SHADOW -H.S.

8.Clean

Отдръпнах се и седнах отново на мястото си.Играта продължаваше,докато всички бяха толкова пияни,че не можеха да говорят.

Казах на Кортни,че ще изляза за малко,защото ми е станало лошо.Отворих задната врата и студеният въздух удари кожата ми.Обегнах се на оградата и извадих телефона си.Имах пропуснато повикване от родителите ми.

Пияният ми мозък не можа да ме спре,затова звъннах на майка си.

-Ало?-личеше си колко съм пияни,но ми беше страшно смешно.

-Естър?-представих си шокираното изражение на майка ми,когато чуе пияната си дърщеря.

-Даа.-провлачвах думите и се смеех като ненормална.

-Добре ли си?Къде си?-знам,че не трябваше да й звъня,но не правех никаква връзка с разсъдъка си.

-На парти!-провикнах се.

-На какво?Естър...-и преди да е успяла да довърши й затворих.

Знам,че беше ужасно глупаво да й звъня и нямаше никакъв смисъл,но разклатеното ми въображение заедно с алкохола правеха чудеса.

-Естър?Ес?Добре ли си?-чувах гласа на Зейн.

-Аха..-едва успях да кажа нещо.

-Хей...как си?-попита ме и се облегна на стената.

-Пияна.-усмихнах се,въпреки че знаех колко глупаво изглеждам.

-Да,виждам.-кимна ми и седна на пода.

-Останалите още ли играят на истина или предизвикателство?

-Да.

-Хари е хубав.-изтрелях изведнъж.

Нямах абселютно никаква представа защо го казах и си дадох сметка колко съм пила,но Зейн само се усмихна.

-Хубав е,но не забравяй,че е Хари.

-Хари Стайлс,плейбоят на колежа.-вдигнах главата си и се изкикотих.

Не мога да си представя какъв махмурлук ще имам утре.

Със Зейн продължавахме да говорим,докато телефона ми не звънна.Извадих го и видях името на майка си.Мамка му!

Побързах да й затворя и й изпратих съобщение „Ще ти звънна утре",естествено нямаше наистина да й звънна,но щях да се измъкна по-лесно.

-Е,стана по-студено.Искаш ли да влизаме?-каза момчето до мен и стана от земята.

Протегнах ръката си и той ме издърпа след което се насочихме към входа на къщата.