Една история

Part 2

Годините на Кейтлин (бебето)минаваха в безгрижие, веселба, игри и много радост.

Когато тя беше на 3 годинки ѝ се роди братче, тя не му се радваше много и изпитваше ревнос, понеже родителите ѝ почти не ѝ обръщаха никакво внимание,на Кейтлин ѝ се искаше да не се беше раждало.От този ден на татък тя беше постоянно тъжна, всеки ден плачеше. От време на време излизаше навън и си играеше със съседите деца, това бяха най-добрите мигове в живота ѝ. Чрез тези игри, момичето забравяш за съществуването на по-малкият ѝ брат, и за наказанията и караници те на родителите ѝ. Но ето на, и тези години изминаха някак си.

След 10 години

Днешният ден беше 13-ят рожден ден на Кейтлин. Тя много се вълнува ше за него защото най-сетне ставаше тийнейджър, но тя още не знаеше какво означава тийнейджър, знаеше само, че ще има акне и вече ще е достатъчно голяма за да има гадже,друго не я интересуваш, но тепърва ѝ предстоеше да разбере какво означаваше да си голям.

Събуди се сутринта с усмивка, направи си сутришната рутина и се облече с най-хубавите си дрехи. Нищо не можеше да ѝ развали този ден. След като се оправи отиде в кухнята да закуски, отново нямаше нищо за ядене. Имаше само хляб и сирене, тя си изпече 1 филийка хляб, направи си чай и седна да закусва.След закуската тя слезна на първият етаж от къщата за да види дали баща ѝ е взел тортата. Отвори хладилника и тайно надниктна в кутията за да види каква торта ѝ бяха взели родителите ѝ. Беше на 2 етажа, бяла и цялата в цветя. Кейт много се зарадва и започна да оправя стаята в когато щеше да пресрештне приятелите си. Тя беше поканил 4 човека, защото нямаше много приятели. В училище, тя беше момичето което стоеше тихо в ъгъла без да се обажда, и когато я изпитва ха тя от притеснение нищо не можеше да каже, а само стоеше и слушаше как и се присмиваха съучениците ѝ. И по този начин тя загуби самочувствието си, както и много от приятелите ѝ, за това ѝ бяха останали само 4 от които 1-ят беше едно съседско момече което беше по-голямо от нея с 6 години, но тя го възприемаше като неин по-голям брат. Казваше се Иян,но тя си му викаше "Батко", 2-ят й приятел беше една от най-добрите й приятелки с която се познаваха още от малки.

Гостите дойдоха и целият ден мина в игри и танци. Това беше един от  най-хубавите дни на Кейтлин. Щеше да го помни вечно защото тогава порастна.

След 1 година

Гт Кейтлин

Сънувах кошмар, някакви хора ми се явих в съня и ми повтаряха само "Време е, време е". Не знаех какво се случваше, бяха ме притиснати и точно когато нямаше на къде да отида, се събудих от силна болка в стомаха. Когато погледнах брат ми се бе забил с лакът в стомаха ми.

-Аз:Какво правиш бе? Идиот
-Брат ми: Мама каза да те събудя
-аз:Ок ама трябваше ли така-*надигнах се от леглото и хванах брат ми през шията и го изхвърли от леглото. И тяка започнахме да се бием, накрая го одарих с лакът в главата и той се разплаква. Майка ми веднага дойде и дори не изчака да ѝ обясня как започна вс и ме наказа, а брат ми стоеше от страни и се смееше. Идеше ми да се разплача,но вече почти бях свикнала да се случва, но все пак се ядосах. В яростта си ударих по бюрото си и всичко полетя във въздуха, изплаших се не знаех какво се случваше,но усетих как ръката ми се дръпна назат, все едно някой я хвана и ми я дръпна, тогава всичко се върна по местата. Казах си тихо на глас*:Какво се случи?

Този дне го запомних, но след тази случка нищо не се промени, всичко си вървеше по начина до сега, от тогава се опитвам да разбера какво се случи, и всеки ден се опитвах да повторя това което бях направила, докъто не дойде 15 септември. Първият ми ден от Гимназията.