One and only *stydia*

35. "Най-после!"

- С Кен, баща й, бяхме добри приятели. Решихме да си основем фирма. Досещаш ли се коя е тази фирма? - попита баща ми. - Да, нашата фирма. Но когато всичко потръгна се оказа, че Кен е в съюз с Питър и то само, защото Питър му е предложил много пари, а той искал да изхранва семейството си и да се грижи за новородената си дъщеря. Колко трогващо! - той направи кучешко лице. - Жалко, че съм отмъстителен и дъщеря му дори не го познава. - засмя се баща ми. - Виж как се върти света. Преди аз и Питър бяхме врагове, а сега сме съдружници и бъдещи сватове. 

Бях шокиран. Никога не бях питал Лидия какво е станало с баща й, а всъщност всичко е заради моят баща. Не мога да повярвам! Дали семейството й знае кой съм? 

- И Стайлс, ако не желаеш същата съдба за Лидия....- отпи от кафето си. - По-добре се научи да не ми казваш не. 

- Ти си луд! - казах пренебрежително. - Как си могъл да им причиниш това? Не ме интересува, че си ми баща, ще подам жалба. 

- Ти мислиш, че съм убил Кен? - засмя се баща ми. - Не съм толкова жесток. - погледна ме в очите и каза: - Той сам го направи. 

Какво по дяволите? 

- Как така? - попитах. 

- Няма значение. Да преминем към темата, за която съм тук. Датата е насрочена за събота. Не ме интересува какво ще правиш, но искам да зарежеш Мартин и в събота да се появиш в дома на бащата на Малия с нея. 

- Изключено! Няма да го направя! - заявих. 

- Не съм те питал. 

- Мога да подам жалба за това. - казах.

- Сериозно? Баща ми ме кара да се сгодя? А доказателства? Свидетели? - засмя се той. - Имаш много да учиш, синко. - усмихна ми се нагло. - Имаш време до събота. Помисли какво ще правиш, но ако в събота не си там с Малия, то в неделя няма да си и с Мартин. 

След тези думи той си тръгна. 

Гледна точка на Лидия:

Набирах номерата на Кира и Стайлс за вече поне стотен път. Никой не ми отговаряше, а аз само обикалях нервно из стаята. Най-после телефона ми звънна. Беше Стайлс. 

- Най-после! - казах. 

- Извинявай, не съм чул. - извини се той. 

- Няма проблем. Стайлс, снощи беше ли си вкъщи?

- Да, но заспах рано. - отвърна. 

- А Скот? 

- Него го нямаше. Защо?

Разказах му какво е станало. Той не можеше да повярва. 

- Ще говоря със Скот. А ти спокойно. Сигурен съм, че Кира просто е искала да остане сама и много скоро ще дойде пак при теб. - успокои ме Стайлс. 

- Благодаря ти!

- За нищо. Искаш ли да се видим?

- Да, имам нужда. - отвърнах.

- Идвам след десет минути. 

- Добре.

 Затворих и изтичах в банята. Измих зъбите и лицето си. След това си облякох бяла блуза и яке и си обух светлосини дънки и кецове. Сресах косата си и си сложих малко спирала. Точно след като се оправих Стайлс почука на вратата на стаята ми. 

- Здравей! - прегърнах го. 

- Здравей. - отвърна той с усмивка. 

Излязохме и аз заключих. 

- Къде ще ходим? - попитах. 

- 8D? -предложи и очите му светнаха. 

- Защо винаги ме караш да ходим на такива детски места? -засмях се. 

- Защото е забавно! - отвърна той с умолителен поглед. 

- Ох, добре, хайде! - съгласих се.

Той се зарадва и ме целуна.