Love like ice

2

Стоях пред входа със съученичките ми и чаках да дойде да ме вземе.

- Ела с нас да пием по едно топло капучино в онази готината сладкарница.

Страшно ми се искаше, но нямаше за кога да му кажа да не идва. Днес имах огромно нужда от женска компания. Въздъхнах.

- Следващият път ще дойда.

Винаги така се оправдавах и те го знаеха нямаше никога следващ.

- Все така казваш. - Скръсти ръце Дария, а Ели реши съвсем да ме постави на място.

- Променила си се, изобщо не излизаш. Сигурно завършиш ли училище ще ти сложи забрадката и ще му народиш една купчина деца и съвсем няма да имаш време да излизаш.

- Глупости.

Преди три месеца навърших пълнолетие последното, което щях да правя е да раждам деца. Виктор бе с четири години по - голям от мен, но никога не бе повдигал въпроса за деца. Работеше в ИТ сектора и изкарваше прилична заплата, родителите ми също пращаха пари и не бях изцяло на негова издръжка. Всичко ни бе общо, аз не се възползвах и гледах да съм винаги в бюджета си. Той бе този, който държеше на общи финанси.

- Тогава искаме тържествено обещание, че ще дойдеш на рождения ми ден.

- Вече ти казах, че ще присъствам.

- Ако ни изпържиш край с приятелството ни.

Нацупих се и скръстих ръце, слънцето се бе показало и времето се усещаше по - топло.

- Шегувам се, но една седмица може да не сме особено общителни, ако ни прекараш.

Дария говореше сериозно нищо, че се смееше. Откакто заживяхме заедно не бях излизала с тях, поне няколко месеца. Докато не живеех заедно времето бе само мое, но всичко стана прибързано и на втория месец се нанесох у тях. Майка ми не одобри прибързаното ми решение, но понеже успеха не ми се бе развалил го прие. Вече обаче бе паднал леко надолу, но тя все още не бе разбрала.

- Пристига - Елена изплю думата като проклятие, прегърна ме за довиждане и се сбогувах с тях.

Настаних се в колата, климатика бе на макс и топлината ме лъхна.

- Как мина деня ти?

Винаги ми задаваше този въпрос и отговора бе добре, нищо интересно не се е случило.