Глава 20

215 27 1
                                    

Вратата на голямото внимание се отвори като че ли по заповед на нея. Тя тихо въздъхна и уверено закрачи с високите си токчета напред. В ръцето си въртеше красив кинжал и го подхвърляше без да се притенява от порязване. С всяка нейна крачка ехтенето от ударите на тока с красивите мраморни плочки ставаше все по-силен. Всички знаеха каква буря се задава. 

Тя проправи пътя си като по карта. Може би заради навик или заради факта, че съвсмем скоро беше посетила имението на семейство Джаксън. Три коридора 2 етажа нагоре и беше на дестинацията искана от нея. Застана пред голямата дървена врата, зад която се намираше офиса на Том Джаксън. Тя бе научена от малка на етикет и финес, затова задължително почука 2 пъти преди да влезе. Кожените и изискани ръкавици не я възпряха да изкара смъртоносния шум на леко почукване на така хубавата врата.

- Влез!- мъжки строг тембър се обади от вътре. 

Тя се усмихна и натисна леко дръжката на вратата, влизайки в големия кабинет на собственика на имението.

- О...ти се върна. Не вярвах, че ще те видя повече след онзи ден. - мъжът притеснено стана от голямото си бюро.

- А аз не вярвах, че ще се стигне до тук. В онзи ден когато ви посетих не беше само заради годините, които минаха. Сигурно си чул за убийствотот на Мадисън Джаксън.- тя седна на фотьоила пред бюрото на стройния мъж.

- Да чух. Не се ли случи...вчера?- мъжа погледна интересно.

- 20 минути преди полунощ. Времето беше сухо. Нали знаеш как е в Калифорния. Нищо особенно.- жената продължи да подхвърля кинжала си все едно бе химикал.

- Ти си я убила.- най-сетне Хенри Джаксън осъзна, защо тя бе го посетила отново. Знаеше, че и неговия ред вече е дошъл. Погледна снимката на сина си, стояща на най-почетното място- бюрото. 

- Предполагам е твой ред. - тя се изправи. Не и трябваше секунда, за да се прицели точно между очите на мъжа. Не почувства нищо. Нищичко. Единственото което направи бе да вземе снимката на Брадли Джаксън и да я постави с лице надолу. Той бе следващия.

Тя бе заета жена. Имаше график дори и на убийствата, които трябва да направи, затова не остана да огледа. Беше влизала и преди. 

Отново високите токове озвучиха голямото имение. Тя не очакваше да срещне когото и да било, затова появата на прислужницата по коридора я изненада леко. Но това не я притесни. Ни най-малко. И за нея имаше решение.

XIATWhere stories live. Discover now