- Тияна? - възкликна познат глас зад момичето,карайки я да се обърне към човека, от чиито устни бе излязло името ѝ.
- Ейдън? - каза тя и се хвърли в прегръдките му.
- Къде беше до сега Тия, търсих те навсякъде, защо си се върнала тук? - попита той, обхващайки лицето ѝ с длани.
- Ерик ме доведе тук, съгласих се, за да се измъкнат приятелите и семейството ми- каза момичето, поглеждайки в пода виновно.
- Как така Ерик те е довел тук? - попита отново той, повдигайки лицето ѝ, за да може да я погледне в очите.
- След седмица с него ще се оженим и ще ни коронясат- каза тя тихо- имам пл- опита да каже момичето, но бе прекъсната.
- Ще убия това копеле, казах му да не те докосва, ще го убия- изруга Ейдън и се отдръпна от момичето, забивайки юмрук е стената.
- Не можеш да го убиеш Ейдън- каза Тияна, поглеждайки го тъжно.
- Мога и ще го направя- каза той, поглеждайки я решително.
- Ти си мъртъв, а това е просто сън любими- каза тя и на сила постави усмивка на устните си и се приближи до него- винаги ще те обичам Ейдън, теб и детето ни.
- Какви ги говориш Тия, аз не съм мъртъв, тук съм при теб- каза той и постави целувка на устните ѝ.
- Ти си в сънищата ми, появяваш се само, когато спя- каза тя и постави нежно ръката си на бузата му.
- Не е възможно, аз усещам всичко, спомням си всеки един миг с теб любов. Помня нощите, които прекарахме в двореца на баща ти, помня ги, усещах те близо до мен и следите от ноктите ти стояха на гърба ми два дни, това не е сън- каза той, поглеждайки я с цялата надежда съществуваща на земята.
- Ейдън, знам че казваш това, само защото искам да го чуя- каза момичето, по чиито бузи се съичаха сълзи- ти просто ми липсваш, за това си тук, за това си в съня ми.
Зеленоокитя мъж хвана ръката на момичето и я издърпва към себе си и извади кинжала си, хващайки дръжката му. Той допря острието, пробивайки тънката кожа на ръката на Тияна, заради което тя изписка.
- Ейдън, какво правиш? - извикя тя, опитвайки се да издърпа ръката си.
- Доказвам ти, че тоя не е просто сън, тук съм Тияна и не можеш да ме контролираш- каза той, захвърляйки кинжала на земята- ще ти докажа, че съм истински.
Миг след това Ейдън вече го нямаше и подът под краката на момичето започна да се троши и тъмнина да обхваща цялото място. Тияна не знаеше какво става, та нали това бе нейния съм, защо не го контролираше? Всичко около нея се превърна в тъмнина и момичето започна да пада в тъмната бездна, писък от страх се изтръгне от устните ѝ и тя затвори очи.
~ ~
Тияна отвори очите си изведнъж и се изправи в седнало положение. Тя дишаше тежко, стрсната от всичко, което се бе случило в главата ѝ. Тя се огледа, но стаята ѝ бе празна, но нещо привлече погледът ѝ. Белият чаршаф, с който тя бе завита бе напоен с алено червена кръв, стичаща се от ръката ѝ, ръката, която Ейдън бе прерязъл с меча си преди минути. Брюнетката се изправи и на бегом изтича в банята, поставяйки ръката си под течащата вода на мивката. Кръвта не спираше да стру от ръката ѝ и да придава червеникав оттенък на водата, трябваше ѝ нещо, с което да я превърже. Момичето с длан притисна разреза и изтича до гардероба, тя грабна една от белите роби, които ѝ бяха оставили, за да ползва за пижами и скъса парче от плата и бързо го уви около раната. Парчето плат бавно започна да се напоява с кръвта ѝ, но бе прекалено бавно, за да бъде опасно. Раната бе повърхностна, но бе прекалено близо до вените ѝ и това бе предизвикало силното кръвотечение, сега когато тя вече я бе затворила, мястото щеше да се затвори бавно. Тъмноокото момиче се върна в стаята и отново легна в леглото, знаеше че няма да може да заспи, но трябваше да опита, едва бе изтърпява вечерята с кралското семейство, тя веднага си бе тръгнала при споменаването на сватбата и коронацията, трябваше ѝ почивка. А сега отново бе загубена в мислите си и бе объркана. Клепачите ѝ натежаваха с всеки изминал час, в който тя се взираше в тавана, повтаряйки в главата си същата сцена, същия сън и думите на Ейдън, докато съзнанието ѝ не се умори и тя не се онесе в дълбок сън отново.
-----------------------------------------------------------
Мъжът, чиито емоции се бяха разбошували се изправи рязко от леглото, на което бе лежал до сега, стряскайки блондинката, която гасеше свещите с стаята.
- Ти си буден?! - възкликна тя, гледайки невярващо мъжа, който се опитваше да стане- Недей да ставаш- опита да каже тя приближавайки се към него, но той вече го бе направил.
- Къде е Тияна? - бяха единствените думи, които излязоха от устата му.
- Ще я открием, но сега трябва да си почиваш- каза русокосто момиче, правейки му знак да легне.
- Няма да си почивам, докато не я намеря- каза той на висок тон- трябва да я измъкна от лапите на онова копеле брат ми. Няма да допусна той да се ожени за нея- извика той и сви ръцете си в юмрук.
Виковете на зеленоокия бяха привлекли вниманието на другите обитатели на къщата и сега още хора влязоха в стаята.
- Кои са те? - попита Ейдън посочвайки друга блондинка, която бе влязла през вратата и мъжът, който я бе придружил.
- Ние сме Шейн и Малия- каза тъмнокосият мъж, седящ на вратата- Тияна е наша сестра.
- Значи ще ми помогнете да я измъкна от брат ми- каза Ейдън и тръгна към вратата.
- От къде знаеш, че тя е при Ерик, та ти беше в кома- попита Малия- Грейси, не трябваше да му казваш още.
- Не съм му казала- каза тихо Грейс.
- Тияна ми каза- отвърна Ейдън, поглеждсйки към Малия.
-----------------------------------------------------------