Ако на някой му се чете новата ми простотийка, може да го направи тук: https://www.wattpad.com/455840380-another-love-story-forgotten
''Тъгата никога не си отиваше, защото той винаги беше там. Някъде в мислите ми, криейки се като малко дете, чакаше момент да се промъкне в съзнанието ми. Понякога дори не усещах присъствието му - бе приятно, дори нежно, като докосването на декемврийските снежинки или ледения допир на плочките в банята. Друг пък беше сурово, тъмно и страшно, напомняше ми за бурно, нощно море. Брегът отстъпваше пред красивото му могъщество, а водата прииждаше. Щеше или да ме подслони сред безкрайната си шир, или да ме погребе в мокрия пясък.
Невзрачно, луничаво момченце - така си го представях. Криеше се с престорена уплаха, защото знаеше, че ще ме намери.''
