След 10 минути бях пред нас. Качих се в стаята си и отключих сейфа. Взех си малко трева и излезнах на терасата. Рядко пушех, но сега съм бясна.
За да подразня още малко Камерън снимах тревата и я пратих в групата която бяхме всички от екипа.
Ето я снимката:
Не чаках дълго време и започнаха да ми пишат.
В чата~
Ема: Каква е тази трева за бога? АРИАНА МАХАЙ ТОВА НЕЩО ВЕДНАГА!
Камерън: АРИАНА ЩЕ ТЕ УБИЯ.
..............
...............
................
.................
..................
...................
Пишеха..пишеха.., но накрая се отказаха.
Засмях се, но не отговорих на нищо.
Минаха няколко минути и изпуших едната "цигара". После взех втора..
Тъкмо бях на половината когато на вратата се звънна. Хмм.. кой ли може да е по това време? Слезнах и отворих.., за да посрещна разгневените лица на Кам, Лиу, Найл, Ема и Шон.
-Охооо здравейте.-казах и си дръпнах
-Махай тревата преди да съм те удушила!-каза Ема
-Хайде влезте, не стойте на вратата.-казах и ги оставих да влезнат след мен
Седнах на дивана и изчаках другите. Докато се усетя обаче тревата ми беше взета от ръцете.
-Върни ми я!-казах на Найл
-Не.-отговори просто
-Върни ми яяя!!-станах и го погледнах заплашително
-Ариана съвземи се! Това не си ти.-каза Ема
-Това съм аз! Ако не ви харесва просто си отивайте.-казах и отидох в банята
Зави ми се свят и повърнах кръв.. Кръв? Пред очите ми се появиха черни петна и паднах на земята
-Ариана!-чух гласа Ема приглушено
***
Отворих очи и завъртях главата си на дясно. Видях Ема и и се усмихнах.
-Не мърдай.-чух я и стана
След 2 минути се върна и всички влезнаха.
-Ариана как си?-попита татко
-Жива..-отговорих
-Как вообще ти дойде на ума да пушиш трева?-попита татко
-Камерън ме ядоса.-отговорих просто
-Какво стана този път?-попита Луи
Седнах удобно на леглото и почнах да разказвам. И всички ме гледаха ядосано, освен Найл и Хари.
-Какво? Наистина ли мислите, че бих ви изложила на риск и този път?-попитах
-Ариана виж, това което се случи тогава нямаше да стане и сега, защото си взе поука.-каза татко -А сега аз тръгвам, защото имам работа с Маклагън и Боби.
-Каква?-попитах
-Сватбата ти с Хари.-отговори и излезна преди да съм имала шанса да кажа нещо
-Ари..-почна Ема
-Искам да остана сама и да си почина.-казах
-Хайде да излезем.-каза Шон
Всички излезнаха без Камерън.
-Знам, че не си малка, но ме е грижа за теб.-каза след кратко мълчание
Обърнах се в негова посока и го погледнах.
-По някога от всичкото това което правиш за мен и прекалената загриженост имам чувството, че ми нямаш доверие. Сега би казал, че не е така, и че ми имаш доверие. Но не си ли се замислял, че от прекалената загриженост може да ме изгубиш?-попитах и станах ат леглото
Взех си хавлията и тръгнах към банята.
-А..аз..-започна да говори Кам
-Нямам нужда от извинения, а от доверие.-казах и влезнах в банята
Заключих вратата и пуснах горещата вода.
След един час спрях водата и увих кърпа около тялото си. Отключих вратата и излезнах.
В стаята ми нямаше никой което ме успокояваше. Отидох в дрешника и се насочих към шкафовете с бельото. Тъкмо отворих шкафа и някой влезна в стаята ми.
Затвори вратата и спря за миг. Взех си пистолета и тръгнах към стаята ми.
Бях готова да стрелям когато видях, че е Хари.
-Какво правиш тук?-попитах го
-Надявах се и на по-добро посрещане от бъдещата ми жена.-каза с перверзна усмивка
-Ще ти дам аз едно хубаво посрещане. Излизай или ще те оставя без наследство.-казах
-Не би посмяла.-каза ми
Застрелях го в крака и той извика.
-Мамка му не си се шегувала!-каза
-Да ти приличам на шегаджийка?-попитах го
-Не.-каза
-Какво става тук?-попита Кам като отвори вратата
-Някой се надявал да бъде по-добре посрещнат от бъдещата си жена, но няма такъв късмет.-отговорих раздразнено
-Пред мен!-каза раздразнено Кам на Хари
Двамата излезнаха, а аз се върнах към действията си. Облякох си бельото, а после и това:
Оправих си косата и излезнах от стаята ми.
Слезнах в хола и видях само момичетата. Те се обърнаха в моя посока и ми се усмихнаха.
-Какво?-попитах
-Вземи си парите и телефона. Трябва да ти изберем рокля за сватбата.-каза Ема
Въздъхнах и се качих до стаята ми. Вдех си парите заедно с телефона и слезнах.
-И сега?-попитах
-Отиваме в мола!-кази Джес
Изпуфтях и излезнахме от вкъщи. Качихме се в колата на Ема и потеглихме.
След 10 минути бяхме пред моля. Слезнахме от колата и влезнахме в мола. Качихме се на втори етаж където имаше булченски магазини и такива неща.
-Здравейте.-показа се жена на средна възраст
-Здравейте.-каза Ема
-Аз съм Кармен. С какво да ви помогна?-попита жената с усмивка
-Трябва ми рокля за предстоящата ми сватба.-казах
-Добрее. Какво предпочитате?-попита жената
-Искам да е изчистена. Прав модел, а отдолу да се разкроява.-казах
-Добре. Вие седнете на този диван, а аз ще донеса няколко модела.-каза и седнахме на дивана
Тя тръгна на някъде, а аз извадих телефона си.
След 15 минути жената се появи с три модела.
-Ела с мен.-каза
Станах и отидахме в някаква преоблекалня.
-Сега ще те оставя и когато си готова с избора си излез и ме повикай.-каза и излезна
Ето това бяха моделите:
Пробвах и трите рокли. Но само една най много ми допадна. А именно - втората. Пробляк се със собствените си дрехи и извиках Кармен.
-Избра ли?-попита
-Да. Искам я ето тази.-казах и и подадох роклята ми
-Радвам се.-каза с усмивка
-Колко трябва да ви платя?-попитах
-5 000 долара.-каза
Взех дамската си чанта и извадих 5 000 долара.
-Заповядайте.-казах и и ги дадох
-Благодаря.-каза мило и взе роклята -В кутия ли я искате или в чувал?-попита
-Нека да е в кутия.-казах с усмивка
Тя взе трите рокли и излезна. А след нея излязох и аз. Отидох при момичетата и видях да пият шампанско.
-А моята чаша къде е?-попитах
-Заповядай.-каза Ема и ми даде една чаша с шампанско
Взех я и изпих шампанското на екс.
-Какво ще кажете за момичешка вечер?!-казах и се усмихнах
-Без момчета?-попита Джена
-Без момчета.-казах и се усмихнах
-И без оръ..-щеше да продължи въпроса си Ема, но я прекъснах
-Ще видим.-казах
Ема отвори устата си, за да каже нещо, но млъкна. Обърнах се и видях Кармен която идваше с кутия в ръка.
-Заповядай.-каза ми тя и се усмихна
-Благодаряя.-казах и и се усмихнах
-Не всеки ден идват модели, за да купуват рокли.-каза
-Довиждане.-усмихнах се и тръгнах
Момичетата станаха и си взеха довижане с Кармен. Тъкмо излезнах от самия магазин и се сетих за Тео.