Gaffe

Chaptеr 7 Part 2 *Astarot...*

Гледната точка на Хари

-Отмъсти ли да Уенди?-попитах Апастор.

-Тя се справя сама,знаеш го.-отвърна безразлично. Погледна ме, знаех си че няма да се здържи

"Не ме разочаровай, Найл."

-Няма!-приятелят ми излезе от стаята. Сега нека проверим какво прави принцесата на Ада...
ГТНУЕНДИ

Седях си на леглото и припявах от песента на Кристина Агилера Say Something. Изведнъж поучих бележка. Пликът бе пъхнат от процепса на вратата ми.

"Преспа ли вече с директорът? Курва -М&М :* "

Сед като прочетох написаното побеснях. Усетих остра болка в очите,а когато се погледнах в огледалото те бяха червени. После ще му мился. Взех химикалката и написах отговор:

"Не не преспахме,няма да ви подръжавам -У. :) "

Използвах силите си и се средоточих в стената на съседките ми. Мислено забивах игли по ръцете им. Пъхнах листчето под вратата им и почуках. Прибрах се в стаята си. Мамка ви,заслужавате от вас нищо да не стане! Току що злоупотребих с мислите си.

Имах СМС. "Стая 169 сега. Х. "

Запътих се към стаята на Хари. Почуках и отворих. Гледаше нещо.

-Хари?-попитах-Какво има?

-Нищо,Уенди.-усмихна се.-Какво нещо станало лш е?

-Кажи,че се шегуваш! Ти ме повика?-казах и се разгневих.

-Не съм. Бъркаш се.-сопна ми се той.

-О я стига!-тръгнах да излизам,но той ме хвана за китките и ме стисна-Ауч боли ме..

-Сега ще се успокоиш и ще ме изслушаш,ок?-попита бавно,а аз кимнах.-Ще те пусна,но няма да бягаш.-кимнах и изчаках да ме пусне. Грешка Хари,голяма грешка.

***

Намирах се в гора. Седнах на меката трева и загледах едно дърво. На него имаше птици. Затворих очи за момент и нещо в мен се събуди. Страх. Намирах се в гора,сама, по потник и шорти, а да и джапанки. Започва да ми е студено, доспива ми се. Отпуснах тялото си на меката трева и изчаках мрака да ме погълне. Тъкно да стане и..нещо в мен ми подсказа да бягам. Да бягам с всички сили. Това и направих. Но нали бях с джапанки паднах и тогава две ръце ме обгърнаха. Бяха татуирани,но не баха като на Хари.

-К-кой си ти?-поритах-Къде ме водиш?!-извиках и го бутнах на зад. Той се разгневи,но усря да запази самообладание. Притиснах го къв едно дърво и го стиснах за гърлото.

-Какво искаш от мен?-попитах, а момчето отвори лешниковите си очи и се помоли да го пусна.

-Нищо.-каза и натисна едно копче на хенсфрито си-Тук е.

Ударих момчето и седнах. След броени минути от храстите иникнаха още 3 момчета и ...Хари.

-Оставете ни.-нареди Хари и всички се разотиваха-Ти ли причини това на А-Зейн. На Зейн?
-Да.

-Защо избяга?-попита,а аз смъмрих едно ,,не знам".-Ще бъдеш ли добро момиче?-попита,а аз не отговорих.

Качихме се в колата му и карахме към някаква къща. Щом влязохме в хола,стана нещо което изобщо не очаквах. Хари хвана косата ми и ме целуна.

----
Не е редактирана. Мнения?  ;Д