29. "Вкъщи"

898 76 5
                                    

- Лидия, добре дошла! - извика мама и ме прегърна силно. - Как си? Толкова се притеснявах за теб!

- Добре съм, мамо. - отвърнах и се засмях.

- Влизай, трябва да ти кажем нещо. - каза малко по-сериозно тя.

Влязох в хола и видях Дерек и Брейдън. Веднага се хвърлих на врата на брат ми, а щом Брейдън ме видя се засмя.

- Здравей! - поздравих я след като пуснах Дерек.

- Здравей! - отвърна тя и ме прегърна. - Радвам се да те видя.

- Е, какво трябва да ми кажете? - любопитството ми надделя.

Мама и Дерек се спогледаха и Дерек кимна.

- Аз и Брейдън ще се женим. - каза той.

Зарадвах се ужасно много. Скочих от дивана и ги прегърнах.

- Толкова се радвам! - извиках радостно. - Кога е сватбата?

- Вече започнахме да я организираме, ще бъде в събота. - каза Брейдън.

- Толкова скоро?

- Ами...- започна Дерек, но Брейдън го спря.

- Бременна съм.

Уау! Какво се е случило докато ме е нямало!

- Значи ще ставам леля? - усмихнах се широко, а те кимнаха.

- Бихме се радвали да поканиш твои приятели от университета. - каза Брейдън. - В събота от 11.

Веднага изтичах за телефона си и набрах номера на Стайлс.

- Стайлс, брат ми ще става баща и ще се жени! Сватбата е в събота! - не изчаках да каже "ало" и се разкрещях.

- Уау, Лидия, това е страхотно! - зарадва се той.

- Да! Чакам те в събота в 11ч. със Скот и Кира.

- О, добре.

Качих се в стаята си и говорих със Стайлс още дълго време. През цялото време му споделях вълненията си.

- Влюбената, вечерята е сервирана. - Дерек надникна през вратата, а аз го замерих с възглавница и той излезе.

- Стайлс, трябва да вечерям, ще ти звънна после. - казах и затворих.

Слязох в трапезарията. Мама беше сготвила всичко, което й казах по телефона.

- Мамо, защо?

- Шшт, сядай на масата!

Вечеряхме дълго и си говорехме. Определено Брейдън внася настроение в къщата. Цяла вечер си говорихме за бебето, сватбата, за живота ми в новия град и се шегувахме един с друг. Това толкова ми липсваше!

След вечеря се качих отново в стаята си и говорих със Стайлс.

- Какво прави днес? - попитах.

- След лекции се прибрах и лежах. Определено ми е много скучно без теб. Вече ми липсваш. - отвърна той, а аз се изчервих.

- Четири дни ще минат бързо. - казах.

- Надявам се. - засмя се той. - Никога не съм бил на сватба.

- Аз също. - засмях се. - Още една причина, поради която се вълнувам толкова.

- Какво трябва да нося? Тениска и дънки?

- По-добре би било ако носиш смокинг. Но дънки и риза също вършат работа. - казах.

- Ти какво ще носиш?

- Ами нали ще съм шаферка, трябва да е нещо изискано. Брейдън ми показа роклята. Къса, със сърцеобразно деколте и широка отдолу. Цветът е много нежно светло лилаво и има няколко камъчета. Влюбих се в нея. - обяснявах с голям ентусиазъм.
- О, ъм, хубаво. - каза той.

- Знам, че не ти звучи толкова вълнуващо, но за едно момиче дрехите са от голямо значение.

- Вероятно ще изглеждаш прекрасно в тази рокля, щом я описваш толкова хубава. Но ти си хубава всякак.

Отново се изчервих.

- Аз ще заспивам вече, защото искам да отида с Брейдън до сватбената агенция сутринта. - казах.

- Добре. Лека нощ!

- Лека нощ!

One and only *stydia*Onde histórias criam vida. Descubra agora