Камерън седна на стола, но погледът му беше забит в земята.
-Извинявай.-каза и зарови пръстите си в косата
-Хеййй. Спокойно.-казах
-Не е така Ари. Извинявай. Да това, че бях под въздействието на алкохол няма да ми оправдае или това, че бях ядосан. Но моля те прости ми.-повдигна главата си и в очите му се виждаше страх
-Проштавам ти.-казах
-Обичам те Ари.-каза Кам и ме прегърна
-И аз теб.
-Ооооо... стига толкова драма. Камерън излизай, за да помогнем на Ариана да се облече.-чух гласа на Ема
Засмяхме се двамата с Кам, но после той стана и излезна. Момичетата сложиха сака който бяха взели на леглото и го отвориха. Избрах едни къси черни панталонки и една бяла шерока блуза с къс ръкав. Момичетата ми помогнаха да се преоблека, а после си обух черните маратонки. Вързах си косата на високо и бях готова.
Ема ми помогна да се изправя и излезнахме от стаята. Кам беше оправил документите, защото татко си е тръгнал. Качихме се по колите, като аз бях в колата с Луи. Той ще ме закараше до къщата на Александър да си взема нещата, а после щях да отида в имението на татко. Тъкмо да си видя и Джак.
***
Минаха около 10 минути и двамата с Луи дойдохме пред имението.
Двамата слезнахме от колата и закрачихме към вратата.
Отворих я и видях Хари, Джейк и Александър.
-Ариана къде беше?-порита ядосано 'баща ми'
-В болницата..-отговорих
-Не лъжи. Сигурно си била с този тук.-каза и посочи Луи
-Не е така!-извиках и в този момент Виктория слезна по стълбите и тръгна към мен
-Ари как си? Разбрах, че си била в болницата. По-добре ли си?-попита загрижено
-Виж.. тя дори не ми е биологична майка, а се притеснява за мен повече от теб..-казах и се засмях
-Ариана мен ме е грижа за теб.-каза Александър
-Ако те беше грижа нямаше..-щях да продължа, но той ме погледна ядосано -Ооо чакай.. Да не би твоето семейство да не знае какво направи преди години?-попитах
-Какво е направил?-попита Виктория
-Нищо скъпа.-отговори вместо мен Александър
-Защо лъжеш и нея? Поне не лъжи другите..-казах
-Как така и мен?-попита ме Виктория
-Сега ще ти кажа. Когато бях на три той се беше забъркал в много дългове. Мама ни изостави заради него. След това един ден той ме откара пред един от домовете за сираци. Беше зима и валеше сняг. А аз бях с едно тънко яке. Остави ме и ми каза 'ти стой тук аз ще се върна след малко'. И аз останах. Но той така и не се върна. Премръзнах и накрая припаднах. Една от учителките ме беше намерила два дни по-късно. Закарали ме в болницата и там съм била три месеца в кома. Тогава се появил баща ми.. Джон.. може да не ми е биологичен, но се държи като такъв. След като се оправих хората на които трябвало да плати вашия скъпоценен мъж и 'баща' ме намериха и няколко пъти ме бяха наръгали с нож и бях най-малко тридесет пъти в болницата... това е..-казах, а Виктория беше с насълзени очи
-Боже!-прошепна -Изчезвай!-извика на Александър
Той излезна бесен, а Виктория падна на пода съсипана.
-Съжалявам. Не го исках, но поне вие не трябваше да сте лъгани.-казах и се качихме нагоре с Луи
Бяхме в стаята ми и оправяхме багажа когато се появи Джейк.
-Ще си тръгваш?-попита
-Ами да..-отговорих и закопчах ципа на единия куфар
-Аз съм Луи.-каза Луи и отиде до Джейк
-Джейк.-поздравиха се
-Отново съжалявам за суматохата..-извиних се и погледнах Джейк
-Няма проблем. Спести ни тревогите.-каза и се засмя леко
-Е ние ще тръгваме..-казах и вдигнах двата куфара
-Ако искаш може някой път да се видим.-почеса се зад врата Джейк
-Може.-усмихнах се
Луи взе куфарите и слезнахме.
-Да попитам къде ми е ламборджинито?-попитах Луи
-В къщата на Джон..-отговори
-Добре. Довиждане Виктория, Джейк..-усмихнах се и погледнах към Хари
-А на мен?-попита злобно
-Доневиждане!-отговорих и излезнахме с Луи
Натоварихме багажа ми и потеглихме.
***
Минаха няколко минути през които цареше тишина.
-Как се чувстваш?-Луи развали тишината
-Добре.-отговорих просто
-Виж.. познавам те от малка. Няма нужда да се правиш на силна.-каза и в този момент видях, че сме пред вкъщи
-Оу виж стигнахме!-казах и скочих от колата
Взехме багажа ми с Луи и влезнахме навътре.