A demon among men

Глава 117

Това за Джисънг беше лъч светлина и голяма утеха. Бяха минали седмици от раздялата им с Джено и не понасяше да вижда Джемин по този начин. Не знаеше как да му помогне. Когато Те и Джехьон се изнесоха и те останаха съвсем сами, имаше някакво потискащо чувство във въздуха. Никой от двамата не беше цял.

Джисънг се отдаде напълно на грижите за приятеля си и се мъчеше да игнорира своите мрачни настроения. Чонло си беше тръгнал. Помоли го да вземе всичко негово, което беше останало в апартамента му и да му го занесе. Джисънг се надяваше, че ще е далеч от него само за няколко дни и че после ще може да го види, но дните станаха седмици, после месец. Чонло не му вдигаше, не му отговаряше на съобщенията. Той спря да го търси, нямаше смисъл. Ако Чонло искаше, сам щеше да го открие. Но Чонло така и не идваше, нито му се обади. Липсата му се усещаше и изяждаше Сънг с всеки изминал ден. Беше трудно, наистина много трудно. От Джено разбра, че той вече не е при него. Заминал някъде. Това още повече го съкруши. Но му беше обещал, че ще го чака и точно това правеше. Обаче чакането ставаше все по-болезнено и му се искаше поне да чуе гласа му за момент.

Джисънг помогна на Джемин да седне в инвалидната количка, нямаше да издържи до края на пътечката, където свършваха металните дръжки.

- Искаш ли да ти донеса нещо за хапване? - предложи Джисънг, като също седна.

- Не.

Джемин гледаше през отворената врата на залата кой минава по коридора. Джисънг проследи погледа му. Той го правеше непрекъснато, сякаш се надяваше да види някой или някой да влезе.

- Ако толкова искаш да го видиш, защо не му се обадиш? - въздъхна накрая той.

- А? - Джемин го зяпна.

- Обади се на Джено.

- От какъв зор да се обаждам на Джено? - намръщи се русокосият.

- Не е като да чакаш да го видиш постоянно.

- Не го чакам.

- Да бе. Но ще ти напомня, че сме в друга болница и няма как да го видиш. Ти пожела.

- Знам. Помня.

- Тогава?

- Какво тогава?

- Защо изглеждаш така, сякаш се надяваш да го видиш всеки момент?

Джемин сведе очи към пода. Явно не можеше да скрие нищо от Джисънг. Усмихна се леко.