,но бързо изчезна .
-С Тай трябва да го върнем след малко ,но първо се отбих да ви събудя за да се оправите . -  погледа му се спря на раменете ми където беше Кай .
-Долен лъжец !   Знае ,че китсунетата мразим кучета .-говореше Кай треперещ на раменете ми .Беше очарователно сладко .Хванах Кай и го гушнах той все още трепереше и не отлепяше поглед от кучето .А то от своя страна махаше любопитно с опашка.
-Защо пипаш това нещо? – попита през зъби Реджи.
-Това няма значение .Може да отведеш кучето аз ще събудя Кат.-тръгнах към стаята като държах Кай в ръце .Това не се хареса особено на тенгуто ,но не каза нищо и си тръгна. След час се върна заедно с брат си . С приятелката ми ги чакахме на дивана .Куфарите ни бяха до вратата ,а с нея гледахме филм . Когато тенгутата дойдоха направо тръгнахме . Те взеха куфарите ,а аз носех раницата си. Отвън пред сградата беше паркирана черна спортна кола .
-Колата не е служебна до колкото виждам .-отбелязах докато я оглеждах ,а Реджи слагаше нещата ни в багажника .
-Да така е тя е моя .-отвърна белокосия .
-Онази предната не беше ли твоя също?-повдигнах вежди изненадано .
-Да беше .- кимна и ми се усмихна .
-Не сте дошли с две коли нали?-продължих с въпросите и влязох отзад в колата като оставих раницата си до краката ми облегната в седалката на шофьора .
-Купих си я вчера .Старата на нищо не прилича и заради това си взех това бебче.-заяви гордо той и се качи на шофьорското място.
-Ясно ,но тази не е ли малко скъпа ? -продължих да го разпитвам .Забелязах ,че Кат тъкмо щеше да се качи до мен ,но Реджи и каза да се качи отпред и той зае мястото до мен .Аз въпросително повдигнах вежди и го погледнах ,но той дори не ме погледна .
-Ами ние сме щатски полицай от Ню Йорк в отдел убийства ,но разликата е ,че специалността ни не е просто убийства ,а свръхестествени убийства . Взимаме доста повече от колегите ни .Заплатите ни с брат ми е шест хиляди и това бебче е нищо работа за мен .-усмихна ми се Тай в огледалото за обратно виждане . Кат вече се беше настанила до него и той потегли .
-Къде е онази гад?-прошепна ми Реджи и погледа му се спря на раницата ми след което я изрита. Раницата ми помръдна ,но не се чу скимтене .Бях предупредила Кай да не се издава и се радвах ,че беше толкова покорен .“ Не е заради заклинанието .Той може да се съпротивлява на всичко освен директна заповед .“ обясни демона ми и опроверга мисълта ми ,че заради това е кротък . Обърнах се към Реджи и вдигнах ръка за да го зашлевя ,но той я спря и явно това доста го изненада съдейки по реакцията ми .
-Там беше телефона ми тъпак!-изръмжах му през зъби.
-Съжалявам...-той пусна ръката ми и погледна през прозореца . Забелязах на огледалото как Тай се въздържа да не се разсмее .Да не би и той да си мислеше ,че има нещо между нас или просто му беше забавно ?
-Какво те прихвана?-попитах тенгуто след известно време. Пътувахме спокойно и Тай караше доста плавно и приятно с приятна музика за фон .За разлика от миналия път в който караше бързо с резки маневри .
-Просто ме дразни факта ,че си го взела изобщо .Защо ти е ?
-Не казах ли вече ? Знаеш на кой му трябва има ли нужда да питаш пак?
-Това го разбрах ,но това не значи ,че трябва да ти е проклет домашен любимец.- почти изръмжа Реджи и намести очилата си .Изглеждаше по -раздразнен от обикновено .
-Харесва ми в тази форма.-отвърнах ми просто ,но това не му се хареса особено .
-Добре ли си братко?-попита веднага Тай след като забеляза Реджи .
-Да всичко е наред.- тона му отново беше станал спокоен .
-Тай а какво стана с онова китсуне?-Реджи почти веднага ме погледна предупредително сякаш искаше да си мълча.
-Ол ами Реджи каза, че се е погрижил .Не се безпокой за това може да ни се довериш за такива неща. Ние винаги преди всичко изпълняваме дълга си.-заяви толкова гордо шофьора ни ,че едва и аз не се разсмях заедно с Данте.
-А какво би ви накарало да изберете нещо друго пред дълга си ?Има ли вариант в който оставяте убиеца?- Тай толкова рязко удари спирачки ,че не се ударих в седалката му .Щях да се ударя ако Реджи не ме беше спрял с ръка. Дори без да го поглеждам усещах изгарящия му поглед. Бях успяла да вбеся и двамата, но по различни причини . Тай се обърна и ме погледна пламенно.
-Никога ама никога не бихме оставили убиец да прави каквото си иска дори да струва животите ни .-сериозността в гласа му ми показваше ,че наистина е така. Това още повече ме караше да се чудя тогава защо Реджи постъпваше така . След като Тай отново се обърна и потегли погледнах към Реджи който не изглеждаше особено доволен . Наведох се и извадих от предния джоб на раницата един тефтер и химикалка след това отворих на свободна страница и започнах да пиша .Написах на листа „Защо ме гледаш така?“ той го прочете след това погледна към огледалото за обратно виждане за да провери брат си . Той обаче беше фокусиран върху шофирането и не му обърна внимание . След като видя ,че Тай не го наблюдава ми даде знак да му подам тефтера .След като го взе заедно с химикалката започна да пише . След минута ми върна тефтера и зачетох написаното  .Беше написал „Защо ти трябваше да го питаш точно това?“ направи ми впечатление ,че Реджи има доста хубав почерк .Бях забравила ,че онези записки които четох за убийствата бяха негови и почерка беше същия . Написах отговора си  който беше „ Ти не ми отговори и реших да питам него ,но вместо отговор се сдобих с още въпроси .И също така как е номера ти ?“ той повдигна вежди и ме погледна след като прочете написаното .Върна ми тефтера само с едно защо . Но вместо да му отговарям му написах своя .Отново ме изгледа особено ,но извади телефона си и записа номера ми и почти веднага получих съобщение .Извадих си телефона и записах номера на Реджи след това погледнах съобщението което беше само едно „Какво?“ . Почти веднага му отговорих с „Просто така не е толкова подозрително колкото с тефтера и ми трябваше номера ти .Все някога ще ми потрябва .И един въпрос само ти ли следиш телефона ми?“ . „Да само аз поне за момента тъй като друг не те заподозря ,но в Ню Йорк ако започнеш да убиваш ще привлечеш доста повече внимание .Ще ти направя една услуга .“  погледнах го объркано след като видях съобщението му .Той само ми се усмихна и започна да прави нещо на телефона си след няколко минути получих ново съобщение „Ако друг се опита да следи телефона ти ще разбера и дори да го следи няма да вижда съобщенията ти с мен.“ .Доста се изненадах от прочетеното и удостоих Реджи с още един объркан поглед . „Ъх може ли да спреш да си говориш с него .Вече започва да ми се повдига и дори пътя до Ню Йорк да не е много шанса нервите ми да свършат до там е твърде голям .“ измрънка Данте за пореден път. Игнорирах го за пореден път тъй като да имаш връзки в полицията винаги беше бонус .И трябваше да се възползвам от това . Очевидно поради някаква причина тенгуто не ми беше враг въпреки ,че трябваше да сме точно това . Искаше да ми помага ,а щом това беше неговото желание нямаше да го спирам . „О нима се възползваш от него хлапе? Не го ли харесваше ? „ попита изведнъж крайно изненадан Данте .
-„Не Данте не го харесвам това е твоята теза ,но истината е ,че се възползвам от това ,че е полицай .“- обясних му .Сякаш не ми повярва напълно ,но замълча .Зачудих се кое не му вдъхва доверие в думите ми ,но звука от ново съобщение ме разсея от мислите ми .“Скоро ще стигнем искам да ти обясня няколко важни неща .Първо там сме по -сериозни тъй като шефа ни Мак Морисън е там и нещата са по -различни .Той е доста амбициозен и е на мнението на Тай за демоните . Тоест нека всички изгният в ада .Той е ангел и трябва да внимаваш .Другото нещо е ,че отново като в Лейклууд ще бъдете настанени в нашата сграда ,но с разликата ,че ще сме в един апартамент .Не се безпокой има допълнителни стаи .“  имаше нещо в цялото съобщение което не ми даваше мира и съвсем ясно чух смеха на Данте тъй като той знаеше върху какво се бях фокусирана . „Ангел?“  беше единственото което написах .Явно се досети защото закри устата си с ръка след това написа „Вярно ангелите са задници за теб.“
-Какво се умълчахте вие там отзад ?-попита изведнъж Тай .
-Да през цялото време мълчите.- потвърди Кат някак тъжно .
-Може би съм обидена за по- рано.-отвърнах и скръстих ръце .Тай веднага ме погледна в отражението на огледалото .
-Какво? Наистина ли?-изненада се белокосия тенгу .
-Беше изключително груб .-гледах го непоколебимо .
-Съжалявам ако съм бил груб просто ... Това беше тема на която съм докачлив .-усмихна се някак нервно той .
-Тя не е искала да те засегне просто си пада любопитна.-обясни му Кат с усмивка .
-Съжалявам .-каза отново Тай . Вече бяхме в Ню Йорк и с приятелката ми оглеждахме гледката през прозореца .Звука от ново съобщение ме накара да погледна Реджи ,но той поклати глава .Погледнах и беше Тери питаше къде съм и бързо му написах ,че скоро пристигам . Той ми написа ,че ще чака .Тенгуто гледаше телефона си и нямаше съмнение ,че в момента гледаше именно чата ми съдейки по погледа който ми отправи . Беше проблемно ,че знае ,но не изглеждаше като ,че ще ми попречи .По скоро беше просто любопитен. Зачудих се дали да му казвам за такива неща или да го оставям да си тъне в неведение .За сега реших да не му казвам и само му отвърнах с усмивка . Скоро стигнахме до една висока сграда пред която спряхме .Братята тенгу разтовариха багажа и ни поведоха нагоре докато с Кат оглеждахме . Отново се настанихме на последния етаж .Когато влязохме в апартамента първото което видях беше огромния прозорец разкриващ невероятна гледка .Почти не обърнах внимание на останалото във всекидневната .Забелязах само че е голяма и с червен килим .Другото така и не забелязах загледана в пейзажа който се разкриваше пред мен.
-Уау ! Тук е толкова красиво !- радостно отбеляза Кат .
-Радвам се ,че ви харесва. Вашите стаи са първата и третата стая надолу по коридора .Втората е моя , а пред последната на Тай . Последната е празна . -обясни Реджи и остави куфарите до дивана .
-Въпрос колко точно са тънки стените?-попита изведнъж приятелката ми .
-Достатъчно дебели са ,че съседната стая да не чува какво се случва ,но защо питаш?-повдигна вежди Тай .
-Просто така.-усмихна му се широко тя .Бях благодарна за въпроса и това си беше полезна информация .
- С брат ми ще идем до управлението вие сте свободни да разгледате ,но ще ви помоля да не излизате все още .Хайде Реджи .-Тай се отправи към вратата ,но когато усети ,че брат му не го последва се обърна към него .-Идваш ли?
-Няма нищо за ядене ,а едва ли ще се върнем скоро .Ще им оставя ключа ми и ще взема храна преди да дойда .Ти върви ще дойда веднага щом съм готов. -Оу прав си ...Много добре ще се видим там .-белокосия му кимна и излезе .
-Ще дойда с теб .-заявих веднага щом брат му излезе .Той не каза нищо само кимна и тръгна към изхода .
-Нима оставам сама?-изхленчи Кат.
-Не, не си .- метнах и раницата си и тя я улови ,но беше объркана .След като усети раздвижване в нея веднага схвана какво имам предвид и се усмихна .
-Оу ясно .-усмихваше се тя .С Реджи излязохме и оставихме Катрина с Кай .
-Искаше да поговорим след като стигнем .-наруших първа тишината след като напуснахме сградата .
-А ти все настояваш да разбереш защо не те арестувам .Ще те помоля да не споменаваш нищо свързано с това на Тай . Създаваш ми само проблеми така .
-Ами ако искам точно това?
-Е тогава не мога да те спра ,но наистина ще ми спести неприятности .
-Е сега ми кажи защо ? Тай каза ,че бихте рискували всичко за да уловите убиец .Защо тогава ти не само не ме спираш ,но и ми помагаш?
-Казах ти вече .Разбуди любопитството ми .
-Нима е толкова лесно да подведеш тенгу?
-Това не е никак лесно също ,но не ,не само това .
-Какво тогава?
-Не мога да ти кажа.
-Каза ,че ще кажеш!
-Не ..не ме разбра .Не мога да ти кажа . – първоначално наистина не разбрах ,но наблягането на това ,че не може ме накара да се замисля . „Има някакъв вид забрана? Това вече е интригуващо . Май беше права че ще е интересно да не ги убиваме веднага. „ изсмя се Данте злорадо . Въпреки ,че каза ,че било добра идея да не ги убиваме бях сигурна за скритото все още в изказването му .
-Добре ами какво друго ще ми кажеш петльо . – Реджи не беше особено щастлив от прякора който му дадох ,но не каза нищо за това .Само ме изгледа продължително с раздразнение .
-Внимавай как си играеш .Играта е същата ,но тук имаш повече противници .Сигурен съм ,че ще измислиш доста интересни неща .-усмивката му беше загадъчна . Мистериите около него ставаха все повече .Мислите ми ,че е просто обикновен скучен полицай се бяха изпарили отдавна .
-Ето .- той извади ключовете си и ми ги подаде .Показа ми кой точно ключ е за стаята .Постарах се да запомня тъй като той имаше доста ключове .Без да ги броя можех да кажа ,че са около петнайсетина.
-Няма ли да ти трябват? Защо просто не ми дадеш този ключ?-наклоних объркано глава .Той не благоволи да ми отговори ,а просто влезе в един магазин .
-Искаш ли нещо?
-Искаш да ми купиш нещо за ядене?
-Да защо не?
-Ами .. Не знам .Защо ти е да го правиш? – той отново не отговори ами слагаше различни неща в количката .Вече беше взел хляб , зърнена закуска с шоколад , масло , кайма , бекон ,яйца .Взе малко плодове и зеленчуци и други неща . Задържа се на щанда със сладките и ме погледна . Сложи няколко вида сладкиши и няколко пудинга . Не вярвах ,че е запомнил ,че харесвам пудинг ,но явно беше . А когато ме видя ,че се бях загледала в кексчета той просто ги взе и ги сложи в количката .
-Не съм казала ,че ги искам !-възпротивих се веднага . За пореден път игнорира думите ми и просто продължи към касата . Последвах го  с мърморене колко е досаден когато игнорира .На касата плати с карта и излязохме като той носеше покупките . Когато излязохме от магазина той ми подаде едно от кексчетата . Те бяха шоколадови със захарни пръчици . Исках да го игнорирам ,но кексчето беше толкова хубаво ,че не можах да го взема . Хапнах го с удоволствие .Реджи ме наблюдаваше тихо докато вървяхме обратно към сградата в която щях да живея .Поне за сега.
-Защо ги взе? Защо взе и пудинг ?-попитах го след като изядох кексчето.
-Искаше кексчетата ,а за пудинга спомена ,че го харесваш .
-Да, но това не значи ,че трябва да ми ги взимаш ...
-Защо не?
-А защо да? – той помълча известно време и бях решила ,че няма да получа отговор както предните няколко пъти ,но малко преди да влезем в лобито на сградата Реджи проговори .
-Може би защото те харесвам .- думите му стъписаха и се заковах на място .Той продължи напред към асансьора . „Изпитвам неистово желание да му извия врата .“ изръмжа Данте. Последвах го ,но не казах нищо ,а  когато влязохме в асансьора се чувствах странно толкова близо до него .“Дразни ме ,че сърцето ти почва да учестява от близостта му ...Не ме интересува какво крие искам да го убия още тук и сега .“ изръмжа смъртоносно демона .Усетих прилив на адреналин и ръцете ми се разтрепериха .Видях как косата ми започва да побелява .Натиснах бързо копчето  на асансьора за да спре и да сляза .Ако ли не го направих бях убедена ,че Данте ще изпълни заръките си .
-Какво има?-попита тенгуто . Аз одрах вратата на асансьора при отварянето и тъй като вече едва се контролирах .
-Мисля ,че го вбеси ...А за да не те изяде трябва да се махна от тук .-излязох от асансьора и от сградата по най бързия начин оставяйки тенгуто .“Защо го направи?“ изръмжа Данте бесен .
-Щеше да го убиеш!- отвърнах му на висок глас докато вървях по задната уличка в квартала . „И още как .Но защо трябваше да ме спираш?“
-„Трябва ни жив поне на този етап кретен такъв !“ -озъбих му се ,а това доста му се хареса защото от гнева му не остана и следа .“Добре де добре ще играя по свирката ти хлапе ,но не очаквай да съм кротък около онези проклети кокошки. Е сега така и така сме навън нека опитаме тукашното меню какво ще кажеш?“
-Да ще го направим ,но не веднага . -извадих телефона си и набрах Тери .След третия сигнал той вдигна .
-Не очаквах да ми звъннеш Джес .-обади се веселяшкия му глас от другата страна .
-Хей .В града ли си ?
-Да от няколко часа .Защо?
-Хъм ами първо колко добре познаваш града Тери?
-Както познавам анатомията на всяко същество което съм ял.- засмя се вълка .
-Да ..добре .Ще ти пратя локация искам да дойдеш .
-Както наредиш .-затворих му и пратих локацията си . След около десет минути се появи . Този път не беше с превръзка на половината лице и ясно се личаха следите през окото му .Тери забеляза ,че гледам към тях и с показалец проследи белега и се усмихна .
-От години никой не беше успявал да ме рани така .Харесва ми .-усмихваше се дяволито той . „Пада си по такива неща .Да не те изненадва щом си го чула от него .“
-Благодаря ,че дойде.-оправих косата си назад и се приближих към вълка . Тя все още имаше онзи бял цвят .
-Е защо ме повика принцесо .Не ,че имам нещо против даже напротив.-усмихваше се той ,но не усмивката ме изненада ,а това ,че ме нарече принцеса.
-Принцесо?
-Данте е същински принц на ада въпреки ,че ако го попиташ ще заяви ,че е номер едно и е Краля с главно К .И заради това ти си принцеса нали принцесо?-демона ми се изсмя на думите на Тери „Прав е аз съм Краля с главно К .Но да той не лъже принц съм на Ада въпреки ,че в поверията на хората принцовете са седем което е абсолютна измислица .Повече сме .Принцове наричат онези с изключително голяма мощ . Онези от човешките легенди да съществуват ,но за нас понякога са си като легенди малцина сме ги виждали за да потвърдят .Идват веднъж ,два пъти пред определен период от време когато им доскучава .“
-Разбирам логиката ти ,но ... Не знам странно е .
-Е свиквай защото си точно такава за мен Джес тъй като именно Данте е в теб ,а тази бяла коса го доказва . Той е моя господар и съответно и ти си такава .Въпреки ,че дори да не беше в теб и ако беше направила същото онази вечер ...бих ти се врекъл във вярност .- той коленичи пред мен с особена усмивка . „Долно копеле такова . Изпитва желания към теб и би сторил всичко за това .Не го допускай твърде близо до себе си ...повярвай ми не искаш .“ предупреди ме Данте .
-Каква е причината Данте да не те иска твърде близо до мен?- реших да попитам вълка .Той ме погледна и се изправи след което се разсмя.
-Убеден съм ,че смята ,че искам да ти причиня нечестиви работи принцесо .Което не отричам ,че е грешно ,но съм вярно куче и няма да сторя нищо без твое желание . Въпреки ,че би ми харесало и още повече ще се насладя на болката която би ми причинила заради тези думи .- погледа му беше налудничав ,но поради някаква причина не изпитвах страх от него .Беше напълно честен и откровен с мен. Не криеше предпочитанията си и заяви ,че е верен . Ако беше готов да ми е куче нямаше да го отхвърля .Някой би се погнусил от думите му ,но за мен не бяха нищо особено.
-Да ,добре ще го имам на предвид .А сега няма да ме наричаш пред другите принцесо ,а само Джес . Когато няма други нямам претенции за това как ще се обръщаш към мен . Добре си изигра ролята пред тенгутата и така искам да играеш и за напред .Определено ще си ключова фигура в плановете ми на този етап . Искам да ме разведеш в квартала и лека полека целия град .Трябва ми да познавам мястото за да действам . В случай ,че ми потрябваш спешно а не мога да ти кажа или напиша в прав текст ще използвам  следното . Какво стана с крака ти. Просто за в случай ако ми потрябва нещо такова .- Тери стоеше кротко и беше изключително съсредоточен .
-Съмнявам се да ти потрябва .Ако си в опасност Данте ще убие всичко изпречило се на пътя ти .Но естествено ако не искаш да се издаваш може .Добре разбрах .Та искаш разходка .Добре ,но не е ли по добре да скриеш бялата коса в случай ако видим някой ?-погледнах косата си и се съсредоточих и тя бавно върна цвета си отново .Тери ме поведе из квартала показвайки ми района . Оглеждах всичко внимателно стараейки се да запомня колкото мога .Небето ставаше все по-тъмно и скоро щеше да завали и заради това с Тери се отправихме към сградата в която  бяхме с Кат и тенгутата. Вече бяхме почти стигнали когато заваля силно и ни намокри . Наложи се да тичаме тъй като се и усилваше . И двамата се смеехме докато тичахме .Беше забавно и когато стигнахме все още се смеехме заради случката .
-Сега мириша на мокро куче .- кискаше се Тери .
-Мога да ти донеса един сапун ,че да миришеш поне на мокро чисто куче .-за момент вълка спря да се смее и ме погледна сериозно ,но след секунда пак се разсмя .
-Е мръсно или чисто мокро куче пак е по-добре от мокра кокошка.-изказването му разсмя и двама ни с Данте. Толкова често вече чувах сравнението с кокошките , че вече им бях свикнала . Но понякога си беше забавно .-Е чао принцесо .-преди да успея да кажа каквото и да било той вече си беше тръгнал . Обърнах се към вратата и извадих ключовете на Реджи . Гледах ги и реших да извадя своите и свалих един от ключодържателите ми .Той представляваше малък пистолет и кожена каишка около металния ринг за ключовете .Сложих го на ключовете на Реджи и тръгнах да влизам в сградата когато чух някой да ме вика по име .Обърнах се и за моя изненада видях Харли .Съученичката с която споделяхме чин в училище. Бях изненадана да я видя в Ню Йорк .Още повече в деня в който бях дошла и още повече ,че беше намерила къде съм .Би било лудост всичко това да е случайност . Харли се спря точно пред мен мокра и задъхана .
-О хей Харли .Какво правиш тук?-усмихнах и се мило .
-Вярно ли е?
-Кое да е вярно?
-Ти ли уби Камила?
-Какво? От къде ти хрумна това?- демона ми се разсмя бурно „Приятелката ти се досети доста по бързо от полицията .Не знам да съм впечатлен от младите или разочарован от полицаите .“
-Вярно е нали ... Вие вечно се карахте и в деня в който умря беше когато се скатахте ..и ..и ..Тя дойде при теб след училище нали ?- не очаквах Харли да има подозрения към мен ,но нещо друго ми направи голямо впечатление .Тя е знаела ,че Камила и момчетата са дошли при мен .Знаела е какво е намислила .И не ми каза нито се е опитала да ги спре . Не можех да повярвам на ушите си .
-Какво?
-Тя ми беше близка приятелка ..И като си помисля ,че може наистина ти да си била виновна ...-ръцете и трепереха което беше иронично от моя гледна точка . Не тя трябваше да е бясна ,а аз за дето я смятах за приятелка.
-Може и да сме се карали ,но това няма общо .
-Къде беше когато тя умря? Тя те причака след училище нали ?
-Аз ... Защо не я спря щом си знаела?
-Не ми отговори Джесика ... Защото не можеш нали ... Иска ми се да не те бях срещала .Ти носиш само неприятности и беди. Камила беше права за теб .- думите и ме раняваха все повече и повече .Не искаше да ме чуе дори. Беше я грижа само за Камила и така лекомислено захвърляше приятелството ни . Изобщо не приемаше за възможно да съм невинна .Естествено аз бях тази която уби Камила ,но тя не го знаеше . Думите и сякаш чупеха една част от мен защото и вярвах и я ценях .Не исках да я въвличам във всичко това и заради това не и казах .Исках да е в безопасност и щастлива .А в същото време тя ми заявява ,че Камила била права .
-Права за какво?- изненадах се колко тих беше гласът ми .“Ще я убиеш ли хлапе ? Не ти ли е вече приятелка ?Усещам чувствата ти , виждам мислите ти .Не можеш да ги скриеш от мен ,а точно сега виждам желанието ти да я накараш да замълчи завинаги .“
-Че си непоправима.-сълзите и се стичаха по бузите .
-Непоправима особнячка ...- можех да чуя как го казва Камила. Тогава нещо ме прихвана .Не знаех какво върша сякаш не бях аз ,но не беше и Данте .Усещах го . Не можех да мисля трезво .Дори не можех да се контролирам .Водеше ме гняв и разочарование примесени с тъга .Данте усети гнева ми и беше решен да го подхрани . Побутна ме като остави силите му да се влеят в мен . Усещах как адреналина ми се покачва и тялото ми се променя частично . Преди да се усетя и дори да го осмисля бях нападнала Харли .Острите ми като бръснач нокти се впиха в меката кожа на врата и и я стискаха .Очите на Харли се разшириха и понечи да изпищи ,но с другата си ръка я спрях като изпуснах ключовете .Тя се мяташе и успя да се отскубне от хватката ми .Притисна ръце към врата си и ме гледаше със страх .
-Ти..ти..ти си чудовище ! Ти си я убила -изхлипа Харли и побягна . Не тръгнах веднага след нея .Сигурно стоя така около пет минути преди да тръгна след нея .Можех да усетя кръвта и във въздуха въпреки силния дъжд. Следвах я като хрътка по дирята на дивеч . Не ми отне много време преди да я открия през три квартала от мястото на което бяхме .Тъкмо щеше да се качи в такси когато се появих .Когато ме видя изпадна в паника и бързо влезе в таксито . То потегли бързо сигурно по нейно нареждане .Не я исках мъртва ,но тя вече знаеше . Чувствах се странно . Тръгнах след таксито без да я изпускам от поглед .Не осъзнах колко съм бърза и ловка докато преследвах таксито .Осъзнах го след като започнах да го настигам .Беше като някакъв сън .Виждах какво става ,но не можех да сторя нищо .Не беше като когато Данте ме управлява усещането беше различно въпреки ,че бях също толкова неспособна да сторя нещо .Използвах момента когато таксито спря на червен светофар и щях да се кача в него и вероятно да убия шофьора ,но Харли усетила намеренията ми слезе бързо и продължи пеша по западната улица . Дъжда ставаше все по силен и наводняваше улиците .
-Махни се от мен!-крещеше тя по мен. В единия миг бях на десет метра от нея ,а в другия момент  стоях пред нея .Тя изпищя и падна назад .Не знаех какво да очаквам от себе си в този момент ,но това ,че се наведох и я захапах сякаш не ме изненада толкова много .Сладката и кръв се стече по устните ми ,а писъците  и отекваха в ушите ми . Скоро писъците спряха и аз се изправих оставайки тялото на приятелката си . Наблюдавах я няколко минути . Кръвта и се смесваше с водата насъбрала се от проливния дъжд . Сърцето ми биеше учестено и колкото повече гледах Харли толкова по трудно ми ставаше да дишам .Побягнах от мястото без да знам на къде отивам .Просто тичах и тичах докато не ме заболяха краката . След като се изморих да тичам продължих ходейки . Вървях безцелно из града ,кръвта на Харли вече се беше отмила от мен ,но все още я усещах лепкава и гореща по мен .
-Хората казват ,че демоните са зли чудовища , сеещи разруха ,убиващи всичко , което е пред очите им .Но всъщност истинските чудовища са хората. Те са способни да причиняват болка един на друг ,да мачкат по слабите , да убиват своя вид  , да разрушават всичко . – не знаех дали го казах на себе си или на Данте . „Приятелката ти Кат е права – ти си демон с човешко мислене , по-скоро с човешки чувства.“  каза Данте.
-Не мога да повярвам ,че я убих ...тя ми беше приятелка ..а сега ...сега е мъртва .- гласът ми трепереше .“Какво значение има сега тя те предаде още преди да станеш убиеца .“
-Да ,но ...беше ..тя ..беше ..- разклатих глава за да проясня мислите си докато дъжда се изпиваше върху мен .“Хлапе ... Не забравяй най-важното Или са с теб или против теб.“ Гласът му беше дълбок и ясен .Като светлина в тунела от мрак в мислите ми .
-Знам ..просто ме предаде някой на когото вярвах ... Това..това ме кара да се отдръпна от хората . Трудно се доверявам ,а когато някой спечели доверието ми съм му вярна ... Това просто кара сърцето ми да се къса.- тъгата започваше да ме превзема и въпреки дъжда знаех ,че плача .-Кажи ми аз ли бъркам Данте? Защо хората ме мразят дори когато съм добра с тях ? – „Явно подхода ти е грешен хлапе .Или избора на доверениците ти . Живота не е справедлив .Никой не те харесва и никой няма да те обича .Заради това трябва ти да се харесваш и все ще се намери някой който харесва . „
-Май си прав .-„Аз винаги съм прав“ засмя се Данте .
-Вече не знам на кой да вярвам .. Май мога да разчитам единствено на мен .- демона ми спря да се смее и прозвуча доста сериозен .“На мен също .“ знаех го .Наистина беше така усещах го .Можех да му вярвам .
-С доброто нищо не постигнах освен болка ...Мисля от сега да продължа със Злото .Щом света ме иска такава тогава добре .-мърморех си докато вървях .“Мислех ,че вече си със Злото ,но ако до сега не си била то тогава значи става интересно .“ Толкова бях разсеяна ,че дори не бях забелязала ,че вече не ме вали от известно време. Когато го осъзнах и погледнах нагоре ,видях Реджи който беше разперил  крилото си над мен.
-Колко точно чу от монолога ми ?-попитах го .
-Не особено много ,но разбрах ,че избираш злото .-отвърна той .“Да нещо против ли имаш Петльо?“ изръмжа Данте .
-Да ... Просто доброто ми донесе само болка през цялото това време и..-преди да довърша той ме прекъсна .
-Злото ще ти донесе повече болка.
-Какво точно знаеш ти за злото господин добряк?
-Повече от колкото можеш да си представиш госпожице лоша . -извъртях очи ,но някак ме развесели .-Също така искам да те питам какво е това ?-той извади ключовете си с моя ключодържател пистолет .
-Ключодържател.
-Виждам това. Питам защо е на ключовете ми?
-Имаш сигурно петнайсет ключа и единствения ключодържател е плетена връзка . Скучно е. За това сложих един от моите .Реших ,че този ключодържател ще ти отива . Нали си полицай все пак .- тенгуто се загледа в малкия железен пистолет след това прибра ключовете си .
-Доста мило за някой който претендира ,че е зъл .
-Не претендирам ,че съм зла!
- О ,а какво разбираш ти от злото господин добряк каза тя .
-Хеей!! Престани .-бутнах го силно по рамото ,а той се подсмихна .
-Сега по добре ли си ?- въпроса му ме изненада  и го погледнах в очите .
-Нарочно се закачаше за да ме разсееш .- очите му бяха някак мили ,но и сериозни .
-Плачеше ..нали?
-Аз...просто...убих я ... Да убиец съм ,но ..но ..тя ..-отново усещах парене в очите и сълзите отново напираха .Все още не можех да говоря за това .Замислих се ,че сигурно тялото и още стои на  онази улица . -Не исках да я убивам ... Но..-преди да осъзная какво се случва Реджи се наведе и ме целуна изненадващо. Сърцето ми полудя както и демона ми .Не знаех как да реагирам ,но и не ми се наложи защото той се отдръпна . Но сърцето ми все още биеше учестено .
-Ето вече не мислиш за това нали?- дори не можех да осмисля думите му тъй като мислите ми бяха хаос . -Хайде да се връщаме .- подкани ме той. Все още не знаех какво да кажа или направа и заради това само кимнах и го последвах . През целия път и двамата не казахме нищо .Направи ми впечатление ,че на Реджи не му пукаше дали някой ще види крилат му и държеше едното си крило над мен . Почти нямаше хора по улиците ,но имаше трафик . Но той така и не скри крилата си . Колкото и изненадани погледи да получаваше . Бързо стигнахме в апартамента в който бяхме .И двамата с Реджи бяхме подгизнали . Аз отидох да взема хавлия за да се подсуша и за моя изненада не намерих нито Кат нито Тай в апартамента .Освен ако не си бяха в стаите .Кай лежеше в единия край на дивана кротко и спеше в лисича форма . Аз взех две кърпи от банята .Започнах да си суша косата с едната и отидох до стаята си да се преоблека със сухи дрехи . Когато излязох и се върнах във всекидневната Реджи все още стоеше там преглеждайки телефона си .
-Ще настинеш ако стоиш така .И ще съсипеш килима.-метнах му сухата кърпа и той я улови повдигайки леко вежди ,но свали очилата си и започна да подсушава косата си . Някак ми харесваше без очила .“Не го мисли за готин.“ Измърмори демона злобно .Не мисля ,че ме усети когато се приближих до него ,но определено усети когато прокарах кърпата по мокрото му крило. Реакцията му беше доста бърза и ме погледна леко дръпвайки крило ,но след това го отпусна . Сякаш не беше сигурен ,но все пак ме остави да подсушавам крилото му. Подсушавах го ,а той ме наблюдаваше . След като оставих мократа хавлия на дивана се озовах прикована за стената . Още не се бях успокоила от по рано ,а ето ,че се повтаряше .“Остави ме да го разчленя“ настояваше Данте . Реджи се наведе към мен и ме гледаше в очите . Едната му ръка нежно докосна лявата ми буза , а очите му се бяха фиксирали върху моите. Усещах горещия му дъх ,а ударите на сърцето ми се учестяваха . В стаята обаче влезе някой и ни завари така . Реджи почти веднага се отдръпна и сложи обратно очилата си .
-Прекъсвам ли нещо братко?-чух типичния глас на Тай .Тенгуто не отговори на брат си само се отдалечи от мен.
-Целуна ли я или ви прекъснах?-ухили се Тай като се приближи .
-Замълчи.- каза му през зъби Реджи .
-Какво ? Само питах.-усмивката се разля по лицето на Тай ,а Реджи му стоеше мълчалив.
-О значи съм те прекъснал. Колко лошо от моя страна да те прекъсна.- кикотеше се Тай .Използвах момента и бързо отидох в стаята си оставяйки двамата братя сами .Какво му ставаше на това тенгу? Нямаше начин да ме харесва .Та той дори не ме познаваше . Всичко това беше твърде внезапно.  „Замисли се над това ,че може просто да е тактика да те използва. Иска да ти завърти главата и да те използва хлапе.“ .Наистина бях се замисляла над това и звучеше най-логично .Но поради някаква причина действията му ме объркваха .
-Какво те тревожи?- чух гласа на Кай и се обърнах в  негова посока. Беше седнал в единия край на леглото в човешка форма. Нямах представа кога е дошъл тъй като ясно си спомнях ,че спеше на дивана във всекидневната когато с Реджи дойдохме .
-Нищо което да те засяга.-отвърнах му и се отдръпнах от вратата .
-Не е нужно да си злобна с мен. -усмихна се китсунето и се излегна на леглото .
-Кога дойде?
-Когато усетих другия .Нали не искаш той да ме вижда поне за сега .
-Да така е
-Е както виждаш изпълнявам точно заповедите ти .
-Да .-кимнах и отидох до леглото и погледнах протягащия се Кай . Дългата му червена коса беше разпиляна по леглото ,а широката му усмивка се беше появила на лицето му .-Ставай от леглото ми .
-Хоо ,но защо ? Толкова е приятно .
-Веднага !
-Няма проблем да легнеш до мен.-усмихваше се той .
-Кай!-гледах го строго .Той леко се засмя и стана от леглото . След това пак стана лисица .Аз си легнах решена да поспя. „Ами моята вечеря? Нека за реванш да изям едното пиле... Чернокосото .“ игнорирах думите на демона и просто си легнах. Лисицата Кай се качи в леглото ми и легна в краката ми. Тъй като в тази му форма бях доста по съгласна и заради това го оставих . Не спах много защото глада на Данте беше толкова свиреп колкото и гнева му .Станах и се облякох .Оставих лисицата да спи на леглото ми и му метнах одеялото отгоре. Първо реших да си разопаковам нещата от куфара преди да изляза .Не ми отне много време тъй като не бях взела много неща .Облякох си дънки и карирана червена риза с къс ръкав и излязох от стаята . Докато излизах от апартамента не срещнах никого и заради това се възползвах и взех от кухнята две кексчета .Изядох ги по пътя навън . Вече не валеше и слънцето озаряваше града .Беше едва четири и половина . Всички онези неща се случиха толкова бързо ,че имах чувството ,че се е минало страшно много време от началото на деня ми тази сутрин ,но дори не беше свършил деня . Вървях по улицата и си ядях кексчето когато нещо привлече вниманието ми .Не бях осъзнала ,че вървя по посоката на мястото на което бях убила Харли .Разбрах го чак когато видях полиците и лентите . Не видях нито Тай нито Реджи наоколо .Май бяха просто ченгета ,но един се открояваше . Беше мъж на около тридесет . Имаше къса  коса с цвят на кестен и бледо зелени очи . Лицето му беше слабо и остро. Приличаше на човек отдал живота си на работата. Носеше черен костюм и червена вратовръзка . Усещах нещо странно от него . Той се беше навел и оглеждаше мястото внимателно за улики .Трупа го нямаше за мое щастие ,но все още надушвах кръвта на приятелката си . „Въпреки ,че ти изпи по-голямата част от нея.“ Изсмя се демона .В този момент един мъж с бяла престилка до една от колите рязко ме погледна .Реакцията му беше така сякаш знаеше ,че съм аз . Той беше висок мъж с посивяла коса въпреки ,че не изглеждаше на повече от двайсет и пет .Имаше белег от шевове през лицето започващ от бузата минаващ под окото ,през носа и чак до челото и изчезваше скрит от бретона му . Въпреки белега имаше красиви черти на лицето и за моя изненада тръгна към мен .
-Дете не трябва да си тук .- обърна се той към мен като застана  близо до ограничителната лента .
-Ами ..аз ..минавах от тук и видях всичко това ..Всичко наред ли е?- стараех се звуча възможно най-притеснена . Мъжа ми се усмихна широко .
-О няма от какво да се боиш агънце .- кимнах и тъкмо щях да се вървя когато усетих ръка на рамото си .-Почакай малко .-той прескочи лентата и застана до мен .  Аз го погледнах ,а той ми се усмихна широко . „Този прилича на някой луд фанатик .“
-Не си далеч от истината .Аз съм просто патолог на свръхестествените служби наречени Демоник .Въпреки ,че се занимаваме с всякакви създания .-не бях казала нищо ,но той доста подробно отговори на Данте .
-Какво?-примигнах изненадано .
-Не се тревожи не ми е работа да помагам на полицията .Аз само режа трупове .-ухили се той . „Да не намекна току що ,че ме чува и ,че разбра за теб ,но няма да им каже?“  Струваше ми се ,че точно това казваше и не разбирах защо .Да не би всички в полицията да бяха решили да захвърлят дълга си ?  „Явно все попадаш на полицай захвърлящи дълга си хаха“ засмя се Данте.
-Не съм захвърлил дълга си както казах съм патолога и не ме интересува друго .А и да си остане между нас имам интерес към вида ти.-той се наведе и ми прошепна последното на ухо .Тръпки ме побиваха от този ,но нямах онова странно усещане като от мъжа с черния костюм.
-Проблем ли има Сорен ?-чух познат глас зад гърба си .“О не онази проскубана кокошка е тук „измърмори Данте ,а мъжа с престилката се отдръпна с кикот .
-О не следовател Реджи .Просто обясних на госпожицата да се прибира защото навън има опасности .-усмихна се той гледайки зад мен .
-Реджи тъкмо на време трябваш ми тук.-обади се мъжа с черния костюм. „Спомних си от къде ми е познат аромата на костюмирания ! И той е петел само ,че ангел .Стават на вкус ,но лично аз си предпочитам тенгута .Може и двата вида да са безмозъчни кокошки ,но чернокрилите са най- вкусни.“ Сорен се изсмя след думите на Данте .Нямаше грешка .Той наистина го чуваше .
-Веднага идвам детектив Морисън .-тенгуто мина покрай мен и преди да продължи ми даде укорителен поглед . Сякаш искаше да ми каже да си вървя .
-Виждам ,че се познаваш с нашия следовател.-прошепна ми Сорен след като Реджи се отдалечи .
-Извинете сър ,но трябва да вървя .-отстъпих крачка назад и тръгнах надолу по улицата .Патолога не каза нищо повече ,но усещах погледа му докато не бях твърде далеч . „Този беше странен ,но интересен .“ Да така беше наистина .Имах чувството ,че пак ще го срещнем .“Е сега е време за моето угощение.“ Говореше омайно демона .Въздъхнах и тръгнах по друга алея .Не бях сигурна на къде води ,но беше достатъчно да срещна човек и подходящо място ,че да няма свидетели .Не можех да оставя Данте сам да удовлетвори глада си .Щеше да бие твърде много на очи . Въпреки ,че тук хората бяха по склони да игнорират странностите . Трябваше да изчакам подходящ момент и място . Трябва да внимавам и за камери .“Нека те науча на част от силите ми до сега беше свидетел само на грубата ми вълча сила .Използвай демоничните ми сенки . Нужно ти е само да оставиш енергията да се излее от теб. И какво да правя с демоничните ти сенки? „Това вече трябва сама да решиш . Ако те е страх от камерите за да не те видят пусни вълчите сенки ще обезвредят всяка техника около теб стига това да искаш .“ Това би било полезно ,но първо трябваше да намеря подходящо място. Може би бар или магазин. Минах покрай един фризьорски салон . Използвах съвета на Данте да призова първо вълчите сенки като се уверих ,че никой не ме наблюдава . Два вълка се появиха пред мен . Изцяло бяха от сгъстен черен дим с червени огнени очи . Вълците нададоха вой и се разделиха . Както целия квартал беше изпълнен със звуци и светлини така всичко потъна в тишина докато влизах във фризьорския салон .Вътре имаше пет човека .Трима стилисти и две клиентки . Всички бяха объркани от спирането на тока . Реших да пробвам нещо и си помислих как искам сенките да ги убият .Вълците се появиха в същата секунда и се нахвърлиха върху хората . Не се чу дори писък .Толкова бързо стана ,че жертвите видяха единствено черни зъби и червена паст преди смъртта им да настъпи . Бяха твърде изненадани за да извикат и всичко свърши за секунди .Преобразих се в Данте оставяйки го да се наслади на телата . Вълка изяде едната жена на няколко жестоки хапки ,а на другите само източи кръвта оставяйки им следи от разкъсвания на гръдния кош . След като приключи повика черните сенки и ги докосна те изръмжаха грохотно и изчезнаха в сенките .
-Признавам с теб е забавно и ме караш да се вълнувам какво си намислила ,но сега се изкушавам да ида и да разкъсам онези пернати същества .Но тъй като няма да ми разрешиш ще направя друго .- той потопи лапата си в локвата кръв под единия труп и начерта някакви странно изглеждащи символи на стената .“Какво е това?“ попитах го с любопитство.
-Знак ,че се завърнах за онези които все още ме помнят .Може да направи нещата по интересни .-ухили се демона и се преобрази оставяйки контрола на мен . Лицето и ръцете ми бяха в кръв ,но ако изключим това бях чиста . Измих се преди да изляза от фризьорския салон като използвах задния изход. Навън видях ,че кола на техници е спряла на улицата и се опитваха да разберат какъв е проблема с електричеството в квартала . Аз се измъкнах и оставих нещата така. Звъннах на Кат да ми отвори защото ключовете останаха в Реджи и нямаше как да се прибера . Но вместо Катрина ми отвори Тай.
-Ако мога да знам къде точно беше ?-попита ме той след като ми отвори вратата .
-Навън за сладолед.-показах му купичката която държах .Попаднах на количка със сладолед на връщане и нямаше как да не си взема .Той ме гледаше подозрително ,но се отмести и ме пусна вътре .
-Защо ? Не може да излизам ли? -попитах го и си хапнах от сладоледа .
-Не ,че не можеш ,но е опасно .Открит е трупа на младо момиче на твоята възраст .Ще е добре да внимаваш .-обясни тенгуто и приглади косата си назад .
-Какво ?Кога?-постарах се да звуча убедително .
-Преди няколко часа .Реджи отиде на мястото за да се срещне с началника ни . Смятат ,че не е дело на човек .Кръвта и е източена и има следи от ухапване по врата.
-Значи има убиец?
-Да и заради това е най-добре да си стоиш тук .
-Разбирам защо ми го казваш ,но нали вие с Реджи сте наблизо?
-Да, но имаме работа и няма да можем постоянно да те пазим .
-Е аз ще говоря с Реджи дали може да излизам.
-Това ми напомня... Какво точно става между теб и брат ми?-усмихна се широко Тай .
-Какво да става?- отвърнах незаинтересовано .
-О едва ли е така .Брат ми  не се е интригувал от нищо освен работата от доста време .Кажи ми какво става .-тенгуто се приближи до мен с усмивка .
-Не е твоя работа Тай . И ако обичаш научи думата лично пространство .-избутах го по далеч от мен и отидох да седна на дивана .
-Хайде дее.-настояваше той и седна до мен  .
-Нямаш ли убийства за решаване? Убиеца ще ми направи услуга ако убие някой или се покаже само и само да те разкара от мен .-изсумтях и се преместих едно място встрани . И сякаш по поръчка телефона на Тай звънна .
-Извини ме .-тона му стана сериозен и излезе в другата стая . Аз въздъхнах и се фокусирах върху сладоледа си .Кат дойде от стаята си и седна до мен.
-Вярно ли е това което разправя Тай?
-Кое ?
-Че Реджи те е целунал?
-Не ... Не ме целуна.- е не точно тогава .Вече ме целуна веднъж за да ме накара да спра да плача ,но беше по скоро допиране на устните .
-Оу ..А ти би ли го целунала?- „ О пресвети дяволе те говорят за целувки . Някой да ме убие моля.“  Негодуваше демона ,
-Аз...-преди да отговоря за мое щастие бях прекъсната от влизането на Тай .
-Да инспекторе сега идвам .-той затвори телефона и дойде до нас .-Ще ви помоля никоя от вас да не излиза докато с Реджи не се върнем .Желанието ти се сбъдна явно .. Ако всичките ти желания се осъществяват толкова бързо направи ми услуга Джесика и си пожелай да хванем убиеца .-говореше сериозно и погледа му се местеше от мен към Кат и обратно . След това излезе от апартамента . С приятелката ми се спогледахме след това се подсмихнахме .
-Та не чух отговора ти Джес .
-Може би ...
-Какво?
-Нищо .
-Каза може би .-ухили се тя широко  ,а това някак ме изнервяше .“Зле ми е .Мразя любовта и всичко свързано с нея ...започва да ми се гади.“ мрънкаше Данте .
-Хей момичета пернатите ги няма защо не правим нещо забавно?- лисицата дойде от хола в човешката си форма.
-О Кай здравей .- усмихна му се приятелката ми ,а той и намигна .
-Предпочитам да си в животинска форма .-отбелязах аз и скръстих ръце .
-Забелязах .-отвърна той и приглади червената си коса .
-Не бъди твърде лоша с него .Готин е .-усмихна ми се тя .
-Не съм лоша!
-Винаги  ме гледаш злобно .-оплака се Кай.
-Не те гледам злобно .Така си гледам.-вдигнах рамене и отидох до хладилника от който си взех пудинг .
-Реджи ли го взе ?-полюбопитства Кат.
-Мхм.
-Хоо.-усмихваше се приятелката ми ,а аз извъртях очи .Мисля ,че в този момент и двамата с Данте реагирахме еднакво .  Сумтящо и с въртене на очи .
-Какво?-повдигна вежди тя след като видя реакцията ми.
-Нищо .-отвърнах ѝ и продължих с пудинга .
На другия ден бях събудена от Реджи .Стоеше в стаята ми нежно ме побутваше .Аз отворих бавно очи с прозяване .
-Добро утро .-усмихна ми се леко той .
-Добро утро .-отвърнах му и разтърках очи . Изправих се до седнало положение ,а  Реджи седна на ръба на леглото до мен. Подаде ми папка с документи ,а аз повдигнах вежди .Той ми даде знак с очи да ги видя .Разгърнах папката и видях обичайният доклад за убийствата ,но този път няколко реда в полето ми направиха впечатление .Беше написано с молив „Внимавай какво говориш има камери .Кажи ми ти ли беше без да проличи.“ Погледнах го за секунда след това зачетох докладите .
-Питаш ме дали отново е онзи вълк от Лейклууд нали? Не знам .В Лейклууд той имаше определен почерк при убийствата тук са убити по различен начин .И едната жертва липсва? Дали е мъртва или я държи някъде не е ясно според доклада ти .Бих предположила ,че вече е мъртва съдейки по другите четири жертви .А и тук захапката на врата има следи от изгаряне докато голямото разкъсване на гърдите е съвсем обикновено като захапка от голямо животно . Може отново да си имате работа с вълк ,но да е друг или просто си играе с вас и заради това се държи различно . А надписа ... Какво е това?- докато говорех с пръст докоснах бедрото на Реджи и изписах думата „Да“ като отговор на това дали аз съм виновна .Той кимна давайки ми знак ,че е разбрал .
-Не знаем точно . Но ще разберем. Благодаря ,че погледна доклада .
-Няма проблем .
-Има още нещо  което искам да питам  .
-И какво е то ?- той се приближи до мен и ми прошепна .-Излез с мен довечера .- повдигнах вежди ,но кимнах .Реджи се усмихна и се изправи . Докато беше близо до мен имах усещането ,че ще ме целуне ,но се отдръпна вероятно заради камерите които спомена .Странно защо въобще имаше камери .Оставих го да излезе преди да взема телефона и да го питам за камерите .Той почти веднага ми отговори като обясни ,че Мак ме видял когато говорех със Сорен и веднага ме проучил .Не знаел защо точно му били камерите ,но най добре било да внимавам за сега .Спомена също ,че предупредил Кай .Зачудих се как точно го е предупредил и дали китсунето е добре .Попитах го къде е и той ми написа ,че го затворил в банята и му обяснил ,че може да излиза вечер след полунощ до пет сутринта . „Изненадан съм ,че те покрива толкова .“ Аз също бях изненадана . След това получих още едно съобщение . „Осем часа .“  чудех се какво ли беше намислило тенгуто . „Намислило е чудесен начин да  влезе в менюто ми .“ изръмжа Данте . Вечерта Реджи дойде облечен в черен  костюм . Аз бях с дънки и тениска с надпис вълк .Очите на тенгуто се спряха върху надписа и се подсмихна .
-Какво?
-Нищо .Е хайде ела.-той ми подаде ръка и аз я хванах .“Толкова е дразнещ.“ Мърмореше Данте .Реджи ме заведе в увеселителен парк и се запътихме към скоростно влакче. Но аз почти веднага се спрях след като разбрах плана му за влакчето .
-Не, не ,не и не . Ако мислиш да ме качиш на това ще се спускаш сам петльо .-категорично му отказах загледана в това как се спуска и изкачва влакчето .
-Защо? Страх ли те е ?- усмихна се той чаровно ,а аз го изгледах злобно .
-Просто не харесвам .
-Хайде ще е забавно .
-Не няма !- отказах отново . Накрая някак ме убеди да се кача с него .Влакчето започна да се изкачва нагоре , не ме плашеше скоростта .Напротив обожавах високите скорости .Плашеше ме факта ,че се изкачва високо и после се спуска с бясна скорост надолу .Имах страх от височините. Когато влакчето се изкачи до върха и за момент спря и погледнах надолу , осъзнах че не трябваше да се качвам. Усетих как влакчето леко се накланя и се готвеше да се спусне , което ме ужаси и се вкопчих в ръката на Реджи . Когато влакчето спря побързах да сляза от него .
-Искаш ли пак?- попита развеселено Реджи .Аз се обърнах към него и го погледнах  злобно .
-А искаш ли да те убия ?- изръмжах му .Данте се засмя съгласен с предложението .
-Шегувам се .
-Аз бях съвсем сериозна. -погледнах го  злобно и седнах на една пейка .Той седна до мен и ме погледна в очите .
-Извинявай ,не трябваше да те карам да се качваш .- той нежно хвана ръката ми и я целуна нежно .-Искаш ли да се разходим?- попита той ,а аз кимнах .Реджи се изправи и все още държеше ръката ми . Тръгнахме надолу по алеята .
-Каза ,че нямаш приятелка ,а Тай спомена ,че не си се интригувал от друго освен работата .Това значи ли ,че не си се влюбвал ? А имал ли си приятелка? – попитах го с любопитство . „Защо изобщо те интересува?“
-Тай е говорил за това ? Но иначе не ...Защо ?- той оправи очилата си и явно нещо в далечината привлече вниманието му .
-Просто любопитство.-отвърнах му ,а той ме пусна и изчезна за момент .Аз го изчаках ,а когато се върна носеше захарен памук .
-Обичаш сладко нали?- усмихна се той и ми го подаде . 
-Да обожавам .-взех си от памука с усмивка .
-Обичам те .-прошепна ми Реджи и за пореден път ме свари неподготвена . „Само това ми липсваше.“ 
-Реджи..аз..- преди да кажа каквото и да било той се наведе към мен и ме целуна . За малко да изпусна захарния памук от изненадващите действия на тенгуто .Объркваше ме и не знаех какво да мисля .Беше твърде настойчив .Твърде бързо се случваше всичко . Но поради някаква причина му отвърнах .Усети ръката му на кръста си и нежните му движения бяха нещо съвсем ново и непонятно за мен . Всичко това беше някак опияняващо и ме караше да искам още . Вълка ми се задушаваше от гняв и не спираше да изброява всичките начини за убийства на тенгу кой от кой по мъчителен . Дъха ми беше учестен след като Реджи се отдалечи и ме погледна в очите . Отново бяха станали от тъмни почти черни в червени като рубини .
-Но ..ти си полицай ...невъзможно ...това е някаква игра .-казах задъхано обърканите си мисли . Той допря чело до моето и ме гледаше в очите .
-Не е игра . Дори Тай е забелязал ,че се държа странно .Уверявам те ,че не те лъжа .
-Но ти не ме познаваш ..и ..и аз съм убиеца когото търсиш .
-Да и точно заради това искам да те опозная .-той допря устни до челото ми .- А дали си убиец или не, не ме интересува .Демон , върколак ,човек или не няма значение за мен . -той отново целуна устните ми този път по страстно слагайки ръце от двете страни на лицето ми .Колкото и бесен да беше заради действията ми демона и колкото и кръв да обещаваше , аз просто се отдадох на сладкото чувство.