Първо, преди всичко, ще кажа, че всичко разказано тук е по истински случаи, но някои неща ще са измислени. Измислените неща ще имат знака ♥ в края на изречението.
Беше дъждовна сутрин, както всички други. Мама ме изпрати, а дядо ми беше на входа, за да ме вземе и заведе до училището. Да, мразех да ходя с автобус, защото е студено.
Всяка сутрин ми бърбореше глупости, които не понасях. Я за някой политик, я за програмата в училище... Накратко, неща, които мен не ме интересуват изобщо.
Тази сутрин обаче малко закъснях. Той се развика, как можело така да закъснявам, майка ми била виновна за това и дрън-дрън. (Той е бащата на майка ми) Винаги са се разправяли за глупости и все са ме набутвали между шамарите.
Обаче за това ми закъснение си имаше причина, момичетата ще се сетят защо. Но той не знаеше това и продължи да крещи, как сега щяло да има задръстване и ще закъснея. Та това си е мой проблем, да не съм се мотала толкова.
-Абе я престани да намесваш майка ми и все да я изкарваш виновна! Престани вече! Ако не ти изнася това, че ще закъснявам, то тогава ще си ходя с автобуса! - Крещях аз в колата докато ме караше до училището.
-Ама майка ти е виновна! Ами добре, тогава, щом искаш, ходи си с автобуса! - Изкрещя и той.
След това ме попита кога да ме вземе, но аз този път бях категорична и си казах на ум, че не може да се продължават тези караници и му казах, че ще си ходя с автобуса и толкоз.
Сигурно баба ми пак го беше насмела, с нея пък караниците са нещо нормално и така протича цялото им ежедневие, за това вече мразя да ходим у тях.All Rights Reserved