Звярът в мен

Началото

Събудих се от звука на втората си аларма и с неохота я изключих . Станах все още полузаспала и разтърках очи . Вече минаваше седем и половина сутринта и слънцето грееше през прозореца ми .Облякох си обичайните дрехи ,а именно дънки тениска и някакъв суитчър. Оправих си леглото и слязох на долния етаж на къщата .Живея с баща си Даниел в щата Ню Джърси в градче на име Лейклууд . Майка ми ни беше напуснала преди няколко години заради кавга която и до днес не разбрах. Баща ми все искаше да тренираме заедно и винаги повтаряше ,че било много важно за мен. Така и не разбрах тренировките му на които винаги ме караше да ходя още от малка .Вече бях навършила седемнадесет и нямах време за игричките му .Всяка неделя имах физическа тренировка и всеки ден изискваше да правя умствените му тренировки .Твърдеше ,че укрепват духа ,но на мен не ми бяха нужни .Бях силна и от толкова дълго тренирах с него  ,че можех да  спокойно да го победя няколко пъти по едър от мен човек . Не ,че аз бях ниска даже бях висока за възрастта си.
Когато слязох на долния етаж намерих кухнята празна , а на масата ме чакаше чиния с палачинки. Вече бяха изстинали ,но все още бяха вкусни .Закусих и тръгнах за училище. Докато вървях срещнах приятелката си Катрина Браун . Тя беше малко по ниска от мен и за разлика от моята права коса тя имаше буйна къдрава коса и красиви светло сини очи .Настигнах я и я гушнах в гръб .
-Хей Кат.-поздравих весело приятелката си .
-Ол здравей Джесика .-отвърна ми тя с усмивка .
-Да си правя ли труда да те питам дали си писала есето за часа при госпожица Кресуел ?-попита Кат гледайки ме над очилата .
-За днес ли беше? Оставих го на масата за да го довърша след тренировките с татко ...Дори да ида да го взема е наполовина написано .-опрях глава в гърба на приятелката си.
-Казах ти да го напишеш Джес.-укори ме тя.
-Да ,да знаам ,но аз винаги отлагам такива неща до последния момент .-въздъхнах .Докато вървяхме към училище си говорехме за най -различни неща .След това се разделихме в коридора тъй като тя беше една година по голяма от мен . Влязох в класната стая и седнах до съученичката ми Харли Смит .Тя беше мило разсеяно момиче с дълга кестенява коса и очи с цвят на кестен. Винаги беше позитивна и често вниманието и бе погълнато от телефона . Поздравих я и си оправих нещата за началото на часа . За мой ужас първият ни час беше Философията по която имахме есе . Когато госпожата влезе и поиска есетата нямах извинение за това ,че нямах домашно .Това щеше да ме доведе до изпитат. Не беше нищо особено знаех отлично всичко ,но проблема ми беше да говоря пред класа .
-Къде е домашното ти Уест?-попита грубо госпожица Кресуел.
-Амии аз нямах време ..Но за другия път..-преди да довърша бях прекъсната от Камила .Най-мразения от мен човек .Въпреки ,че приемах тази дума доста сериозно .Омраза беше силна дума и не я използвах току така .Но това момиче определено го мразех .Поведението и беше обратно на всичките ми принципи . Дори да не обръщах внимание на поведението и спрямо мен не можех да не обръщам внимание на това как тормози останалите .
-Значи си без домашно ,а Уест?-ухили се Камила .Не и отвърнах ,а само замълчах както най-често правех .А това определено я ядосваше повече .
-Оо значи ще мълчим така ли Уест?-изскърца тя със зъби.
-Замълчи Камил.-въздъхнах аз и я погледнах.
-Или какво?-озъби се тя. Щях да и отвърна когато учителката ни прекъсна.
-Без спорове в моя час! Джесика вън и без това си без домашно.-каза тя строго .Това ме изненада и щях да възразя ,но да бъда отвън беше за предпочитане след спор с Камила. Въпреки, че не намирах някаква вина в действията си . След края на часа отново влязох в стаята .Отвън през цялото време си драсках по един тефтер който взех на излизане .За моя изненада заварих Камила да седи на мястото ми .
-Ако обичаш това е моето място.-казах кротко като си взимах нещата от предния чин където бяха захвърлени доста грубо .
-Сега аз ще седя до Харли така ,че намери си друго място .-отвърна тя и излезе за междучасието .Аз преместих нещата и на обичайното и място и отново си седнах на мястото. Писах на Кат  за станалото ,а тя отвърна само ,че така само ще я ядосам ,но това не ме вълнуваше особено. Продължих да си рисувам в тефтера до края на междучасието когато Камила се върна с голяма чаша кафе .Когато ме видя да седя до Харли изръмжа и се приближи .
-Ставай!- почти извика тя ,но аз не направих нищо такова.
-Казах ти ставай!-извика вече силно тя ,но аз си държах на своето .Дори не разбрах кога лисна чашата в лицето ми ,но за мое щастие беше просто вода .Суитчъра ми подгизна ,а тефтера ми беше съсипан.
-А сега се разкарай.-ухили ми се тя .Погледнах я бясно вече сериозно раздразнена.
-Е какво чакаш малка кучко?-продължаваше да се хили тя .Аз импулсивно взех портфейла и телефона които беше оставила на чина и ги запратих в другия край на стаята .Това я вбеси и ме хвана за яката повдигайки ме леко от стола.
-Ти жалка проклетнице знаеш ли колко струват тези неща?!-извика Камила заплашително .Очаквах да ме удари ,но се спря тъй като учителя влезе .Остави ме до края на деня ,но след като си взех довиждане с Кат и Харли и се отправих към къщата ми чух стъпки зад мен .Избегнах удара който усетих и повалих непознато момче на земята .Бях твърде изненадана за да избегна следващия който ме изрита и паднах .Преди да осъзная какво става видях Камила с широка усмивка. Беше с три момчета доста по големи от нас .Момчетата ме сграбчиха за ръцете и ме стиснаха здраво заставайки пред Камила .
-Сега имаме сметки за уреждане с теб .-усмивката и беше зловеща .Държеше почти изгоряла цигара и се приближаваше бавно към мен издишвайки облаче дим.
-Не знам какво мислиш ,че ще постигнеш с това.-гледах я спокойно без колебание. Едно от момчетата ми вдигна левия ръкав .
-О ще видиш.-ухили се тя и огласи цигарата си в ръката ми което ми причини болка .След това усетих юмрука на Камила в лицето ми и чух лудешкия и смях .Бяхме далеч от училище и по този път рядко минаваха много хора .Пътя ми за вкъщи минаваше през парк  с високи дървета ,а по това време на годината никой не минаваше през парка след пет.
-Баща ти го няма за да те спаси.-изсмя се тя и последва нов удар . -Ти си нищо ,запомни го !А Харли е моя приятелка !Излиза с теб само от съжаление. Ти си нищо, разбра ли НИЩООО!-говореше тя през смях и ме удари още няколко пъти .Тогава нещо в мен сякаш се пречупи .Ушите ми пищяха и бях замаяна .Чувствата ми забушуваха и едно от тях взе превес и това беше гнева. Чувах непрестанно онзи глас в главата ми да повтаря „Убий ги“ .Но нямаше как да го сторя дори да исках ,а в този момент наистина го поисках .Бях добра в боя ,но ме бяха хванали и не можех да се измъкна .Как се очакваше да  се измъкна от това. Отново чух онзи глас но този път питаше „Искаш ли помощ?“ отвърнах му да без да се замислям ,че го чувам толкова ясно и ,че не беше просто глас в главата ми . Не осъзнах какво се случи , но го видях и чух .Кръвта бликна за секунди от разкъсания врат на момчето от лявата ми страна .Същото се случи и с онова от дясната страна .Нямаха време дори да извикат .Камила беше онемяла с втренчен поглед в мен .Нямах контрол над тялото ди и то сякаш се движеше само. За момент видях ръката си обляна с кръв и с дълги остри нокти като на хищник .Определено не бяха моите нокти и определено не бяха човешки .Бях като в сън или като в кино на първия ред .Можех само да гледам ,но не и да решавам какво ще се случи. Чух смях ,моя смях ,но беше някак различен .
-Какво по дяволите си ТИИ?!-изпищя Камила и побягна панически .Тялото ми започна да се движи само и вече я преследвах .
-Остави ме намира .-извика тя към мен ужасено .
-Ти не я остави намира. -отвърна и глас ,моя глас .
-Ти си чудовище!-пищеше тя и тичаше с всички сили. Настигнах я изненадващо бързо и я приковах до едно дърво .Отново видях онези чудовищни нокти впити сега във врата на Камила.
-Какво искаш от мен?-ридаеше тя.-Ще те оставя да седиш до Харли само ме остави.
-Не ми пука за вас хората. Не ми пука и за приятелите на Джесика ,но ме интересуват враговете и. -отново чувах гласа си .
-Какво си ти?-трепереше  Камила.
-Не какво ,а кой .Аз съм Данте ,а ти си история.-след тези думи се чу пукащ звук и Камила спря да се съпротивлява .Увисна в ръката ми безжизнена .Пуснах я и се отдръпнах от нея .“Кой си ти.“ попитах ,но  не издадох нито звук.
-Казах вече аз съм Данте.-каза отново моя глас. “А какво си?“
-Какво съм аз? Аз съм демон в човешко тяло в твоето тяло .Може да се каже ,че бях заключен докато не изгуби контрол над себе си .Пожела смъртта им толкова силно ,че ме събуди.- чух смеха си зловещ и силен. Беше странно ,но поради някаква причина нито бях изплашена нито изненадана .
-Да защото винаги си ме усещала.-отвърна демона .
-„Чуваш мислите ми?“-изненадах се.
-Естествено от сега и ти ще чуваш гласа ми както аз твоя сега ,но преди това искам малко да се позабавлявам малката .-каза Данте .
-„Какво забавление?“-попитах го въпреки ,че можех да предположа какво може да е забавлението му .
-Да точно така ще се лее кръв в чест на пробуждането ми.-изсмя се истерично той .Отново водена от този демон напуснах гората .Уличните лампи вече бяха пуснати въпреки ,че все още беше достатъчно светло ,но скоро щеше да се стъмни достатъчно. Докато демона ме водеше на някъде мина покрай един магазин в който видях отражението си .Това вече не бях аз .Отражението пред мен беше на огромно същество .Беше изправен на два крака .С мускулесто тяло .Имаше бяла козина и вълча муцуна. Острите зъби и нокти проблясваха на светлината .Няколкото червени пера от дясната страна на главата му точно под ухото ми напомняха на индиански .Очите му така червени с цвят като кръв се взираха в мен .
-О вярно ти не видя кога се трансформира напълно в мен .-ухили се той насреща ми взиращ се в образа си .Единствената дума която се въртеше в главата ми като го видях беше единствено „Красота“.
-Оо поласкан съм ,че мислиш така .-хилеше се той .-Е сега ще видиш колко красив мога да бъда когато покрия града с кръв.-смеха му беше зловещ и величествен . Отново тръгна по улицата ,но вече не вървеше спокойно ,а тичаше право към един автомобил който повали за секунди и изкара от там млад мъж .Човека нямаше шанса дори да извика преди звяра да впие зъбите си във врата му .Кръвта му бликна и оплиска бялата козина на Данте .Не му отне много за да изяде човека . Усещах как яде човека и вкуса беше някак металически ,но изненадващо не ми се гадеше от това .Знаех ,че току що той изяде човек ,но бях повече като наблюдател и сякаш нямах особен проблем с това.
-Май си първата която не се ужасява от това .-засмя се Данте и избърса муцуната си с дясната си ръка оцветявайки я в кърваво червено .-Когато се е случвало да съм в човек като сега те изпадат в ужас когато ме видят да убия  ,а какво остава когато изям някой .Определено с теб ще се разбираме добре.-усещах жаждата му за още кръв и разруха . Демона започна да обикаля града и да убива всеки изпречил се на пътя му .Едни просто убиваше за забавление с луд смях , други разкъсваше зверски пиейки от кръвта им ,а трети изяждаше като деликатес .Минаха няколко часа така и луната светеше високо в небето . Преди да се запъти към дома ми се отби в една дискотека в която  чу силна музика и веселба .Усещах свирепата му усмивка и как адреналина започна да изпълва кръвта ми . Без да се замисля Данте отиде там и пирува без да остави и един да се измъкне жив от там .Не се поколеба нито за миг и всяко негово движение беше точно и смъртоносно .След угощението което си направи тръгна към дома ми . Първо обаче изми лицето и ръцете си в едно езеро на път към къщата. Не след дълго стигнахме там . Баща ми още го нямаше .Разбрах го от нюха на Данте .Заради това той влезе в къщата спокойно .Качи се в стаята ми и помислих ,че ще легне ,но вместо това усетих странно чувство сякаш ставам по малка и сякаш се променях .След секунда установих ,че се е преобразил и че отново имам контрол над тялото си .Погледнах ръката си която беше напълно нормална ,а след това погледнах в огледалото .Бях си отново аз .Пъстрите ми очи ме гледаха от отражението .Дългата ми кестенява коса се спускаше около лицето ми и за най-голяма изненада установих ,че нямам нито белег нито синина от боя по рано .Докоснах бузата си с ръка след като свалих очилата си .“Това е заради моята кръв“ каза гласа в главата ми който разпознах като Данте .
-Благодаря.-отвърнах му докато все още се взирах в отражението си .“От сега нататък ще сме заедно“ чух го да казва .Усмихнах се на себе си и си легнах с мисли за това какво се случи .Спречкването с  Камила ,появата на Данте и зверствата в града .
Сутринта се събудих от шум в кухнята .Шума от блъскане на метал от приборите ме събуди рано в съботното утро .Вече не ми се спеше и заради това просто се облякох и слязох в кухнята .Баща ми подреждаше един шкаф заради което вдигаше всичкия този шум .
-О Джесика добро утро .Аз ли те събудих? Извинявай търся нещо ,но явно не е тук.-въздъхна той и затвори шкафа .Аз само кимнах и седнах на масата . Имаше две чинии с яйца на очи и бекон .Придърпах едната и започнах да ям .“Колко скучно „ чух гласа на Данте и първоначално се стреснах.
-Какво има Джес?-попита ме татко видял реакцията ми .
-Мм нищо спомних си ,че трябваше да гледам едно шоу което Кат каза да видя ,но сигурно свършва.-отвърнах спокойно .Баща ми взе дистанционното на телевизора и го пусна .Имаше извънредна емисия новини .
-През изминалата нощ имаше серия от убийства и молим всички граждани да седят по домовете си докато случая не бъде проверен от полицията .
-Убийства? Нищо не съм чул за това..-изненада се да чуе баща ми .
-Училищата ще бъдат затворени докато полицията не приключи разследването .Няколко ученици бяха намерени близо до южния парк разкъсани от едро животно , а масовото убийство в „Пурпурен Блясък“ озадачава всички .- след това новините продължиха с обичайното . „Хах нямат си и на идея срещу какво се изправят. Искаш ли довечера да се позабавляваме ?Тъкмо сега и полицията ни погна. “ изсмя се Данте.
-„Може и да има още няколко човека които презирам в този град“.-отвърнах му така ,че само той да ме чуе в съзнанието ми .“Хоо много добре“ усещах усмивката на демона широка и зловеща .
-Препоръчвам ти да не излизаш никъде докато това не утихне ,а пък аз ще проверя какво става. Ако има някакъв позвъни два пъти и ще дойда .-баща ми взе камуфлажното си горнище от закачалката и излезе. Аз станах и си взех един ванилов сладолед от фризера .Седнах на дивана в хола и започнах да го ям докато мисля какво точно да сторя. Да убиеш някой беше нередно и зло . Може и те да си го заслужават заради всичките си дела ,но това даваше ли ми право да реша дали да умрат. „Вече уби и е излишно да си задаваш морални въпроси .Става дума за това искаш ли го или не ,а не дали е правилно или грешно .Хората сте измислили морала за да си давате причина да убивате грешниците без да ви тежи на съвестта.“ Изръмжа демона . Проблема беше ,че нямах съвест и ако не си задавах такива въпроси м9жех да сторя далеч по лоши неща от колкото някой си представя .Щеше да ме водят единствено моите принципи и закони. „Точно това искам.“ Смееше се Данте .
-Добре нека го направим ,но ако реша да го правя значи ли ,че просто ще ги убиеш като с Камила?-попитах Данте докато ядях от сладоледа. „Да мога просто да ги убия ,но не е задължително само да гледаш .Може да водиш стига да искаш .“
-Как?- попитах с любопитство. „Просто го пожелай.“. Аз станах и оставих празната купичка в боклука и излязох . Имаше двама човека които винаги бяха с Камила и правеха същите неща и наистина исках да разкарам и тях от картинката .Знаех къде да ги намеря винаги ходеха в бара „Тюркоаз“ и дори след обявлението по новините бях сигурна ,че ще ги намеря и двете на онова място . Нямаше да ме пуснат с обичайното ми облекло включващо дънки и суитчър и заради това се бях преоблякла с къса черна рокля която Кат беше оставила в нас .За разлика от на нея на мен ми стоеше една педя над коляното . Беше единствения ми вариант тъй като не носех рокли или поли .Тръгнах така към бара с непознат хъс . Когато стигнах пазача ме пусна без проблем загледан във визията ми .Бара беше пълен въпреки ранния час .Както и предполагах Мей и Ирис бяха там  на бара с три момчета. „Казах ти ,че ти ще водиш ,но остави ме след това да се погрижа за останалите какво ще кажеш хлапе?“ попита Данте ,а аз се съгласих .Това доста му допадна .Приближих се към бара и двете веднага ме забелязаха .Огледаха ме обстойно и подигравателните им усмивки веднага се появиха .
-О я виж кого е довлякла котката.-прихна Мей.
-На какво си се направила.-включи се Ирис. И двете бяха с къси рокли .Тази на Мей беше с цвета на хубаво вино докато тази на Ирис беше бяла като мрамор досущ като кожата и . „Само го поискай и си представи желаното“ напътстваше ме демона усещайки желанието ми. Заслушана в музиката и смеха на двете момичета оставих онова дълбоко потискано чувство в мен да вземе превес . Гнева ми насъбран към тях се изля за секунди .Ръката ми се стрелна към сърцето на Ирис и проби гръдния и кош като хартия .Острите ми нечовешки нокти смачкаха сърцето и. Бялата и рокля се напои с кръвта и докато се давеше гледайки невярващо. Свлече се на земята преди Мей да осъзнае ,че приятелката и лежи мъртва. Едва когато видя кръвта разбра какво е станало и понечи да изпищи ,но хванах устат и с кървавата си ръка .Очите и се бяха разширили и ме гледаха ,а сълзите лъщяха в тях .Лудата ми усмивка не беше дело на демона .Знаех ,че това беше моята лудост ,а не неговата .Прекърших врата на Мей и смеха ми се разнесе из бара .След секунди се бях трансформирала в огромния бял вълк който също се разсмя.
-Оо харесвам те малката .Така е добре .-каза той и започна да разкъсва наред .Беше същинска касапница .Но този път двама успяха да се измъкна .Е поне за кратко преди Данте да ги открие в града и да ги убие .За жалост тогава мина патрулка и полиците го видяха .Насочиха оръжията си и започнаха да стрелят .Съобщиха за опасността по станцията и искаха подкрепление .
-Това нещо ще ни убие.-извика единия полицай когато Данте не направи никакъв признак да е усетил куршумите и се нахвърли към тях .За по малко от минута и двамата бяха мъртви и вълка вече беше далеч от произшествието . Данте беше изключително бърз и скоро бях пред къщата си .Преобразих се но бях покрита с кръв и заради това си взех един душ .“Приготви се да ни пратят някой знаещ за света ми“ каза той докато отмивах кръвта от тялото си.
-Разкажи ми за света си.- горещата вода отмиваше всичко с лекота докато слушах разказа на Данте. Обясни ми ,че доста от съществата които хората описват са истински  ,но са малко по различни от легендите . Например да среброто е ефикасно към доста неща ,но това ,че вампира не ходел през деня и бил уязвим на чесън било глупост .Както и че върколаците не били безмозъчни и свирепи ,а интелигентни и гладни за плът . Попитах го дали е върколак ,но той се изсмя и каза ,че е демон вълк и има много повече сила от обикновения върколак .Вече излизах от банята и се подсушавах с кърпа когато Данте разказваше за многобройните същества  измежду хората . Разбрах ,че някой дори заемали високи постове сред хората или помагали за свръхестествени случай .Замислих се ,че трябва да внимавам ако някой такъв се появи. Данте спомена ,че изпитва нужда от кръв и плът  и ще ми се налага да убивам след като вече е буден. Нямаше нужда да е всеки ден ,но щях да усещам кога е гладен бяха единствените му думи .  Това доста усложняваше нещата в криенето. „Говориш като професионален убиец. „засмя се Данте. Можеше да се каже ,че мога да съм професионален убиец или детектив след всичките случай на майка ми които бях чела .Тя беше частен детектив и работеше с полицията .Често се промъквах в кабинета и и четях за случаите които има и записките които си водеше .Един ден ме хвана ,но вместо да ми се скара започна да ми обяснява и ме научи на това как да преценявам хората , да предвиждам ходовете им и как да мисля като друг за да стигна до отговор който нямам . Бях научила доста от нея преди да си тръгне .Не спирах дори сега да разследвам някакви неща .Понякога сама измислях случай който трябва да разреша .Четях книги на такава тема и не е изненадващо ,че можех да мисля като убиец .Още повече след като вече наистина бях убила човек .