Darkness in Azeria/ Мрак в Азария

Томас

Томас е високо момче със светло кафява коса. Очите му са тъмно зелени и има остра брадичка с остри скули.
Той е много атлетичен и любимият му спорт за дуелите. Още от 5 годишен тренира с меча и може да се каже,че е един от най-добрите в селото. Семейството му е от средната класа. Баща му е ковач, което доста улеснява сдобиването му с оръжия и най-вече с мечове. Има по-малък брат на име Джеймс. Той е на 13. Само 5 години по-малък от Томас.
Той никога не е имал връзка с момиче. А и честно казано, не се е и интересувал. Обичаше да излиза посред нощ и да се разхожда под нощното небе. Е поне до тази съдбовна нощ.
Той беше притаил дъх в очакване на следващите действия на демона пред себе си. Искаше му се да бяга. Да вика и да върши какво ли още не. Но мозъкът му не можеше да накара и мускул от тялото му да помръдне. Страхуваше се да продължи да диша, защото действията му можеха да накарат чудовището да ги забележи.
Гледката беше ужасяваща. В един миг целият свят беше спрял и мозъкът му беше разделен на две. Едната половина беше заета да изпитва страх за живота на Томас, а другата половина се ужасяваше от сцената която се разиграване пред него. Демонът бавно поглъщаше душата на някакво момиче и ясно ве виждаше, че се наслаждава на това... Томас мразеше чувството на безсилие. Да не може да отвърне на удара. Или дори да се защити. Но сега повече от всякога искаше да премахне всички спомени от тази случка и да избяга колкото се може по-далеч. Имаше чувството,че ще остарее преждевременно от страха и стреса си в момента.
Изведнъж изчадието спря с действията си. Тогава  той достигна връхната точка на страха си. В червените очи на демона се виждаше насладата от присъствието на други нещастни души, които щяха да станат жертва на алчността за по-голям ранг. Томас си помисли,че животът му ще свърши след няколко секунди. За жалост не знаеше, че демонът не може да докосне душите на хора които не са имали някаква сделка с подземния свят. А дори и да са имали някаква, то щеше да е болезнено за демона да погълне душите им, защото те са избранниците на светлината. Горкото момче беше толкова ужасено. Демонът тръгна към тях и миг преди да обгърне душите им в мрак и да ги подмами в сделка, някаква светлина се спусна от небето. Те започнаха да се дуелират като ясно се виждаше, че светлината с всички сили се опитваше да опази Томас и приятелите му. След време очите му свикнаха с рязката поява на светлината и озъзна, че прилича доста на рисунките на ангели които беше виждал. Ангелът беше толкова свят и чист, че беше благословия само да го погледнеш. Очите му бяха най-светлият нюанс на синьото което Томас някога бе виждал. Лицето му беше сериозно и се виждаше опитност в начина по който държеше меча в ръце. Размахваше го толкова бързо, че беше трудно да следиш движенията на ръцете му. Томас никога не си бе представял,че ще стане свидетел на такова красиво същество. И въпреки перфектността с която се биеше, демонът беше по-силен. След време ангелът престана на нанася удари и започна да парира. Страх, че ангелът ще се провали в защитаването на Томас и приятелите му се разля в цялото му тяло. След загубата, нищо не можеше да спре демона.
Всички внезапно затвориха очи, от появата на още 3 светлини. Те започнаха да помагат на ангела който пръв се беше завтекъл на помощ. Бързо елиминираха демона и всички души които беше погълнал го последваха в Ада. Тогава другите ангели се върнаха към небето и остана само първият, който бяха видяли. Томас се обърна към приятелите си и видя, че всички гледат с интерес и страх в същото време. Крис беше с леко отворена уста. Докато Филип беше с разширени очи и накъсано дишане. Докато изучаваше лицата на момчетата, чу един много дълбок глас да казва " Ще ви обясня всичко"....