Глава 7

315 39 1
                                    

Дотичохме до доло. С големи усилия аз се опитах да отворя витрината и накрая идиотската мисъл на Киан успя да проработи без да унищожим дневника. Взехме го и се затичахме отново към къщата. Точно навреме.

От гаража се чуха гласове. Уплашено избутахме вратата както си беше, оправихме килима и изтичахме по стълбите. Киан тихо отвори своята врата. Аз поставих дневника в джоба си и се опитах да се пъхна под леглото, но бях рязко дръпната от Киан, които ме постави на леглото.

- Не мислих, че толкова скоро искаш да ме вкараш в леглото.-прошепнах, смеейки се тихо

- Сега не е време за остроумните ти шегички Зоуи.- той ни зави и ме гушна.

Вратата се отвори и след секунда-две пак се затвори. Опитах да стана, но Киан ме гушна още по-здраво.

- Трябва да тръгвам.- казах бутайки го.

- Нужно ли е?- Той въздъхна,вдигайки нагоре един от кичурите.

- Какво стана с...

- Стига. Млъкни, гушни ме и се наслади на момента.- той затвори очи.

- Не. Киан това не е правилно. Звънни ми като се наспиш.- аз се отскубнах и взех раницата си. Помахах му и скочих през прозореца.
***

- Тежка нощ?- Джак ми сипа кафе. А аз дори не пия кафе.

- Да. Обикалях града. Беше...забавно. - прозях се. Взех бялата порцеланова чаша и отпих малка глъдка от горчивото убодряващо кафе.

- Ами Джейк?

- Какво за Джейк?

- Кога ще се разделиш с него. Всички виждат, че не сте щастливи заедно. От километри.

- Ако не беше мама...

- Тогава говори с нея. Тя ще разбере. Киан те прави щастлива. А щом си щастлива с него нищо друго не е важно.

- Той дори не иска да сме гаджета. Джак знаеш ли имам за учене. Ще се видим...после.- аз взех чашата и изтичах по стълбите.

Отворих дневника и се зачетох опитвайки се да направя връзка. Не след дълго получих съобщение което ме разконцентрира от така или иначе слажния латински. Явно Киан също не е успял да си набави достатъчните часове сън.

"Кефи ли те?"- Киан беше прекачил новото си видео, което щяха да публикуват със Сам.

"Ще ме кефи повече ако махнеш тая зализана коса.😂😂"- отговорих му с ирония аз и пак заключих телефона.
***
На вратата се почука. Знаех кой е. Потготвих се за това което следва с дълбоко вдишване и отворих.

XIATWaar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu