Past & He Is Devil

Пролог

Past – Минало

- Казвам се Томас Кондор, а ти красавице?

- Розали Белис - отвърнах срамежливо...

- Красиво име, екзотично, точно като Вас госпожице Розали...

И така няколко години по-късно аз бях официално Розали Кондор.

Но не за дълго.

Когато кракът ми стъпи в съдебната зала и подписах договор, с който прекратявам всички отношения между мен и Томас... и скрих децата си... поправка - децата ни, от него и си казах "Нов град, ново начало".

Навсякъде по списанията се пръснаха новини "Привлекателният бизнесмен Томас Кондор се разведе с Розали Белис! Дали си има друга?" ме караха да се отвращавам от себе си, че допуснах да стана известна заради него.

Пет години по-късно. Баща ми катастрофира и трябваше да се върна в Денвър, заедно с малките ми Силвър и Леонардо.

И тогава го видях.

Видях го как носи брачната халка, но едно ми направи впечатление - той нямаше никого до себе си. Или носеше халката заблуда, или е женен тайно от очите на папараците.

За крехката си възраст близнаците ми бяха подложени на стрес, който нито едно дете не може да си представи.

- Той ми отне децата! Как се прощава такова нещо! - изкрещях плачейки. Баща ми ме прегърна.

- Знаеш, че той не е искал да прави така...

- А как! Като вземе Силви и Лео със себе си! Той ми постави да избирам! Знаеш, че той се занимава с незаконни неща! Първата им среща, беше, защото той си ги помисли за някакви деца на неговия враг! Но не! След като ги открих, той разбра, че са негови деца! Той и Лео са като копия! Взел е всичко от него, а Силви от мен! Той навърза две и две на кукичката си и ето виж какво стана! В съда вчера той ми взе децата! - продължих да крещя плачейки.

И тогава светът свърши за мен...

Пролог

„- От днес нататък официално сте съпруг и съпруга! – каза свещеникът и..."

Можете ли да си представите как само едно изречение и един пръстен може да съсипе животът ви. Аз да.

Пътувам. Ето какво правя. Бягам от миналото, но сякаш то ме застига. Толкова болка, мъка, студенина съм изживяла...

Но най-вече – не ми повярваха. Нямаше ми доверие. И ето до къде стигнах... заради него.

Всички зли очи

Текила преди изгрев слънце

Бих си казала да пазя гърба му

Че той струва повече от това

Всички мигащи светлини

Текила преди изгрев слънце

Бих си казала да я пази

Че тя струва повече от това

Той не знаеше всичко, което можеше да нарани

Светът му се рушеше, вярата му също

Иска ми се да мога да говоря с него, защото това, което бих казал е

"О, скъпи, достатъчно си, за да те измъкна от това място"

Знам, че ще получиш шанса да откриеш кой си

Знам, че ще имаш избор, преди да стане твърде тъмно

Знам, че ще получиш шанса да откриете кой си

Знам, че ще имаш избор

Вземам лодка, представи си, че просто отплавам

И без да казвам на приятелите си

Той нямаше да знае какво да каже

Той, той живее в мечти с мен

Той е първият, когото виждам и не знам защо

Не знам кой е той

Той, той е първият, когото виждам

Той живее в мечти с мен и не знам защо

Не знам къде е той

Живей за спомените

Мъж, който е само в главата й

И спи в леглото ми

Докато играе се преструва

Затова се преструва

Той, той живее в мечти с мен

той е първият, когото виждам, и не знам защо

Не знам кой е той

Той, той е първият, когото виждам

Той живее в мечти с мен и не знам защо

Не знам къде е той

... и не искам да знам повече...