Тияна излезе от стаята, пред която стоеше Шейн, облечен в нещо наподобяващо смокинг. Определено се бе облякъл доста официално.
- Изглеждаш добре в тази рокля- каза Шейн, подавайки ръката си напред- тук съм да те придружа до балната зала.
Тияна внимателно подаде ръката си, поставяйки я в дланта на брат си.
- А къде е Малия? - попита Тияна, оглвждайки се.
- Дерек заведе Малия до там, тъй като реших, че компанията му едва ли ще ти е приятна- каза той, повеждайки я.
- Аз имам две приятелки тук, кой ще заведе тях? - попита отново момичето.
- Със сигурност някой от стражите ги е завел до там, всички в двореца са поканени на бала- отбележи той и между тях се намести отново неловката тишина.
Тияна и Шейн вървяха надолу по различни коридори и стълби, които се извиваха в различни посоки и слизаха още по-надолу. Глухи разговори се чуваха в далечината в края на коридора, в който вървяха, което подсказваше на Тияна, че са близо до залата, сърцето и започна да бие все по-бързо и по-бързо, имаше чувството, че миналото ѝ я настига бавно, но този път последствията щяха да бъдат фатални за нея.
- Тияна, успокой се- каза Шейн и я погледна- нищо лошо няма да ти се случи, докато аз и Малия сме там.
Тияна изкриви устните си в почти невидима усмивка и кимна в знак на съгласие. Може би брат ѝ бе прав, всв пак те щяха да са там, Ерик едва ли щеше да ѝ посегне пред всички. Тияна вдигна гордо главата си, подготвяйки се да мине през портите, които водеха към залата.
- Е, тук сме- каза тя на себе си.
Тияна влезе в залата, гледайки напред без да фокусира погледа си, не искаше да вижда все още нито баща си, нито Ерик, но всички погледи вече бяха прикован към тях.
- Принц Шейн и принцеса Тияна- извика един от стражите, намиращ се зад тях.
Шейн не пусна ръката на сестра си, докато съвсем не се смесиха с тълпата.
- Ще се справиш ли- попита той, обръщайки се към нея.
Тияна кимна в знак на съгласие и започна да се оглежда.
- Аз ще отида на намеря Малия- каза Шейн и изчезна.
Тияна продължи да се оглежда, търсейки Селест и Патриша, трябваше вече да са тук. Тя започна бавно да ходи, обикаляйки хората в залата, които я поглеждаха очудено и объркано, определено не знаеха коя бе тя. А любопитните им погледи и шишукания ги издаваха.
- Тияна- каза познат глас, карайки брюнетката да пигледне- леле, изглеждаш, дори нямам думи, с които да те опиша.
Тияна се обърна, виждайки пред себе си Патриша.
- Уха- каза Тияна отваряйки уста в учудване- много си красива.
- Тук не си поплюват, когато става въпрос за официални поводи- каза Патриша и се приближи.
Сега Тияна имаше възможност да я огледа. Роклята на приятелката ѝ бе тъмно лилава, а косата и бе прибрана на кок, докато два самотни кичура се спускаха пред лицето ѝзавдно с бретона. Роклята на пъстроокото момиче стигаше чак до земята, разкроявайки се ефирно. Корсета ѝ бе украсен с малки детайлно изработени цветя, а от врата ѝ се спускаше красиво златисто колие.
- Къде е Селест- попита Тияна оглвждайки се още веднъж.
- Зад теб- каза Селест, карайки тъмноокото момиче да се обърне към нея.
Селест бе облечена в тъмносиня рокля, караща сините ѝ очи да се открояват повече. Роклята ѝ бе от изчистен плат, показващ всичките ѝ извивки. Косата ѝ бе пусната, за да закрива голият гръб, който роклята бе оставила на показност.
- Ако поводът беше друг, щях да се радвам повече да нося тази рокля- каза Селест и се засмя.
- Радвам се, че дойдохте- каза Тияна и прегърна двете момичета.
- Нервно ли ти е? - попита Пати.
- Не, имам план- каза Тияна в отговор.
- И какъв е планът? - попита Селест.
- Все още го измислям, но нека първо видим какво ще стане тази вече- опита да каже Тияна, но бе прекъсната.
- Нищо няма да стане, щом ние сме тук- каза Патриша, опитвайки се да ги успокои.
- Надявам се да си права Пати- каза Тияна оглеждайки се.
- За кого се оглеждаш така- попита Селест- за Ерик ли?
- Не, той сам ще ме намери- каза Тияна- търся Шейн и Малия.
- А те къде са- попита Патриша, оглеждайки се.
- Шийн отиде да потърси Малия и се надявам да я е намерил- каза Тияна и прехапа устните си от притеснение- аз ще отида да ги потърся.
Тияна банво се отдалечи смесвайки се с останалите ористократи в залата, оставяйки Патриша и Селест сами.
- Аз ще отида да донеса пунш и после ще се върна- каза Патриша, която бе толкова нервна, че едва стоеше на едно място.
- Аз ще те чакам тук- каза Селест, наблюдавайки как пъстрооката ѝ приятелка се отдалечава.
Селест бе останала сама, а около нея имаше само непознати за нея лица, как щеше да разпознае някой от хората, за които Тияна ѝ бе разказвала. Тя не бе виждала Ерик, нито Малия, а Шейн бе видяла за момент, когато той бе влязъл в Тияна в залата.
- Здравей, красавице- каза познат мъжки глас.
Селест се обърна, виждайки лицето на мъжа, който я бе заговорил. Това бе Дерек.
- Или си смел или си глупав, за да дойдеш при мен- каза момичето, забивайки погледа си в неговия.
- По малко и от двете- каза Дерек и се усмихна- но аз всъщност дойдох да танцувам с теб.
- Няма да танцувам с теб- каза Селест през зъби.
- Не прави сцени, едва ли искаш да приличаш внимание към себе си- каза той и хвана ръката на синеокото момиче и я при дърпа към себе си- хайде, не е трудно. Това е валс.
- Имаш късмет, че не съм тук, за да се бия- каза Селест и започна с поглед да търси Тияна и Патриша.
- А тогава защо си тук красавице? - попита тъмнокосият.
- Защо си мислиш, че ще ти кажа? - попита съркастично синеоката.
- От един отбор сме- каза той, карайки я да го погледне.
- Не мисля, че съотборниците се заплашват един другиго, но ти едва ли го знаеш- каза Селест- ти си просто един нахален злобен егоист, който винаги има собствен план и разваля щастливи я край на всички, а сега се разкарай.
Селeст се отскубнa от ръцете на Дерек и с бързи крачки тръгна към масата, където бе пунша. Патриша бе там и нервно потропваше с крак и отпиваше по глъдка от чашата си, личеше си, че ѝ е нервно.
- Какво стана, защо се забави- попита Селест, поглеждайки към Пати.
- Съжалявам, просто не знам какво ще се случи тази вечер, искам да се махна от тук- каза Патриша.
- Ако искаш, можем да се върнем в стаята- предложи Селест, виждайки състоянието на Патриша.
- Ами Тияна, ние сме ѝ нужни тук- каза Пареиша дишайки тежко.
- Тияна ще се оправи, все пак брат ѝ и сестра ѝ са тук- каза Селест- а сега нека си тръгваме от това проклето място.
Селест ѝ Патриша с бързи крачки се отдалечиха от хората в тази зала и излязоха от нея, те се насочиха право към стаята си, като по пътя и двете момичета мълчаха. Може би за тях наистина бе по-добре да не са там. Селест нормализира дишането си, знаейки, че вече е далеч от Дерек и спокойно отвори вратата на стаята.
Тияна не откриваше никъде Малия и Шейн, а сега не виждаше и Патриша и Селест. Дали не се бяха разминали някъде и за това не ги бе видяла, Тияна се обърна и внезапно се блъсна в някого.
- Добре си потбираш приятелките, злобни са като теб- каза Дерек и се усмихна.
- Къде са те- попита Тияна- кълна се ако си- опита да каже тя, но бе прекъсната.
- Само потанцувах със Селест и си поговорихме- каза той и се почеса- но тя се озлоби и с другата ти приятелка си тръгнаха.
- Какво, как така са си тръгнали- попита Тияна изнервено- какво си ѝ казал.
Дерек отвори уста и понечи да каже нещо, но някой друг проговори първи.
- Ще може ли да ти оъмъкна дамата? - попита мъжът, при което кръвта на Тияна се смрази.
- Не, няма да ходя никъде с теб- каза Тияна през зъби.
- Нв го решаваш ти- каза мъжът и дръпна грубо момичето, повеждайки я в неизвестна посока- имаме да наваксваме много Тияна.
- Какво искаш Ерик- попита Тияна, опитвайки да издърпа ръката си.
- Не беше много учтиво да бягаш преди сватбата- каза той и притисна тялото си в нейното и постави ръката си на кръста ѝ- знам, че обичаш да се дърпаш- каза Ерик и се приближи до ухото ѝ и прошепна- но е приемливо само в леглото, не трябваше да бягаш.
- Нигога няма да се омъжа за свиня като теб- каза троснато момичето и отново опита да се измъкне от хватката му.
- Грубо е да наричаш мъж, с който си спала свиня- каза той и се засмя подло, а сърцето на Тияна заби силно от страх.
- Защо въобще си тук? - попита брюнетката.
- За да сключим мирен договор с баща ти, не си ми казвала, че имаш царска кръв- каза Ерик.
- Не съм длъжна да ти казвам нищо- каза Тияна и отново се опита да се измъкне- пусни ме.
- Поне сега като брат ми е мъртъв, ще имаш повече време за мен- каза той и се усмихна подло.
- Няма да се омъжа за теб никога- каза Тияна ядосано.
- Наптотив, ще се омъжиш за мен по свое желание- каза Ерик и се засмя.
Тияна понечи да каже нещо, но бе прекъсната от гласа на баща ѝ.
- Моля за внимание- извика Питър, който бе станал от трона си.
Всички погледи изведнъж се насочиха към него. Тияна замлъкна, опитвайки се да види какво става.
- Ще помоля Шийн, Малия, Тияна и Ерик да дойдат при мен- каза кралят опитвайки се да ги намери с поглед в тълпата.
Първа излезе напред Малия и застана до него. Тя бе облечена с кремава рокля в светъл цвят и нейната рокля, като да всички други се разкрояваше, тя бе украсена с нежни детайли, които може би смао отблизо можеха да се видят, а златистата и коса спокойно се спускаше по раменете ѝ. Шийн я последва и застана до нея. Ерик хвана ръката на Тияна и бавно я поведе натам. Хората, които ги заобикаляха се отместваха, правейки им път да минат, когато брюнетката най-после се приближи достатъчно погледите се приковаха и към нея и мъжът, който я държеше под ръка. Брюнетката застана до сестра си и брат си, а Ерик застана до нея. Тияна стоеше мирно и гледаше напред, опитвайки се да не показва колко нервна бе тя всъщност.
- Тази вечер организирах този бал, за да отпразнуваме три събития- заговори отново краля- завръщането на отдавна изгубената ми дъщеря, Тияна- каза той и погледна момичето- семейството ми отново е цяло, за което съм много благодарен- каза Питър- Тази вечер започва една нова ера, мир ще царува между кралството ни и това на Ерик- каза той и всички аплодираха новината- но един мир винаги трябва да се скрепи с нещо, за това реших дъщеря ми, Малия да се омъжи за него, за да може мирът да е сигурен- каза той и всички отново ръкопляскаха- а сега нека не спираме да се забавляваме, останете до края на вечерта и се насладете на всичко тази вечер- каза Питър и се усмихна подмолно и седна на трона си.
Малия изтича към вратата в опит да излезе от залата, а Тияна и Шейн побързаха да я последват.
- Малия, спри- извика след нея Тияна.
Малия се обърна, сърцето ѝ пречускаше и тя не знаеше какво се случваше.
- Но нали искаха теб- каза Малия- защо правят това?
- Няма значение- каза Тияна- няма да позволя на онова прасе да те докосне, аз ще се омъжа за него- каза Тияна и я прегърна в опит да я успокои.
Тияна се отдръпна от блондинката и с бързи крачки се върна в залата.
Шейн, който се бе забавил се приближи до Малия, объркан от ставащото.
- Всичко ще е наред сестричке- каза той- ще те измъкна още тази вечер.
Всички замлъкнаха, когато от вътре се чу гласът на Тияна.
- Сватба между Ерик и Малия няма да има- каза брюнетката на висок тон.
- Какво правиш Тияна- извика объркан краля.
- Аз ще се омъжа за Ерик и ще скрепим мирният договор между двете кралства- каза Тияна и всички погледи се насочиха към нея- аз нося детето му в отробата си.
Шейн и Малия се появиха на портите на балната зала стъписани от чутото, а останалите хора в залата започнаха да си шушукат, невярващи че това се случва.
- Какво по дяволите Тияна- попита баща ѝ, издърпвайки я към него- какви ги говориш.
- Преспах с него и сега съм бременна, не е толкова сложно- каза Тияна уверено.
Кралят повдигна ръката си, готов да я забие я лицето на момичето, но мъжът, който Тияна ненавиждаше най-много, хвана ръката му преди да го направи.
- Това е вярно- каза Ерик- но не съм сигурен, че детето е мое, ами ако е на мъртвият ми брат?
- Не е, Малия и Шейн направиха заклинание, с което разбрах кой е бащата на детето- каза Тияна- и за жалост това си ти.
Питър се отдръпна и отново седна на трона си, дори той не бе очаквал това.
- Нямам търпение да се оженя за теб скъпа моя- каза Ерик и се отдръпна от нея усмихвайки се подло- радвам се, че го пожела.