Още четири месеца. Само четири месеца и щях да приключа завинаги с фазата наречена училище. Такива като мен деляха стаи с други момичета, защото живееха прекалено далече, че да могат да пътуват всеки ден. Аз обаче за късмет си хванах най - страхотното гадже и се преместих. Съквартирантката ми Анелия много тъгуваше за мен, но в училище се засичахме достатъчно често, въпреки че не бяхме в един клас.
Нови ученици по това време на годината никога не идваха, но директора направи изключение и в двата последни класа дойдоха по две нови момчета. Слуховете твърдяха, че са били изключени, но благодарение на богатите си родители са дошли при нас.
Някои ги бяха засичали в града, но никога в училище, нищо, че между срочната ваканция бе минала, а с нея и две седмици от началото на новия срок.
Февруарското време тази година бе особено жестоко, само да си подадеш носа навън и замръзваш. Миналата седмица бях толкова зле, че се наложи да отсъствам от училище и да пия антибиотик. Предната вечер бях приготвила дрехите си за днес, за да не се налага да събудя Виктор. В последния месец той все искаше да ме кара и взима, което бе страшно мило, но когато ме изненадаше, а имах планове със съученичките да пием по кафе бе неловко. Не можех да му отказвам винаги бе много мил и често ме изненадваше, да му се разсърдя бе немислимо.
Сложих раницата на гърба си и се завих хубаво с шала, пътя пеша бе около петнадесет минути, което принципно бе перфектно за кратка разходка, но в този дълбок сняг имах усещането, че едва си вдигам краката, за да направя следващата крачка. Слушалките в ушите ми бяха единственото хубаво нещо, обожавах да слушам музика докато вървя и някак ми се струваше, че стигам по - бързо. На втората песен обаче зъбите ми затракаха от студ и се ядосвах, че още преди да навърша осемнадесет баща ми ме убеждаваше да се запиша на шофьорски курс, но аз отказах, защото Виктор ме возеше.
Така ти се пада, Катрин. Продължавай да вървиш в скапания студ и пак ще си болна.
Порицах се, че не го послушах, да бъдеш самостоятелен има повече плюсове отколкото да разчиташ на гаджето си, който пък ме убеждаваше, че изобщо не ми е нужна. Понякога не ми даваше много избор, но пък бе страхотен кавалер. Оставаше една пресечка и щях да стигна в топлата сграда.
- Кат - някой извика името ми, но от снега, който се сипеше на парцали не можах, нито да чуя много добре, нито да я позная в далечината. Затича се към мен, което според мен бе огромно усилие. Спирайки да вървя веднага усетих, ужасния студ и ръкавиците ми се сториха крайно безполезни, защото дори и с тях пръстите ми се вкочениха.
- Една седмицата те нямаше и изпусна, появиха се новите. - Ако бъдем честни грам не се интересувах, че са решили да се покажат. Образованието не бе задължително. Дария обичаше да знае всички клюки, но не ги използваше, за да прави мръсни номера, просто любопитството й бе в повече, не й когато се отнася за учене. Преди да си хвана гадже и да заживея с него, редовно ходех с нея по петъчни купони, които ако бъда честна малко ми липсваха.
- Избра ли кой ще бъде следващата ти жертва - Тя обожаваше мъжкото внимание и често сменяше момчетата, но пък с всички оставаше в добри отношения, което бе необяснимо за мен, с предишния ми приятел бях само пет месеца, но дълго време се гледахме лошо, добре, че бе по - голям завърши и се премести.
- Не мисля да се занимавам с тях. - Устните ми оформиха О, искрено учудена бях, че ще пропусне.
- Да не би да си намерила истинската и вечна любов
Тя ме сръга с лакът, но през целия кат от дрехи нищо не усетих.
- Само ти си я намерила.
Всичките ми приятелки, напоследък ме подкачаха относно връзката ми и ако не знаех, че ме обичат щях да се скарам с тях. Най - зле се приемаше когато бързах да се прибера, защото трябва да чистя и готвя. Да слугуваш на осемнадесет не си е работа, цял живот ще го правиш. Елена най - близката все ми го повтаряше, но не разбираше, че се радвах когато той се прибере от работа и всичко е готово. След като се усетих започнах да избягвам да споделям подобна информация.
- Когато си намериш някого когото обичаш и ти ще запееш тази песен.
- Никога - Зарече се толкова категорично, че почти и повярвах. - Мъжете са мили в началото, но после любовта отива и остава само битовизма , нали ги виждам майка ми и баща ми. Такова нещо - не, благодаря.
Замълчах и дръпнах тежката външна врата, за да влезем на топло. Изтръсках снега от себе си, а тя се взираше в мен.
- Какво - попитах
- Тази събота имам рожден ден и си мислех да го отпразнуваме в стаята както едно време, ще можеш ли да дойдеш?
Исках веднага да й кажа да със сигурност няма да пропусна, но трябваше първо да кажа на Виктор, той имаше навика да се сърди ако не сме заедно почивните дни. Тя забеляза как лицето ми увехна.
- Ще дойда - Дори и да се сърдеше щеше бързо да му мине, не можех все да забравям приятелите си. Усмивката й бе заразяваща, прегърна ме здраво.
- Най - накрая ще върнем нашата купонджийка.
Съучениците, които бързаха към стаите ни гледаха с почуда, но все пак ние бяхме най - големите и не смееха много - много да коментират. Оставих нещата си в шкафчето и се запътихме към първия ни час по биология. Учителката, която ни преподаваше още в началото разбра, че от нас биолози няма да стане и карахме по - леко при нея. От стаята се чуваха крясъци и двете забавихме крачка. Обърнах се към Дария все едно знаеше отговора.
- Даниел и Мартин - ясно новите - от рано се заемат със задачата да покажат, че са повече от другите.
Вече ми се изясни защо не иска да се занимава с тях. Побойници.
Натиснах дръжката, двама доста по едри от повечето момчета в класа ни си подхвърляха учебника на притеснителния Филип, който гледаше притеснено, но и дума не каза, за да се защити. Някои се смееха, други явно се надяваха да не са те следващите. Дария стисна ръкава ми и в очите й видях молба да си мълча. Не обичах подобни несправедливости, когато бях по - малка се биех прекалено много пъти с момчетата. Естествено когато пораснах престанах. Прекараме през първата редица и за да стигна до чина си, трябваше да прескачам няколко. Елена бе вече извадила всичко, но ръцете й бяха отгоре очевидно искаше да ги запази.
- И ти ли? - Извадих моите мятайки ги шумно върху чина.
- Тези не са в твоята категория
- Знаеш, че от много време не се бия с момчета - Настаних се на твърдата седалка.
- Но пък до преди няколко месеца страхотно се справяше да ги поставяш на мястото.
Имаше предвид преди Виктор, тя най - малко го харесваше. Почти го мразеше.
- Не знаех, че за една седмица си се превърнала в страхливка.
- Скоро и ти ще се убедиш, защо никой не се занимава. - Вързах чупливата си кестенява коса на опашка, бузите ми бяха почервенели от студа, а на иначе бялата ми кожа изглеждах като Снежанка, само, че с малко по светъл нюанс на косата и пъстри очи.
Госпожа Петрова влезе, но това не ги накара да седнат на местата си, а учебника бе станал на хвърчащи листове.
- Бихте ли били така учтиви да заемете местата си - опитваше се да говори авторитарно, но някак се притесняваше.
- Не.
Не им пукаше за нищо. Поне петнадесет минути от часа минаха в разправия с тях и ако не бяха решили да си тръгнат целия час щеше да бъде тотал щета.
- Отвратителни са, как може да приемат подобни индивиди - Бях възмутена, че те изобщо не се интересуваха от ученето, но и прецакваха всички останали.
- Пари и връзки, любов.
Елена си отдъхна и отвори тетрадката си, вече не й се налагаше да я пази. Телефонът ми извибрира в джоба
Трябваше да ме събудиш да те закарам, а не да вървиш в този студ. На обяд ще мина да те взема :*
Почти се почувствах виновна, че не го събудих, но исках да си почине. Понякога ме объркваше, не можех да различа грешка ли правя или не.
Часовете вървяха бавно и скучно, всички бяха изморени, а последния час ни се стори най - дълъг. Вратата се отвори и снежните топки полетяха по нас. Момичета запищяха и се навеждаха в опит да се скрия, аз обаче реагирах много бавно. Студената топка се разби в бузата ми ставайки на парченца, а болката ме завладя моментално. Очите ми се напълниха инстиктивно със сълзи. Елена веднага ме обърна преценявайки как изглежда бузата ми.
- Подух ли се? - Надявах се, че един път им стига да ме ударят.
- Още не - В същия момент изкрещя - Залегни.
Този път само чина отнесе снега, но аз кипях. Щях да се прибера с посинена буза заради тези дебили. Ако проваляха всеки час можеше и да не завършим. Прекалено доволни, че в стаята цари истински хаос единия не забеляза хвърчащата ми химикалка към гърдите му. Не можах да бъда прекалено точна и да му извадя окото. Тя падна на земята, снежните топки спряха и гласът на високия тъмнокос младеж огласи помещението.
- Кой си търси урока?
Гробно мълчание, разбрах защо е по - добре да търпиш вместо да се противопоставиш. Приятелят му се разсмя и за да чуят всички високо каза
- Явно си имаме смелчага в класа.
Учителят ни стоеше и не правеше абсолютно нищо, даже го бе по - страх и от нас. Сигурно обмисляше да напусне. Започнаха да се разхождат между редиците и когато този, който оцелих хвана зад тила едно момче и заби главата му чина, страха ме завладя. Никой не правеше нищо. Дария бе забила поглед в краката си, другия хвана кичур от русата й коса, тя не реагира.
- Обичам блондинки, много са разкрепостени.
Даниел или Мартин не знаех кой кое, спря пред нас, Елена гледаше през прозореца, а аз бях любопитна и не сведох поглед. Тетрадките и учебниците ни бяха мокри от разтопения сняг, очите ми се срещнаха с неговите прекалено светли, за да са истински.
- Мисля, че открих куражлията
Зяпаше ме и протегна ръка да пипне лицето ми, което ме издразни. Избутах ръката му.
- Не ме докосвай. - Изпищях, посочих мястото което гледаше преди малко. - Не смятам, че нормален човек може да стигне до дванадесети клас, а да се държи сякаш е в пети или в затвора.
- Брей, каква приказливка. Да не би да си лидера на класа, другите не се обаждат, а ти дойде и разваляш цялото забавление със сухите си коментари.
Елена настъпи крака ми, искайки да замълча.
- Не съм - примирено заявих, щеше да е безсмислено да се занимавам с идиоти. Трябваше като другите просто да страня.
- Тогава си знай мястото. - Взе учебниците ми и ги хвърли през прозореца право в снега.
- Тъпанар - изсъсках.
Надявам се да ви хареса.
Гласувайте и коментирайте.
Искате ли продължение?
Обичам ви