Вятърът блъскаше по прозорците,но това вече не ми правеше впечатление.Дъждът се удряше в стъклата и правеше обстановката още по-зловеща.
Когато бях малка обичах дъжда,успокояваше ме.
Когато бях малка обичах и да си играя с кукли.Те живееха хубавия си живот в куклена къща.Имах една кукла,която ми беше любима.Преобличах я и си играех с дългата й черна коса.
Откачам.Напълно полудявам.И го знам.
Седя затворена в тази малка стая от три дни.
Когато бях малка имах люлка.
Баща ми я построи и я сложи на голямото дърво зад къщата ни.
Стоях там с часове,опитвах се да стигна небето.
Виждам образи.Някакви фигури мърдат в тъмното.Халюцинирам ли?
Черен силует ми подава ръка.Няма лице или поне не мога да го видя.Свивам се в ъгъла и крещя за помощ,докато две черните фигури ме дърпат към вратата.
Събуждам се плувнала в пот.Кожата ми гори и ръцете ми треперят.Този сън се повтаря за трета поредна вечер.
Главата ме боли и дори не усещам кога Кортни е включила лампата.
-Добре ли си?-косата й е рошава и едва държи очите си отворени.
-Просто кошмар.-казвам,докато гледам бялата стена и се опитвам да възстановя дишането си.
Тя само повдига веждите си,но не казва нищо.
-Ако има нещо винаги можеш да ми кажеш Естър-после загася лапмата и стаята отново потъва в мрак.
-Знам-мятам се отново в леглото с надеждатата да заспя за поне два часа.
Очите ми горят от липсата на сън,докато се опитвам да навия краищата на косата си.
Днес е изпита ми по световни религий и съм необичайно спокойна,но единственото за което мога да мисля сега са черните образи,които ме преследват всяка вечер.
-Петък е-казва Елеонор,когато нахлува в стаята с чаша от „Старбъкс" в ръка.
-Не ми се ходи на парти-три слоя коректор не могат да покрият сенките под очите ми и ще закъснея за първата лекция,последното нещо което искам да дискутирам тази сутрин е парито.
-Ще бъде забавно-Даниел унищожава пакетче с шоколадови бонбони,докато се опитва да ме навие.Какво им става на всички с тези партита?Желанието ми да купонясвам се изпари още на втората седмица.
-Отивайте-взимам коженото си и излизам от малкото общежитие преди да ме накарат да отида с тях за пореден път.
Малката изстривалка за крака с надпис „Добре дошли" е разместена ,но не това привлича вниманието ми.
Лист.Бял,скъсан лист от тетрадка.На гърба му е написано „Не питай,не казвай" с ярко червено червило.
Познавам този цвят червило.Такива бележки получавах преси да ме вкарат в къщата,заедно с момичетата.
В десния ъгъл пише още нещо,но буквите са размазани.Успявам да разчета само последния ред.
Подписана е от „Крадецът на люлката".
Мамка му.
Това е новата глава,която излезе доста по-кратка от очакваното,но е изключително важна за развитието по-нататък.
Вече не мога да пускам толкова често,защото почнахме училище,но се надявам да ми остане време за поне по две глави на седмица.
Искам да се фокусирам и върху Лари слаша си,но преди това трябва да редактирам старата си история и като цяло се забърках в голяма каша.
Дамн...надявам се да продължавате да следите историята,независимо че в момента е в застой.
YOU ARE READING
SHADOW -H.S.
Fanfiction-Ще те съсипя!Ще съсипя всяка част от теб!-извика силно срещу мен и ръката му се заби в стената. -Хар...Хари..-не можех да намеря гласа си.Исках,но не можех. -Ще видиш,че живота не е лесен.Никога не е бил.Никога няма да бъде.-продължаваше да крещи и...
