XIAT

Глава 22

*6 месеца по-рано (рожденния ден на Зоуи)*

- Киан няма да ме изнасилиш нали?- попита Зоуи вървейки несигорно с черна кърпа завързана около главата и.

- Разбира се, че не. Аз съм ти гадже!- той се засмя и отвори входната врата. Хвана двете ръце на Зоуи и я изведе навън.

- Ами не знам извеждаш ме от нас със завързани очи. Ако беше поне до стълбите щях да си помисля "да не си ми организирал парти за рождения ден", но сега като се замисля може да си ми взел пони. Киан да не си ми взел малко конче?- зарадва се Зоуи.

- Млъкни. Просто млъкни.- той пусна ръцете и. Потупа я два пъти по рамото и се отдалечи. Зоуи се притесни, но реши да не го разпитва много.

- Добре. Махам кърпата. Готова ли си?- той постави рацете си на раменете и.

- Зависи. - изтръпна тя развълнувана.

Киан се усмихна и развъза възела на кърпата.

Зоуи погледна напред, след това Киан и пак Киан.

- Не ми казвай, че си ми купил мотор?- усмихна се тя.

- Зоуи...купих ти мотор. - усмихна се той.

Тя подскочи и започна да скача радостно покрай него. Накрая скочи на врата му и го целуна.

- Честит рожден ден мила моя. Бягай да го видиш.- усмихна и се той и я целуна по бузата.

Тя бързо дръпна Киан натам и го огледа много добре. Брат и, Джак имаше мотор и я бе обедил да си вземе книжка и за мотор, но бе принуден да го продаде, за да си купи кола. И от тогава Зоуи сабираше пари, за да си купи точно този, с които Киан я бе изненадал.

- Нали знаеш колко те обичам.- ухили се до уши тя и пак целуна Киан.

- Вече да. Пробна?- Киан запали двигателя.

Зоуи се усмихна до уши. Качи се отгоре и нави ръкавите на суитчера, които Киан и бе дал понеже и бе студено. Тя се усмихна леко и отпраши напред.

- Това е моето момиче.- усмихна се Киан и опита да съсредоточи зрението по вече ставащата на точка Зоуи.

***

*Сега*

Зоуи чу скърцащия звук от отварянето на не смазаната метална врата на стария склад, в които се криеше. Застана на малкото столче и изчака да срещне погледа си с на Киан.