Брендан/Хейли
- Вече скоро ли е?
- Не мисля.
- Кога мислиш, че ще е?
- Не знам, Брендан!
- Ти си много гадна, Хейли. Даваш ми надежди, само за да ги разбиеш.
- Ох, млъквай.
- Знаеш ли, почти нахлух в апартамента ти, чукайки на всяка врата от етажа на Ван, търсейки те.
- Какво?!
- Казах ти, че искам да те видя.
- Какво се случи след това?
- Ванеса, моята глупава, досана, буйна сестра ме спря, преди да го направя. Тя каза, че трябва да уважавам поверителността ти и осъзнах, че е права. Ти нямаше да си много доволна, ако го бях направил.
- Да, нямаше. Но щеше да бъде много романтично.
- Какво?
- ...
- Какво? Ха-ха, да. Много семантично, искам да кажа. Семантично, да, определено.
- Семантично. Да.
- Какво? Да, идвам. Трябва да тръгвам, Брендан. Някой ме вика.
- Със сигурност.
- Ще бъда точно там... ъм... Боб! Идвам веднага!
- *засмива се* Ще поздравиш ли Боб от мен?
- Разбира се. Ще се чуем по-късно. Чао, Брендан!
- Чао, скъпа.