Омраза от пръв поглед

19 глава

Измина една седмица откакто се върнахме от екскурзията. Никой не говореше за случилото се. Личеше си, че е оставила лош спомен.

Беше 1 март и се очертаваше да почиваме понеделник и вторник, защото 3 март бе през седмицата. Свалиха ми гипса доста бързо под претекст, че костта е заздравяла, но не трябвало да се напрягам. Аз, естествено, правех точно обратното. Прекарвах всяка свободна минута в парка или махайки крачоли по улиците. А приятелите ми, и по-специално Кийт, вървяха след мен като ангели-хранители и ми опяваха как трябвало да си почивам и т.н. Доста е дразнещо. Дори до тоалетната не можеш да отидеш без да ти дишат във врата!

Както и да е. Баба Марта бе дошла, а аз седях на фотьойла в стаята си и пишех домашни. По едно време телефонът ми звънна. Погледнах екрана. Ками. Къде пък се е присетила за мен? 

-      Ало? – казах аз.

-      Здрасти, Кат. Искаш ли да излезем някъде?

Без „как си?”, „ Как е кракът ти?”. Неее, аз не претърпях инцидент!! Два пъти!!!!

-      Добре съм и кракът ми е добре. – съобщих аз и се кълна, че можех да усета засрамената усмивка на Ками дори през телефона. – Да, искам.

-      Моля? – тя явно не разбра за какво говоря. – Ааа, чудесно! –мозъкът ѝ заработи. – Къде да се чакаме?

-      Искаш ли пред училище?

-      Да. А после ще отидем в градинката.

Измънках в съгласие. Разбрахме се да се видим към 14:00.

Имах точно 10 минути, за да се оправя. Облякох черен панталон, блуза в прасковен цвят, добавих черен суичър и черни равни боти с пухче. Взех си пари, телефон и ключове (най-важното, защото после нямаше да мога да си вляза вкъщи и щеше да се наложи да чакам докато мама или тате се прибере).

Грабнах якето си и треснах входната врата.

Точно в 14:00 аз бях пред училище, но Ками я нямаше. Реших да изчакам още малко. Вече бе 14:07, а от нея нямаше и следа. Тъкмо влязох в телефонния указател, за да ѝ звънна, тя изскочи сякаш от нищото.

- Хей, съжелявам, че закъснях.

Тръгнахме към градинката и веднага щом стигнахме се насочихме към детската площадка. Да, сигурно ще си кажете: „15-годишни момичета си играят на детската площадка?!”. Всъщност е много забавно и приятно. Кара ме да се чувствам отново малка.
Пристигнахме и оставихме якетата си на една пейка, за да можем да ги наблюдаваме.  Веднага се затичахме към катерушките. Имаше една, с опънато въже, на която е закачена метална верига с пластмасов край във формата на седалка. Ками много обичаше да се спуска по нея, но мен ме беше страх.

Качих се на върха на катерушката, за д а гледам как Ками се спуска. Имаше само един недостатък: когато се спускаш по въжето, което е захванато за дървената конструкция, всичко се клати. Плашещо е, но пък и забавно.

-         Хайде, де, Кат! Опитай поне веднъж! – извика Ками от долу.

-         Уф!  Ако пробвам, ще ме оставиш ли на мира? – попитах шеговито аз.

Ками кимна.

Въздъхнах и слязох долу, като не пропуснах да си ударя коляното в една стърчаща дъска. Изругах. Не се случва често! Някой трябваше да го запише!

Хванах веригата и я придърпах към себе си. Тъкмо реших да се спусна, когато два гласа ме стреснаха. В градинката влизаха Кийт и Марк!

Замръзнах. Не! Да гледат провала ми ли са дошли?!

-         Хей! Виж кой е тук! – усмихна се Марк.

-         Здрасти. – измърморих.

-         Айде, Кат! Пускай се. – ухили се Ками сякаш, за да ме засрами още повече.

-         Няма! – извиках аз, а Кийт ме изгледа с учудване. После дойде до мен с три крачки и ме погледна.

-         Страх ли те е?

-         Не, аз само си седя тука за красота! – казах аз. – Естествено, че ме е страх!

-         Оу!  Някой днес не е на кеф. – изкоментира Марк.

Погледнах го злобно и той млъкна. Върнах погледа си на Кийт.

-         Разбирам, Кат. – каза меко той. Май все повече се влюбвам в него… Опа! Това не трябваше да го казвам! – Аз ще ти помогна. Ще опиташ ли, ако и аз пробвам?

Замислих се. Той беше висок, с дълги крака и вероятно щеше да се удари в земята, ако се пусне. Леле! Ще стане шоу!

-         Съгласна съм. – казах и му подадох веригата.

Той я пое и се спусна. Ей така! Без да се поколебае. Изпъна тялото си назад като струна и вдигна краката си нависоко.

След секунда слезе и ми се усмихна. Подаде ми веригата и зачака. Преглътнах шумно и я поех.

В следващия миг просто…полетях.