Белязан

15 Глава

- Не ми казвай, че ме събуди и мислиш да излезеш! – Скръства ръце пред гърдите си.

- Излезе ми работа – отивам до гардероба и отварям вратата му, която скрива лицето ѝ. – Извинявай, че те събудих.

- Да нямаш някое гадже, за което не знам? – Най-нагло влиза навътре и се пльосва върху леглото ми.

- Не, нямам.

Вадя дънки, тениска и жилетка от гардероба. Знам, че е редно да се постарая повече, особено като става дума за точно този мъж, но в същото време не искам да го правя. Последното, което трябва да си мисли е, че се опитвам да го впечатля – тогава ще го загубя.

- А къде отиваш? Помниш ли, че ми обеща кино в почивката?

Затварям вратата на гардероба и отивам до скрина, където стои бельото ми, без да поглеждам единствената жена, която мога да броя за приятелка в София. Изваждам подходящо бельо – така или иначе накрая ще остана само по него – и един чифт памучни чорапи. Ще обуя високите сандали в клуба.

- Предполагам, че няма да се бавя много.

Танците обикновено не продължават дълго. Мисля си за снощният, цялата работа не отне повече от час, а после той си тръгна. Поглеждам към Камелия и се опитвам да докарам безизразен вид.

- Като се върна ще отидем на кино. И без това е толкова рано, че още не са отворени. Ти избери филма и измий чашата ми от кафе. – Започвам да се смея, когато насочва отровният си поглед към мен.

- Понякога си такава мързелана, че чак не знам как успяваш да изкараш пари в клуба! – Става от леглото ми и се насочва към вратата, като я затръшва след себе си.

***

През деня клубът ми се струва различен. Няма музика, няма персонал, няма клиенти. Помещението е просторно и тихо. Минавам покрай бара и се насочвам към коридора, където се намира гримьорната, а точно пред вратата сварвам един от костюмираните охранители. Имам намерението да мина покрай него – остават ми още само двадесет минути, след които официално ще съм закъсняла, а нямам никакъв грим по лицето си. Той обаче слага ръката си пред мен и ме кара да го погледна.

- Очакват те, не се преобличай. – Поглеждам към маратонките на краката си.

- Имам още време. – Отмятам косата си зад рамото, а онзи клати глава.