Пръстите му се заровиха из пръстта примесена с прах... прахта на неговите приятели и познати. Тялото му бе отмаляло, забутано между мъртви вампири, а прахта и светещите жарове летяха във въздуха, затрупаха го с отвратителната миризма и мръсотия... нещо което дробовете на Sunghoon не можеха да понесат. Миризма на изгорена плът, изпепелени тела... миризма на смърт. Това витаеше около него, а той бе толкова без защитен... сякаш краката и ръцете му бяха оковани с окови и го застопорявахана земята... караха го да лежи до труповете и бавно да се превърне в един от тях.. Но как бе възможно това да стане.. нямаше никого около него, кой щеше да го убие... или може би щеше да умре от мъка, от самота и безсилие? Ако това бе целта на врага, то те я бяха постигнали с огромен успех, защото Sunghoon изпитваше тези чувства... те разкъсваха и без това вече пресушеното от болка сърце. Раните по тялото му изглеждаха ужасно, мирише на ужасно и болката беше също толкова ужасна.
Sunghoon надигна глава оглеждайки още веднъж всичко около себе си... беше толкова задимено , тъмно.. той извика от болка щом опита да помръдне ръката си.. не я чувстваше, погледна я, а тя лежеше до тялото му безчувствена, опита се да помръдне пръстите си, но не реагираха. Нов остър спазъм го накара да извика..
Стъпки разбиха ужасяващата тишина .. тежки стъпки... Той повдигна глава и видя тъмен образ обгърнат от плаващата пепел из въздуха...
Две златисти очи пронизаха неговите сиви.. той затаи дъх. Мъжът се приближи с усилие и падна до него. Той не можеше да види нито лицето му, нито да чуе сърцето му.. Но от гърчещото му се тяло си личеше каква болка изпитва. Мъжът намери сили и застана на колене, издърпа безжизненото тяло на Sunghoon , а той изрева от поредната доза болка.. Как можеше да изпитва такава болка.. та нали беше безсмъртен.. защо сега всичко това падаше на плещите му? Той отвори отново очи и ги фокусира с другите две.. Златистия цвят разбиваше сърцето му на парченца, искаше да вдигне ръка и да погали тъмното лице, но нямаше сили... Искаше да го огледа добре.. защо този мъж всеки път присъстваше в това. Защо винаги виждаше очите му, но не и лицето му, нито пък успяваше да го докосне? Мъжът вдигна ръката си едва и тя се загуби в тъмната сянка пред лицето му. В следващия миг Sunghoon усети топли капки да се стичат по брадичката му.. Течността капеше върху лицето му.. Той пое дъх..аромата бе толкова сладък,гладът му така сгърчваше тялото му. Мъжът притисна неочаквано китката си до устата на Sumghoon .
-Пий -гласът му отекна в учите му.. не.. не трябваше да пие..той искаше, но усещаше , че не е правилно. Sunghoon отблъснати ръката. Мъжът отново я затисна пред устата му. Нова доза от прекрасния аромат завладя мозъка на Sunghoon .
-Пий по дяволите Sunghoon- гласът на мъжът бе властен, строг и заповеднически..но се усещаше малка нотка нежност.. тревога.
-Кръвта ти..тя е..като моята - Отвърна едва отнасящи се Sunghoon.
-Само тя ще те възстанови..сега пий..аз ще поема отговорност след това-мъжът притисна китката си, Sunghoon зарови нос в червената течност, ноздрите му се разшириха..той почувства какво желание имаше да я вкуси.
Sunghoon разтвори плахо уста..той докосна кожата..
Зъбите му се удължиха и жадно пробиха плътта, а там където малко по-рано зъбите на мъжът бяха отворили рана. Sunghoon пое голяма глътка, течността се разля по небцето и гърлото му, очите му се отвориха рязко и сивите ириси придобиха дори по-светло сив цвят, сякаш готови да изпепелят всеки срещнат. Веждите му се сбръчкаха, отпиваше отново..беше толкова вкусно, толкова бе гладен..не можеше да се контролира.. Как можеше кръв да е толкова сладка и вкусна..апетитна и...засищаща.Той рязко дръпна китката от устата си спирайки се насила преди да вземе прекалено много за себе си. Мъжът до него стисна китката си и изскимтя сякаш го пронизаха с нож, Sunghoon разшири очи..зъбите му се скъсиха , устата му бе иизцапана от кръвта на мъжа. Почувства тялото си силно..вече нямаше и помен от счупената китка или от раните по него..Той погледна към лежащия мъж. Протегна ръка тъкмо щеше да хване неговата и...
°°°°°°°°°°°°°°°
Отно...отново същия сън.. всяка нощ..един и същ сън разтрисаше въз основа тялото на Sunghoon. Той стоеше пребледнял на леглото, разтъркваше лице и не спираше да мисли за непознатия..Защо отново не можа да го види и докосне. Защо го сънува!?
Та здравейте 🙋. 740 думи. Надявам се да ви хареса и ако е така не забравяйте да натиснете vote🌚🦋
