Howl

«1»

Седейки удобно на стола си, Кук насочи лампата към себе си и след като се увери, че записът е започнал, мълчаливо погледна към обектива, опитвайки се да подбере правилните думи.

"Знаеш ли, това е адски странно, но не помня нищо за теб,, - той замислено поглегна надолу и прехапа устни. -
"Намджун каза, че това се случва поради много стрес. Аз ...'' - Кук прекъсна с тежка въздишка. Опитвам се - почеса глава. "Всъщност вече опитах много неща: обиколих къщата ни, разгледах съвместните ни снимки, спах със твои дрехи. Но първият спомен за теб се върна в момента, когато бях пиян и почти пребит до смърт в бара. И този спомен беше толкова реалистичен..''- усмихна се тъжно.
- Денят, в който се срещнахме...
Изглежда се влюбих в теб още от първата минута. Тогава ти говори прекалено много, а аз седях до теб и не разбирах нищо. - каза усмихнат и облегнат на стола си.
- Същата вечер ... По-точно тези твои думи... - нервно подгъна тениската си.
- Те звъняха в ушите ми толкова силно и отчетливо... Заради тях не усещах юмруците, които чупеха костите ми. Само теб. Виждах само теб. Един малък спомен ми действаше като мощна доза морфин. Облекчих се от болката. - устните на Кук трепереха.
- Запазих го... Чух го толкова пъти в главата си, че едва ли някога ще го забравя - гледайки към камерата се усмихна.

Разбрах тази схема веднага: идваш при мен, когато съм на ръба. Когато ми остава малко до безнадеждната тъмнина. Предполагам, че това не е нормално, но съм сигурен, че мога да те усетя само чрез болка - кимна сам на себе си.

/ Flashback /
„Виждал съм най-добрите умове от моето поколение, заслепени от лудостта, оголени в епилептичен глад." - Кук опря глава на възглавницата на Техьонг. Нямаше време за сън - С Техьонг винаги бе така: адско дишане, треперене, безсъние...

До него бе непоносимо страшно. Панически. Кук полудяваше с всеки тон, който звучеше в главата му, всеки път щом докосваше кожата му с върха на пръста си: тези музикални халюцинации притежаваха най-красивата мелодия на планетата. Чонгук беше обсебен.

- Спри да се взираш.- измрънка Те, без да отваря очи.

- Отново говориш насън. - Чонгук изглеждаше влюбен, след миг започна да го целува по устните и ключиците.

Маниакално луд, шепнеше ми нещо за илюзиите. Не мога да спра. Той, усети усмивката на Tae и го целуна за пореден път. Отново Гинсбърг.
- Научи го наизуст ли? Започвам да ревнувам.