Момчето от третата спирка

Осемнадесета глава

Той заговори, със своят божествен глас, на който все още не можех да се наситя. Като медена наслада, гласът му се лееше между устните, създавайки този удивителен звук, каращ стомахът ми да се свива, а сърцето ми да трепка като крилете на пеперуда. Само че този път гласът му звучеше някак нестандартно за него. Изпитвах същинско страхопочитание под тембъра на гласните му струни, които сега се извисяваха силно над врявата на жужщите животинки, приготвящи се за зимата. 

-Какъв ми е проблемът ли?! Елинор, не можеш да ме питаш подобно нещо, при положение всичко случило се! Ти..Знаеш ли, никой друг не ме изнервя колкото теб! Защо ти трябваше да се забъркваш с момче като онзи? Какво въобще му харесваш? Та той преди малко щеше да те изнасили! Какво му харесваш на този малоумник? Просто не мога да те разбера, затова се изнервям. Да не би и ти да си малоумна, че да харесваш някой като него? Моля те, само не ми казвай, че все още си падаш по него! 

-Не.. - Казах тихо, гледайки засрамено надолу. Не знаех какво да му кажа. Той не беше точно човекът, който трябваше да се интересува за любовният ми живот, при положение, че не се интересуваше от това дали въобще имам живот. 

-Какво каза? Да не би мозъкът ти да се намести? Разбра, че си допуснала грешка като му се предлагаше? Е, надявам се, че си си научила урока! - Ама това беше гадно. Много гадно! Защо ми злорадстваше? Това въобще не приличаше на Деон, когото познавах. Защо се държеше по такъв отвратителен начин, карайки ме да потъвам все по-дълбоко в собствените си срам и нещастие. Защо му беше да ме кара да изпадам, в това крайно неуравновесено положение, излагайки наяве най-подтисната страна от мен - плачеща и невероятно ядосана на него, на мен самат, на Джейкъб и на всички. Той наистина не се интересуваше от мен, нали? Деон наистина нямаше никакво намерение дори да предположи за мен по този начин. Та аз бях никоя за него. Аз бях превъплащението на момичетата, от които той трябваше да страни. Така че какво повече имах да губя? Какво толкова ми оставаше? Трябваше да се откажа от него. Вече нямах избор. Отказвах се и се чувствах толкова нежелана и отхвърлена, преди дори да опитам каквото и да било. Не, това не беше честно! Въобще не беше честно! Отворих уста, както кутията на Пандора се отваря внушително. И точно както кутията на Пандора, от устата ми излезе нечуваният Ад, пълната противоположност на това, което бях възнамерявала да кажа. Изражението на лицето на Деон едва ли е било по-изненадано от моето собствено, докато изричах силно следващите си думи: