XIAT

Глава 11

*Гледн точка на Киан*

- Защо не ми се обажда?! - казах на глас вървейки напред назад из стаята ми.

- Успокой се Киан. Може просто да си е забравила телефона. Отиди до тях и провери.- Изи предложи.

- Да...надявам се да не се е забъркала в нещо. - аз спрях за момент. Облякох горницат си, пъхнах телефона в задния джоб и взех пени борда.

Не ми отне много време да стигна до къщата на Зо. Надявам се просто да ми е сърдита и да не иска да говори с мен.

Застанах на верандата и почуках на вратата.

- Киан? Зо излезе.- Джак ме посрешна с изненада.

- Знаеш ли къде отиде? Каза ли ти нещо? - попитах притеснено.

- Не...само поиска колата ми и каза, че ще я върне на време. Вече закаснява с час. Какво е станало?- той се подпря на вратата.

- Разсърдих я. И тя се ядоса. Ще ми звъннеш ли като се прибере?- аз се отдръпнах.

- Разбира се. Както искаш.- той повдигна рамене и затвори вратата. Надявах се всичко да бъде наред с нея.

*В училище*

Взех пениборда от нагрелия се вече асфалт и се изкачих по стълбите. Първото нещо след влизането ми в училище бе да проверя дали случайно Зо не е до шкафчето си. Намерих само Лиса, която явно също я чакаше. Веднага щом я видях се обърнах и се опитах да се слея с тълпата ученици, но за жалост бях разкрит.

- Киан?- тънък женаки глас прозвуча през ушите ми.

- Лиссса.- изсъсках обръщайки се досадно.

- Не искам да ти създавам проблеми.

- Надявам се.- подпрях се на едно от шкафчетата.

- Къде е Зоуи? Почваме след 2 минути, а нея никаква я няма. Тя никога не закаснява. Болна ли е?

- Не знам. Честно не знам. Надявам се днес да дойде. Мисля че трябва да влизам в час. - усмихнах и се и продължих по коридора. Реших да не отварям шкафчето си, защото нямах особенно време. Направо влязох в стаята по музика.

- Хеей! - Андреа ме поздравих. - Къде е приятелката ти?

- Очевидно я няма.- отговорих сурово и седнах на мястото си. Разбира се Андреа трябваше да ме последва. Познавах я вече близо месец...и наистина бяхме близки, но понякога тя ставаше досадна и обсебваща.