Брендан/Хейли/Ванеса
- Хей, Ван...
- Брендан? Какво правиш тук?
- Мама ми изпрати нещо, което да ти дам. Дойде до мястото ми задно с пуловера, който я помолих да ми прати. Помниш ли? Оставих го там на Коледа.
- Да, да. Какво ми ми е изпратила?
- Не съм го отварял. Ето.
- Благодаря. Влез. Какво мислиш, че може да бъде? Не съм оставяла нищо важно вкъщи и мама не ми каза, че ще ми праща нещо. Може би е нещо от новите ѝ електронни мании. Господ знае, че тя е...
- Хейли?
- Брендан?
- Хей.
- Здравей.
- Здрасти.
- Здравей.
- Не знаех, че ще си тук.
- Е, тук съм.
- ...
- ...
- Здрасти.
- *смее се* Хей.
- Ох, мили Боже, спрете вече. Това става гнусно.
- Млъквай, Неса.
- Иу! Знаех си, че този ден ще дойде. Дори не мога да го гледам. Иу!
- Така, какво правите тук?
- Оу, филмов маратон.
- Какво гледате?
- „Умирай трудно". Поради някаква причина Хейли го обича.
- Хей! Това са страхотни филми.
- Шегуваш ли се?
- Замълчи, Ван. Невероятни са. Всъщност, любимите ми.
- Да, знам.
- Наистина?
- Да! Възхитителни.
- Знам, нали?!
- Ъгх! Добре тогава, защо вие, достойни за презрение хора, не го гледате заедно? Има пържени къртофи и сода, просто откачам. Махам се от тук!
- Чакай, Ван, наред е...
- Неса...
- Ла-да-ди-ди-да, вън съм. Чао!
- ...
- ...
- Тя да не би туко-що да ни остави?
- Да.
- ...
- ...
- Не съм гледал скоро „Умирай трудно".
---
Весела Коледа на всички! Нека всичко, за което си мечтаете, да стане реалност! :)