SHADOW -H.S.

4.Free

Бавно огледах залата пълна с познати лица.

Имах чувството,че сънувам.Как по дяволите всички от колежа се оказаха тук?

Тук.Сега.В момента.В тази къща.На това парти.

-Дами и господа,приветствайте кралиците на бала!-монотонния глас се удряше в стените и звучеше още по-зловещо от обикновено.

-Ъ..ъ-не можех да кажа нищо.Думите се бяха заклещили в гърлото ми.

Бавна,бална музика започна и ние слязохме по стъпалата.Някой от хората бяха с маски.Жълти прожектори осветяваха помещението.

-Какво е това?-тихо попита Кортни.

-Незнам.-усетих студени тръпки по тялото си.

Когато слязохме по стъпалата всички започнаха да ръкопляскат и да си говорят.

Стояхме в средата на залата като парализирани.

-Трябва да се махнем оттук.-Елеонор каза съвсем тихо.

Не трябваше да привличаме внимание,поне не повече от сега,затова седнахме на една от масите.В края на салона имаше нещо като сепаре.

-Как ще се измъкнем?-бях на ръба на нервна криза.

Ръцете и краката ми трепереха,едва говорех,имах чувството,че ще припадна и започнах да кашлям.

-Ето.-Даниел ми подаде бяла пластмасова чаша с вода.

-Нали трябваше да пазим всичко в тайна?Как изведнъж всички,които познаваме се оказаха тук?-Кортни беше по уплашена и от мен.Ръцете й трепереха,едри капки пот се стичаха по челото й и дишаше тежко и забързано.

И сякаш се върнахме три месеца назад.Изглеждахме като онези момичета,които не знаят какво ще им се случи и какви жертви ще направят.

Някой ме хвана през кръста.Обърнах се и видях Робърт...мисля,че така се казваше.Това беше първото копеле с,което се наложи да преспа.Бях планирала да правя секс...много секс,когато вляза в колеж,но трябваше да е с момчета на моята възраст или някой от по-горния курс,а не с някакъв превузбуден,дърт задник.

-Здравей,Естер.-усмихна ми се мазно пияницата.

-Какво правиш тук?-попитах го сякаш не знаех отговора.

-Дойдох да се забавлявам.Искаш ли да танцуваме?-мазен шибаняк.

-Не.

Отначало ме беше страх от него.Много ме беше страх от него.Сега най-накрая разбрах,че няма от какво да се страхувам.

-Много лошо.-хвана ръката ми и я стисна силно.

Болеше.Стиснах очите си и едва проговорих:

-Мога да започна да крещя или да разкажа на всички какво си правел.

Не можех да кажа на всички какво наистина е направил,защото тогава този,който ни държеше като кукли в онази зловеща къща можеше да убие мен,семейството ми и останалите момичета.

Щом чу думите ми задникът веднага пусна ръката ми."Беше лесно"-помислих си.

-Бихте ли танцували с мен госпожице Кларди?-поклони се и целуна ръката ми.

Огледах се и забелязах една от прислужниците.Тя стоеше в ъгъла на няколко метра от нас и повтаряше „Танцувай".

Това стана твърде зловещо.С Робърт задника тръгнахме към центъра на голямата зала.

Три песни след това се върнах при останалите момичета.

-Е,явно това няма да е кой знае колко шокираща вечер.-усмихна се Даниел.

-Може би.-отвърнах й.

Минаваше полунощ и хората започнаха да се прибират.Сигурно им е скучно.

-Ами,ако и ние се измъкнем и влезем в колата на някого?И повече не е нужно да се връщаме?-станах от стола си и започнах да им обяснявам.

-.Ще се качим в колата на някого под предтекст,че няма как да се приберем и ще се измъкнем от тук.Има твърде много хора и няма какво да ни направят

-Винаги ни хващат-каза Кортни.

-Винаги ги оставяме да ни хващат.До сега сме нямали такава възможност,това е шансът ни.-станах и обикалях из сепарето,докато всички ме гледаха сякаш съм полудяла.

Защо не се стегнат,по дяволите?Аз също изтърпях това което и те,но ми омръзна.

Двадесет минути след това всички бяхме в двора на замъка,който ни беше дом през последния семестър.Незнам как на никой не му правеше впечатление,че по оградата тече ток или,че това е единствената къща в гората.

Сега оставаше само да намерим кой ще ни закара до училище,а от там ще се оправяме.

-Луи!-изтичах до него.

-Хей.-усмихна ми се.

-Хей.Случайно да можеш да ни закараш до училище?Колата с която дойдохме си тръгна.-погледнах към останалите момичета.

Изглеждахме малко странно с диви от вълнение очи и треперещи от напрежение тела.

-Качвайте се.-помогна ни да се багажа без да разпитва ,за което му бях искрено благодарна.

Влязохме в джипа,а там седяха още три момчета...май и те бяха от университета.

И когато колата излезе от оградената част...най-накрая се почувствах истински свободна.