One and only *stydia*

25. "Не ми се слуша"

Сутринта се събудих доста рано. Алисън все още спеше. Помъчих се отново да заспя, но мислите ми бяха насочени към Стайлс. Станах и измих лицето и зъбите си. Сресах косата си и я вързах на висока опашка. Видях, че часът е 7:10. Облякох си дънки, тениска и яке и си обух кецове. След това влязох в съобщенията на телефона си и започнах да препрочитам чата ми със Стайлс, а сълзите неволно започнаха да падат от очите ми. Бързо ги избърсах и изключих телефона си. Размишлявах още малко и тръгнах към университета. Дано имам късмет и не видя Стайлс днес.

След няколко минути пристигнах в университета и погледнах каква ще бъде първата ми лекция. И разбира се с моя късмет имах международни комуникации. Седнах на предпоследния ред, a не на първия както обикновено, за да има по-голям шанс Стайлс да не ме забележи. Прочетох записките си няколко пъти, а залата започваше да се пълни. Забелязах Стайлс да влиза и да се оглежда. Скрих се, навеждайки се и той седна два реда под мен. След малко влезе и професорът и започна да предава лекцията.

Гледна точка на Стайлс:

Лидия я нямаше. Сигурно е много тъжна и не идва, за да не ме вижда. Защо стоях и мълчах? Защо не й казах, че я харесвам, когато тя съвсем ясно си го призна? Всеки път я изпускам. Но този път наистина изглежда сякаш съм я излъгал. Първо се държах с нея грубо, за да прикрия, че я харесвам, а после станахме приятели и дори имах удоволствието да я целуна, а сега след всички тези моменти се появява новината, че ще се сгодя. Аз сам бих се намразил ако не знаех истината.

Лекцията ни приключи и всички започнаха да излизат от залата. Оправях връзките на обувките си, когато забелязах Лидия да излиза, оглеждайки се.

- Лидия! - извиках и започнах да бягам към нея.

Тя се обърна и щом ме видя започна да върви по-бързо.

- Моля те, почакай! - хванах ръката й. - Искам да поговорим. За последно.

- Няма за какво да говорим, Стайлс. - отвърна тя студено. - Радвам се за теб.

- Лидия, аз няма да се сгодявам.

- Не ме интересува.

- Моля те, спри да се държиш така! - помолих я. - Искам да ти кажа много неща.

- Не ми се слуша. - каза тя.

Въздъхнах и продължих да я следвам. Не мога да й го кажа направо.

- Моля те просто да ме изслушаш, а след това се дръж с мен както решиш!

- Добре, пет минути.

- Баща ми ми се обади и ми каза, че Малия му е казала, че планираме годеж. Затова двамата с нейния баща са го планирали и дори са обявили дата. Аз не искам да го правя и го казах на баща ми, но той ми затвори. - обясних, а тя просто кимна. - Какво? Няма ли да кажеш нещо?

- Не. Нямаше нужда да ми даваш обяснение. - каза тя и тръгна.

- Искам да ти кажа още нещо. - спрях я. - Аз те...

Телефонът й ме прекъсна.

- Ало? След малко идвам. Добре. - каза тя и затвори. - Какво казваше?

- Аз...