Есента пееше своята депресираща песен, листата падаха, всичко зелено и красиво се скриваше със всеки изминал ден. Но за двама младежи пролетта живееше в очите им и любовта им към един на друг криеше всичко лошо което може да ги сблъска.
Ким Техьонг беше обикновено момче живеещо само в студения си но и уютен апартамент от почти 2 години, изгонен от семейството си, мразен от стотици хора, смачквайки самочувствието му, той срещна истинската си любов като беше на крехките 16 години, за него беше дар от съдбата.
Както обикновено Техьонг седеше в хола си на слаба светлина, четейки поредната книга пийеки поредният чай *той не обичаше кафе* докато четеше поредната страница той облиза сладките си устни, но нещо го спря .. от дълбоките мисли в който той се бе потопил за кой ли?
За този младеж който му звъни в момента
На Телефона му изписа
" Naekkeo "
Беше щастлив да види това наименование отново.
- Здравей *Техьонг каза със лека изненада в гласа си*
- Знам че е късно скъпи.. но моля ела на нашето място
- Нашето място *попита със любопитство Техьонг* Ти не си ли в Пусан?
- Вече не *Каза Парк със присмивка*
Техьонг затвори на своят любим и взе дългото си сако след като се насочи към вратата
Здравейте скъпи мой! Реших да споделя нова история със вас, защото сънувах доста красив сън наскоро, и нямаше как да пропусна този момент да не напиша нещо! Книгата ще бъде кратка но най-добрата ми от всички със сигурност! Стойте на линия за нови ъпдейти :)
YOU ARE READING
Naekkeo | vmin
סיפור קצר- Ти отново си тук? *каза през сълзи крехкия Техьонг на своята най-голяма любов Джимин* - Винаги ще бъда тук *усмихна се леко Парк* Някой от тях беше чист лъжец, но любовта загърбваше цялата реалност. ♡ Naekkeo [ Неккио ] превод от корейски - "Мой" ...
