Предизвикателствата минаваха и минаваха.Найл беше изпил три шота,Луй държеше наполовина празна бутилка бира,а Зейн ги гледаше и дърпаше от цигарата си.
Винаги съм мислела,че момчетата,които пушат изглеждат страшно секси.
-Естър,истина или предизвикателство.-попита ме момичето със сините кичури.Разбрах,че се казва Макейла и е с една година по-голяма от нас.
-Предизвикателство.-отговорих и отпих от шишето на Луй.
-Вземи джойнта на Ед.
Отидох до Едуард и издърпах джойнта от ръката му.За първи път ще пробвам да свия джойнт и вероятно няма да ми се получи,а и знам колко е вреден,но нали е колежанско парти.
Доближих го до устата си и дръпнах от цигарата.Беше силно.Много силно.Започнах да кашлям и да подсмърчам.
-Естър!Добре ли си?-Елеонор ми подаде бяла картонена чаша с вода,предполагам.
-Нищо ми няма.-дръпнах още веднъж.И още веднъж.Започнах да свиквам с изгарящия устата ми прах.Светлините станаха по ярки и започнаха да се въртят,всичко беше размазано и много светло,гласовете на всички бяха по-шумни.След втория джойнт и вероятно третата чаша с уиски трябваше да отида до тоалетната.
Опитах се да стана,но едва се задържах на краката си.
-Искаш ли помощ?-попита Даниел.
-Не.Добре съм,благодаря.-усмихнах се и тръгнах към вратата в коридора.
Минавах през потните тела на пияните тийнейджъри и едва сдържах всичката течност в организма си.
Изтичах през дългия коридор и отворих втората врата от лявата страна,а веднага след това всичко,което бях погълнала влезе в мивката.
Държах косата с едната си ръка,а с другата късах от рулото с хартия до стената.Лицето ми беше оцапано,дъхът ми беше ужасен,но дрехите и косата ми все още бяха невредими.
Отказах се от идеята да търся четка и паста за зъби,защото все пак това е къща на колежани,а при тях нищо не е чисто...дори четките за зъби.
След като вече бях напълно убедена,че съм трезвена реших,че няма смисъл да се връщам при останалите.Те щяха да продължат да играят до пет сутринта,а и главата ме болеше.
Тръгнах нагоре по стъблите,опитвайки се да намеря свободна стая,но всички стай бяха или заети или заключени.
Последната в дъното на коридора като по чудо беше леко открехната и се виждаха сивите стени и белите рафтове.
Отворих я напълно и влязох.Леглото беше застлано с бяло-сини чаршафи и прилежно подредени възглавници.От лявата му страна имаше бюро с цвят на череша и голям черен лаптоп.Прозореца беше от тавана до пода и заемаше цялата стена,а от лявата страна на стаята имаше нещо като рафтове за книги,които отново заемаха мястото от горе до долу по цялата стена.Малка стълбичка беше подпряна до вратата,предполагам за да се стига до най-горните рафтове.Погледнах някой от книгите."Брулени хълмове","Гордост и предрасъдъци" и „Великият Гетсби" привлякоха вниманието ми.
И трите не бяха в много добър вид.Дебелите корици и кожените подвързии ми подсказваха,че не са едни от най-новите издания.
Вече не ми се спеше.Грабнах „Брулени хълмове" и седнах на леглото.
-Хей,защо в стаята ми свет...-Хари дори не можа да довърши изречението си,когато влезе в стаята.
YOU ARE READING
SHADOW -H.S.
Fanfiction-Ще те съсипя!Ще съсипя всяка част от теб!-извика силно срещу мен и ръката му се заби в стената. -Хар...Хари..-не можех да намеря гласа си.Исках,но не можех. -Ще видиш,че живота не е лесен.Никога не е бил.Никога няма да бъде.-продължаваше да крещи и...
