Брендан/Хейли/Ванеса
- Брендан? *чук, чук*Съжалявам, че идвам така изненадващо, но... О, мили Боже!
- Ван. Здрасти!
- Това ли е... О, мили Боже, ти и Хейли да не го правехте?
- Ъх, да...
- Сега срещате ли се?
- Да.
- О, мили Боже, наистина? Защо не ми казахте? Обяснете ми веднага!
- Ъм... Ъх... То просто стана.
- Какво имаш предвид с "То просто стана."?
- Ъм...Наистина бих имал нужда от малко помощ, Хейлс.
- Хейлс?! Какво, сега си имате и прякори?!
- Мисля, че съм си добре, Брендан, благодаря.
- Ох, не, дори не посмявай да се измъкнеш от това.
- Ще се успокоиш ли?
- Да се успокоя? Туко-що видях вие двамата да се целувате! Разбира се, че няма да се успокоя!
- Неса, просто поеми дълбоко дъх. Вдишай, издишай. Кълна се, че ще отговорим на каквото искаш.
- *поема дълбоко дъх* Добре, първо. Брендан, сложи си проклета тениска. Хейли, оправи си косата. Вие двамата, среща във всекидневната след пет минути.
- Човече, тя може да командва.
- Говори ми.
- Без говорене. Излизайте от тук веднага!
След пет минути:
- Колко дълго продължава това?
- Около две седмици.
- Заедно ли сте или е нещо като приятели с привилегии?
- Не, не нищо подобно. Заедно сме.
- Окей. Боже, това стана заради мен. Сега, Брендан, слушай ме много добре. Хейли е чудесно момиче, така че не посмявай да ѝ разбиеш сърцето. Ти също, Хейли, нали? Грижи се добре за брат ми.
- Господи, Ван, не сме тръганли да се женим.
- Ясна ли съм?
- Да, абсолютно.
- Да.
- Хубаво. Аз дойдох да донеса храна. Ще тръгвам сега. От следващия път сложете на вратата си проклет знак да не ви притесняват.
- Добре. Да, каквото кажеш.
- Да, разбира се.
- Добре. Човече, не мога да повярвам. Сладко е и гнусно по едно и също време. Ъгх. Както и да е. Чао.
- Чао.
- Чао.
*вратата се затваря*
- Имаш много плашеща сестра.
- Не, тя първо е твоя най-добра приятелка. Имаш много страшна най-добра приятелка.
- Това дори няма смисъл.
- Разбира се че има.
- Както и да е. Какво ни е донесла за ядене?
- Не знам. Но в момента не съм гладен. Ами ти?
- Хмм. Изненадващо не.
- Тогава може би трябва да се върнем към онова, което правехме преди Ван да ни прекъсне.
- Може би трябва. Води по пътя, господин Браун.
---
Остават точно четири части до края на историята. Едната е епилог, а останалите три бонуси.
Искам да ви кажа и още нещо:
Когато свърша тази история, смятам да пусна превод и на още една история. Какво ще кажете?