Белязан

16 Глава

София
Дана Пачаманова

Измивам ръцете си и излизам от дамската тоалетна на кафенето. Спирам на място, когато забелязвам Ерос да седи до сестра си и да разбърква течността в чашата пред него. Когато влязох го нямаше, но и някак не съм изненадана, че е тук. Изписаха го преди по-малко от седмица, но той не се спира, нещо повече, вече дори шофира, което за мен си е чисто самоубийство.

След двата малки разговора които проведох с Никта и Ерос в един и същи ден, нещата значително се успокоиха. Поне Ирида не се заяжда с мен, а и Ерос не ѝ го позволява. Той започна да говори с Ереб, а с мен се държи, сякаш сме първи приятели. На моменти го приемам като някаква двойна игра и се чудя, кога ли бомбата ще избухне, но после виждам, колко погълнат е Ерос от нещо друго. Сърцето ми се свива всеки път, когато си помисля за това друго, чието име е Павел Велчев. Знам какво иска малкият брат Аджеров – главата на Павел – и ми се струва твърде странно, че дори не ме е попитал за него. Той е наясно със събитията, докато е бил в кома, но нито веднъж не ме обстреля с въпроси. Сега го гледам как разговаря със сестра си, сякаш нищо не е станало и сякаш не крои плановете си и не мога да се накарам да тръгна към тях.

Очите на Никта спират върху мен и тя се усмихва толкова широко, че Ерос спира да говори и също се обръща. Устните му се разтягат леко и загадъчно. Точно това е мигът, когато очаквам да отприщи гневът си. Тръгвам отново към тях и той се изправя, за да ме прегърне и да целуне бузата ми. Не се отдръпвам, както всъщност ми се иска да направя.

- Не те очаквах. – Казвам, докато се настанявам до него.

- Свърших по-рано с фитнеса. – Поглеждам към Никта.

- Не ти ли е рано за фитнес? – Очите ми се спускат по спортното му облекло, което в последно време се превръща в новият му стил, а той свива рамене.

- Искам да вляза във форма колкото се може по-скоро. Жените ме очакват. – Никта върти очи при изказването му.

- Няма да се спреш, а? – Пита весело.

- Даден ми е втори шанс. – Веждите му се вдигат високо. – Какво означава да се спра?

И тримата се умълчаваме. Не знам как да продължа разговора. Неудобството не е изчезнало, въпреки открито приятелско отношение на Никта към мен и привидно доброто настроение на Ерос. Но си обещах, че ще направя всичко възможно, за да е спокоен и щастлив Ереб, а това определено включва семейството му.