Днес беше деня, в който щяха да приключат всичките ни проблеми. Надявам се всичко да мине по план. И този път без жертви от нашия отбор. Мафията на Марчело пристигна сутринта и донесоха още оръжия. Бяхме оборудвани доста добре според мен. Имахме всякакви динамити, пистолети, електрошоци и други неща. Облеклото ни беше от специална материя и имахме жилетки. Колите ни бяха бронирани и проектирани да изстрелват бомби. Представете си филма "Бързи и яростни" само, че още по-сериозно.
Уви това не беше филм, а шибаната реалност. Ще се изправим пред едни от най-големите мафиоти, който искат отмъщение. И до някъде вината е моя, защото аз се занимавах с тях, но това не дава повод на Наташа да ги използва. Ако иска битка, да се изправи сама срещу мен. Ако си мисли, че е толкова силна, нека го покаже, а не да събира подкрепление.
-Ванеса, добре ли си?-чух дрезгавият глас на Диего и се разтърсих от мислите си. Обърнах се и погледнах голият до кръста мексиканец. Гледката пред мен определено ми хареса, защото можех спокойно да огледам добре оформеното му мускулесто тяло. Гилински можеше да е нацепен, но Диего определено го водеше. Приближих се към мъжът пред мен и поставих ръка на гърдите му. Заключих погледа си с неговия и се усмихнах.
-Ще бъда добре, когато всичко това приключи.-отговорих и той ме прегърна. Обгърна тялото ми с големите си ръце, а аз се почувствах малка. Целуна нежно главата ми, а аз вдишах от аромата му.
-Всичко ще приключи тази вечер. Уверявам те, mamacita!-каза той и се отделихме от прегръдката.
-Благодаря ти, че...си до мен. И си готов да жертваш живота си.-отвърнах и той ме целуна.
-Разбира се, че съм до теб. Казах ти, че съм готов на всичко за теб. И аз трябва да съм този, който да благодари за това, че ми даде шанс. Няма да го пропилея.-увери ме и аз се усмихнах слабо.
-Силно се надявам да не го направиш.-казах и той отново ме прегърна. Стояхме може би няколко минути така сгушени. Но на мен не ми пречеше, даже напротив. Харесваше ми. Чувствах се в безопасност с него. Можех да чуя как сърцето му тупти и това ме успокои още повече.
***
-Всички ли са готови?-попита баща ми, а аз оставих и последният сак пълен с оръжия и експлозиви в колата.
-Мисля, че да!-обади се Тейлър и се огледа.
-Щом е така...да тръгваме.-въздъхна татко и се приближи към мен. Постави целувка на челото ми и ме погледна.-Всичко ще мине добре.-увери ме и аз кимнах.
Качих се в джипа и Диего потегли. През целия път усещах напрежението, което се надигаше повече и повече в мен. Стисках здраво дръжката на вратата, не от страх, че може да катастрофираме, а от нерви за това, което предстои да се случи. Ще се изправя очи в очи с бившата ми любов и ще се борим. Никога не съм си помисляла, че някога ще попадна в такава ситуация. Да се бия с човека, когото съм обичала. Но...животът е пълен с изненади, както казват хората.
Бяхме може би пет препълнени джипа с хора, две леки коли и един бус. Марчело имаше доста хора в екипа си. Мафията му беше най-голямата в цяла Италия. Работеше с професионалисти. Нямах честа да се запозная с всички, но познавам най-добрите. Един от тях е Феде. Вторият човек, след Райън, когото усещам близък. Задължително, след като приключи всичко ще посетя Райън в Ню Йорк да му разкажа какво се случва в живота ми. Знам, че не мога да получа физическа подкрепа, но го усещам в сърцето си.
След едночасов път най-накрая пристигнахме. Навсякъде беше тъмно. Нормално, все пак беше 22 часа вечерта. Спряхме джиповете на бойното поле и слязохме от превозните средства. Навсякъде беше тъмно. Изведнъж около нас светнаха фарове и бяхме заобградени от джипове. Да започваме...
Наташа направи няколко крачки напред и видях грозното ѝ лице. Изглеждаше още по-зловещо под светлината на фаровете. Наоколо се чуваха звуци от птици и животни, а времето беше хладно. Имаше вероятност да завали.
-Виждам, че си довела подкрепление! Но пак не може да се бори с моето.-усмихна се самодоволно, а на мен ми идеше още от сега да ѝ тегля куршума.-Гилински, поздрави приятелката си.-извика тя и след малко видях фигурата на Джак да се приближава. Не изглеждаше много заинтересован от всичко това.
-Да приключваме.-въздъхна той и усетих някой да се приближава към мен. Обърнах се и видях, че това беше Диего.
-Готова ли си да ги убием?-попита той, а аз само кимнах.
-Този път няма да ти се размине. Няма да го позволя!-заявих уверено и извадих пистолета си. Наташа само се подсмихна и щракна с пръст.
-Играта започна!-каза и всички започнаха да се бият. Ще си призная бяха повече от нас, но ще се справим. Вярвам го. Запътих се към един, но на пътя ми се появи Саша.
-Пак се срещаме, Кларк! Позволи ми този път аз да размажа лицето ти в земята.-усмихна се тя и заби юмрукът си в лицето ми. Мамка му, имаше добър замах. Залитнах леко, но запазих равновесие.
Засилих се към нея и отвърнах да удара ѝ. Няма да ѝ позволя да ме повали. Особено сега, когато съм изнервена, надъхана и решена да победя. Нанасях удари по лицето ѝ, но и тя не оставаше по назад. Можех да усетя вкуса на кръв, който се разпространяваше в устата ми.
Отблъснах я от себе си и тя падна на земята. Нямам време да се боричкам. Насочих пистолета си към нея и натиснах спусъка. След малко куршумът се заби в главата ѝ и кръвта започна да се стича от нея. Ето сега няма как да поправиш това с пластична операция, кучко.
Обърнах се и видях как някои от хората на Марчело бяха повалени на земята, обляти в кръв. Мамка му! Огледах се за моя екип и си отдъхнах, когато видях, че всички са живи.
Започнах да стрелям по хората на Наташа и усетих как някой ме сграбчи отзад. Започнах да се съпротивлявам, но човекът си беше доста силен. Успях да се отскубна от хватката му и се обърнах. При гледката изобщо не се изненадах. Господин Гилински, който е готов да убие всеки. Аплодисменти дами и господа за този истински пример за "копеле".