The Black's ,,you own me"

Глава 1

Милано, Италия

- Греъм!- извиках, веднага щом осъзнах какво се случва. Всичко се рушеше. Горящи отломки прелитаха над главата ми. Беше същински ад. Не точно най-добрият начин да се събудиш посреднощ.

-Ара, веднага отиди в коридора!-Греъм се дереше с цяло гърло.- Излезте веднага с майка ти от тук.Каквото и да стане, не се връщайте!

След това изказване, не можех да чуя абсолютно нищо друго, освен писъците на майка ми. Тя беше в коридора и чакаше мен. Тичайки към нея, с Греъм се разминахме. Той отиваше към стаята на по-малкият ми брат Грейсън. Сигурна бях, че само той не се е събудил. Дори и в такива ситуации спи
непробудно.

-Хайде миличка ,побързай!- извика майка ми, защото ако останехме още малко, със сигурност нямаше да се измъкнем живи. Тя стисна ръката ми, за да е сигурна, че съм с нея през цялото време. Затичахме се надолу към изхода, колкото и трудно да беше това. Краката ми горяха, защото бях боса, но единствените ми мисли в момента, са за това как ще се измъкнем най-бързо. За щастие пожарът не беше засегнал коридора на изхода и успяхме да излезем.

Огледах се наоколо, за да преценя ситуацията, но шокът не помагаше. Голямата ни къща беше само горящи отломки, двора ни беше вече напълно опожарен, а колкото повече време се минаваше, толкова повече огънят се разпростираше над градината на майка ми, разрушавайки любимито ѝ място. Тази къща бе подарък от Греъм за мама преди 6 години и тук с брат ми наистина се чувствахме щастливи.    

  Осъзнавах какво се бе случило току що, но не исках да го приема.
Единствено чаках съпругът на майка ми да излезе невредим със спящото ми братче на рамо, нищо друго не исках. Колкото повече време минаваше, толкова по-невъзможно ми се струваше това.
Като че ли мина цяла вечност, докато дойде пожарният екип. Потушиха огъня, но следа от останала част от семейство ни нямаше. С мама седяхме проснати на асвалта. Не проумявахме как щастието, което бяхме градили с години, рухна за минути.
  Мама беше в шок, сълзите се стичаха по лицето ѝ, неутешимо се молеше на Господ това да е само сън. В крайна сметка пристигна и линейка, която ни откара в най-близката болница.

****
-Състоянието на госпожа Ана Теджере не е добро! В голям шок е, изгарянията са сериозни!- каза високият чернокос мъж, с бяла престилка и строг вид. Той излизаше от болничната стая, в която бе настанена мама.
Спореше с още двама негови колеги, според които тя можеше да се прибере у дома. В мига в който се отдалечиха надолу по коридора, разговорът им стана толкова тих, че не успях нищо да разбера.
Всички ме държаха в невидение, казвайки ми да седна на пейката пред стаята на майка ми и да чакам.
Започнах да си давам равносметка за случилото се тази вечер. Докторите можеха да ни отпратят да се приберем вкъщи, но за нас вече няма място, което да наречем свой дом. Брат ми и доведеният ми баща бяха мъртви. Светът ни се строши на парчета.
  Замислих се и за мама. Тя беше толкова силна жена, бе постигнала всичко с честен труд, от нулата бе изградила всичко. Бяхме щастливи отново с Греъм, който даже бях свикнала да наричам свой татко. Никога не са ме залъгвали за родния ми баща. Майка ми ми е казвала единствено, че той е бил с нея за една нощ, на сутринта в леглото имало само сто доларова банкнота, с която да плати в хотела за престоя и стоманен, мъжки пръстен с гравирани инициали К. А., под които била оставена хартийка с някакъв адрес. Всичко това се е развило след пиянска вечер на домашен купон, на който са се запознали, в родният град на мама Сакраменто, Калифорния. Няколко месеца по-късно разбрала, че е бременна, но така и не ми каза дали  е потърсила въпросният К. А. на онзи адрес от бележката.
След това историята е проста. Майка ми Ана е с италиянски корени, за това се преместила в покрайнините на Милано, при наши далечни роднини, които ѝ предложили покрив и работа. Не е имала друг избор. Родителите ѝ са починали много отдавна, сама се е оправяла с години, но с бебе на ръце  не е толкова лесно. Оставила е всичко зад гърба си в САЩ и е дошла тук, за да ми осигури бъдеще.
  Растейки имах доста неприятности с гаджетата на мама, тя все избираше неподходящи. Накрая, като ангел спасител, се появи Греъм. Със сходна история като тази на мама, преместил се тук от САЩ, за да избяга от любовни проблеми. С разликата обаче, че той е заможен и няма деца.
  Не знам как мама му е обърнала внимание, тъй като той е точна противоположност на нейният тип, но това бе нашето ново начало на щастието. С Греъм се ожениха, смениха фамилийте си с италиянска, и заживяхме щастливо, когато аз бях на 8. Година по-късно, когато се появи и новината за малкото ми братче Грейсън, заживяхме всички в прекрасна нова къща, подарък за мама.
"Къща, която вече я няма", помислих си, ,,Щастие, което няма как да бъде върнато", добави подсъзнанието ми.
  Равносметката: Седя в болницата, чакам новини за майка ми, не знам какво ще се случва за вбъдеще. Знам, че не е работа на една 15 годишна да се притеснява за тези неща, но нищо от тук на сетне няма да бъде нормално. Моя работа или не, вече аз трябваше да бъда силната . Останахме само аз и мама, а тя не можеше да понесе повече удари.