Един последен шанс

Глава 2

-И предполагаемото място, където би трябвало да удари първият от слугите на Зандър - това кара Ейс да подскочи.

-Чакай малко! Ти искаш да кажеш, че няма да имаме дори минута време, за да се опознаем ли? Никога не си споменавал подобно нещо? Защо чак сега ми го казваш?

Илин се обръща и тръгва към хола на имението:

-Всички с времето, момчето ми! Детето първо казва първите си дума, или прави първата си крачка. Но не е възможно да направи двете едновременно! Какъв ще бъде смисълът от бъдещето, ако ти вече знаеш всички отговори в настоящето? - ако нещо може да накара Ейс да стигне до задънена улица, това са загадките на Илин. Познава го от толкова време, но той не спира да го изненадва. - Хайде, трябва да те приготвим! Мисля, че ще ти е за пръв да излезеш сам?

Еуфорията обзема Ейс и той решава да последва учителя си в непознатото.

***

-Какво става с Рали? Не ми казвай, че отново си зарязал момиче! - Лидия се постарава да скастри сина си за непристойното му поведение.

-Получих гневно съобщение от много интересно индивид от Маями - градът, в който се премести тя. Беше нещо от рода на: ,,Не се закачай с гаджето ми!" - Мориц отпива от фреша си. - Явно, скъпата Рали, не може да се задоволи само с гадже, което притежава плажна ивица в Лос Анджелис, но и трябва такова с ивица в Маями. Тази златотърсачка не може да се спре, накрая ще остане сама! Как изобщо съм се влюбил в нея?

Майка му се приближава към него:

-Ами другите? Какво ще кажеш за тези преди Рали?

-Положението не е по-различно с тях. Всички са като нея... Оставиха ме, след като отказах да им дам нещо. Толкова ли не могат да разберат, че под приятелка имам предвид момиче, с което да се смеем, да си говорим и да си разчитаме един на друг?

Тя поставя ръката си на рамото му:

-Приличаш прекалено много на баща си. Ако не те бях раждала, бих си помислила, че не си мое дете - докато жената изрича тези думи, Мориц обръща глава към майка си.

-Той така ли те е избрал? - винаги се е чудел как родителите му си пасват толкова добре.

-Мисля, че слънцето те е напекло прекалено много! Какво ще кажеш да се прибираш? - майка му се засмива.