XIAT

Глава 18

На вратата ми се позвъня. Веднага скочих и отключих.

- Здравей!- скочих върху Киан.

- Хей...видя ме преди по-малко от 3 часа. Толкова ли започнах да ти липсвам.- той ме хвана.

- Нямаш си представа.- засмях се. - Е какъв филм си ми избрал?

- Джураси свят. Страхотен е.- той вирна кутията с DVD- то вътре. Не беше ли чувал за Netflix?

- Добре. Отивам да направя пуканки. - целунах го и изтичах до кухнята.

След две минути бях при гаджето си заедно с 2 купи пълни до горе с пуканки. Първото нещо което забелязах бе ръката му. В училище носеше дълъг ръкав и се се извиняваше, че май настивал и му е е студено. Е сега бе по тениска. Цялата му лява ръка бе в бинт. 

Явно бе забелязъл, че го зяпам притеснено. Стана и взе купите.

- Добре ли си?- попита той притеснено.

- Киан нали знаеш, че ацки много съжелявам за това което ти причиних в това огледало. - преглътнах сухо.

- Ооо...аз съм добре. Важното е, че ти си жива и здрава.

- Мога ли да погледна? 

- Не...Зо хайде да гледаме филма. Мина месец.

- Раните ти вече трябва да са минали. Покажи ми ръката си. - настоях.

Той ядосано обърна глава и въздъхна шумно. Започна бързо да маха бинта. Бях права вече нямаше рани...имаше белези. Много грозни и големи белези. Стана ми гадно.

- Знаех, че така ще реагираш затова не ти ги показах. Била си уплашена разбирам и не ти се сърдя. Наистина. Нека забравим за ръката ми и да гледаме филм.- той ме гушна. 

***

- Как е пробягала такова разстояние на токчета забога?! Не ви разбирам момичетата.- той коментира за 20 пъти.

- Нито пък аз. Мразя да нося токчета. Никога не съм носила и не възнамерявам това да се случи скоро. Но пък този с татоировките е як.- казах. 

- Опитваш се да тестваш колко ревнувам ли?!- Киан се засмя.

- Татоировки.- замислих се. - Точно така. Можем да скрием грозните белези с татоировки. Да- отделих се от Киан и станах.

- Това всъщност...не е толкова лоша идея. Но знаеш ли какво ще я направи по-добра. Ти ще ги нарисуваш. Рисуваш уникално. 

- Не Киан достатъчно ти наведрих.- казах все още замислена. 

- Но трябва да кажем на мама.- той притеснено сведе поглед.

 Разговорите с майка му от месец насам не бях най-приятното нещо което имахме с Киан. Да...изядох голямо конско...и наказаха Киан, но както досега четохте той се измъкваше всеки ден. Научи се най-сетне да ползва прозореца.

***

- С теб съм. Знам, че можеш да го направиш. Чувала съм, че болката е само до време.- хванах ръката на Киан притеснено.

- Зози добре съм. Наистина не съм притеснен и съм сигурен, че ще се справя с болката. Няма да раждам все пак.

- Нов никнейм си ми измислил?- замислих се, опитвайки се да игнорирам това което ще се случи. 

- Да. Бъди оригинален нали?- Киан ми намигна.

- Добре. Страхотна рисунка. Мога ли да попитам, кои е художника?- татоировика се обърна към нас.

- Аз.- казах тихо.

- Супер. Аз съм Ромео. Ако си търсиш работа заповядай при мен. Рисуваш уникално.

- Благодаря, но не си падам по татоировки.- усмихнах се мило.

- Но гаджето ти ще си прави сега...твоя рисунка като татоировка.- Ромео се учуди.

- Пич виждаш ли ръката му.- дръпнах ръкава на Киан.

- Ооо...сега разбирам. Да не си нападнат от мечка?

- Нещо такова.- Киан се засмя, карайки ме да го фрасна.

- Готов?- попита Ромео.

- Ооо...да.- Киан изпъчи лявата си ръка. Иглата се забучи в кожата, карайки ме да притръпна.

- Киан...добре ли си?

- Да. Не е толкова зле. Наистина. Добре съм Зо. Наистина.- той ми се усмихна.

- Знаеш ли обичам те наистина много, но трябва да изляза. Може би ще се върна...като ми мине.- целунах го по бузата и излязох. 

***

- Изглежда страхотно!- казах оглеждайки цялата рисунка- една голяма камера.

- Все пак е нарисувана от теб. Нямам търпение да запълня цялата ръка с твоите рисунки. 

"Само да знаеше на каква болка тепърва го поставяш миличкия да е заминал за Австралия"- обади се вътрешния ми глас. Разтръсках глава и продължих да се наслаждавам на хубавия си йогурт ми прекрасната среща с най-невероятното момче на света- Киан.