Ксавиър ме накара да седна и като ме бутна за раменете буквално паднах върху малкия му диван
-Стой тук докато приключа всичко.-погледна надолу към мен, усмихна се и се за пъти към фурната.
Няма нужда да казвам, че съм в шок.
Седях там и се взирах в стените, които бяха същите като в моята стая и е можех да повярвам, че Ксавиър правеше това за мен.Това определено не беше присъщо за него.
Това караше сърцето ми да прескача.
Бях останала без думи.
-Знам какво си мислиш.-каза Ксавиър, връщайки се към мен.
-Какво си мисля? - попитах. Всъщност не мислех, не знаех какво правех, но просто го чувствах правилно, почувствах се добре.
-Че това не е каквото очакваше, знам че не съм най-романтичния човек, който си виждала, по дяволите, даже не знаех, че знам какво е значението на тази дума, но те вбесих със студеното ми държание по-рано и просто исках да знаеш, че не мислех нищо от това, което казах и мислех, че така ще ти повдигна настроението.-аз просто стоях там и го гледах тъпо.
-Благодаря, не трябваше да се притесняваш толкова. - обясних. Наистина не трябваше, но бях благодарна и много щастлива за това, че го правеше.
-Аз исках да се. - хвърли една кърпа през рамо и отново се върна в кухнята.
Изведнъж телефон започна да звъни из стаята. Звукът отекна в стените и ме изкара извън кожата ми по-бързо, отколкото си мислех.
Ксавиър взе телефона и объркано изражение се изписа на лицето му. Изглеждаше сякаш не знаеше кой и защо му звънеше.
-Ало! - звучеше несигурен. Скоро, объркана та му гримаса се замести с ядосано изражение и преди да чуя каквото и да е, той отиде в банята и не можах да чуя и дума.
Не знаех какво се случваше, за това просто си стоях там и размишлявах.
Какво правеше Ксавиър? С кой говореше?
Поклатих глава. Не ми влизаше в работата. Не трябваше да знам.
Наистина харесвах Ксавиър. Не съм чувствала това с никой друг, не мислех, че можеш да чувстваш това към някого. Но ето, че съм грешала.
Не беше перфектен, не бях перфектна. Но Ксавиър се опитваше, за да ме направи щастлива.
Първия път като се запознах с него бях леко настоятелна и досадна, но все пак ме хареса и свикна. И се надявах да ме харесва толкова, колкото аз него.
Надявах се да го привличах, както той мен.
Осъзнах, че Ксавиър стоеше в банята повече от десет минути. Все още потропвах с крак по пода.
Можех да по душа храната, миришеше невероятно и нямах търпение да разбера какво беше приготвил за мен
Въпреки всичко, той беше добър човек. Просто беше объркан.
След пет минути, Ксавиър изневиделица излезе от банята и погледна към фурната.
-Ксавиър? - той побягна. Следващото нещо което знаех е, че видях черен пушек от фурната и как плочата пада на пода.
-Мамка му! - Ксавиър извика. Взе плочата и я хвърли на пилота. - По дяволите!
Станах от дивана и отидох в кухнята. Ксавиър беше заровил лице в ръцете си, които бяха подпряни на плота до изгоряла та храна.
-Ксавиър? - казах внимателно докато се приближава към него. - Добре ли си? - попитах.
Ксавиър хвърли чинията с изгорялата храна на пода от гняв.
Той повдигна глава и заби юмрук в плота. Подскочих.
-Ксавиър, храната няма значение. - казах искрено. Нямаше значение за мен.
-Има значение! - извика. - За мен има значение, мамка му! Опитвах и опитвах и опитвах, но единственото нещо, което правя е да разрушавам всичко! - Той отново заби юмрука си, а аз се опитах да хвана ръката му, за да спре, но той се от дръпна преди да успея.
-Ксав-.
-Защо не мога да направя нищо правилно? Просто исках да направя нещо романтично за теб, нещо с което да покажа колко съм благодарен за това, че имам гадже като теб-.
-Гадже? - запелтевчих. Сърцето ми спря. Гадже? Наистина ли ме нарече така? Ксавиър ме нарече негово гадже. Сънувах ли?
Ксавиър спря каквото и да правеше и ме погледна с разширени очи. Гърдите му продължава ха да се повдигат и свалят бързо, но ние продължаваме да се взираме един в друг.
-Гадже? - прошепнах отново.
-П-просто се изплъзна от устата ми, аз просто...просто-смотолевчи той и ме погледна нервно.
-Гадже-казах и му се усмихнах. Не можех да не се усмихна. Усмихвай се широко, а щастието блестеше в очите ми. Гадже?
-Не трябваше да те изплаши, просто се изплъзна от устата ми-.приближих се и го прекъсна от каквото и друго щеше да каже.
-Наистина ли искаш да съм твое гадже?-попитах. Ксавиър ме погледна.
-Просто исках да те направя щастлива и го съсипа, изплъзна се от устата ми, не би трябвало да искаш да си във връзка с такъв като мен. - Ксавиър обясни с дрезгав глас. Погледнах към него, а той извърна поглед към земята.
-Ами ако искам? - попитах
-Не искаш.-той въздиша и се обърна и не можех да видя лицето му.
-Ксавиър, какво се случва в главата ти? - попитах нежно. За станах до него. Така можех да видя поне част от лицето му.
-Нищо.
-За какво всъщност мислиш? - попитах отново. Поставих ръката си на гърба му.
-Не знам. - въздиша отново преди да стисне очи. - Искам те, нуждая се от теб, но съм твърде изплашен да започна каквото и да е, не съм добро гадже и ще ти е по-добре без мен, не искам да те нараня, способен съм да го направя дори и без да го осъзная.
-Мога да живея с това, достатъчно силна съм.-не съм от хората, които мислят твърде усилено върху нещата, обикновено правя нещата, които искам без да мисля.
-Не, не разбираш.
-Накарай ме да разбера. - от върнах. - Накарай ме да разбера, защото повярвай ми наистина искам
-Ще ти е по-добре с някой друг.
-Значи искаш да си отида и да бъда с някой друг. - попитах. Извъртя лице към мен и можех да видя гневът в очите му.
-Не.-отговори.-Не го прави. -отвърна твърдо. - Моля те, не го прави.
-Какво искаш тогава Ксавиър? - той продължи да се взирах в лицето ми.
Беше обърква, но това беше Ксавиър и нямах нищо против това.
За кратко време той стана важен за мен човек. Нуждаех се от него.Не знаех защо, но знаех че беше, за да сърцето ми да бие в ритъм
-Какво искаш? - попитах отново. Просто трябваше да го насърча.
-Искам теб. - сърцето ми се разтуптя от желанието в гласа му.
-Тогава защо не ме попиташ? - отговорих тихо. - Можеш да ме имаш, защото аз те искам също.
-Страх ме е, не за мен, а за теб, за това което мога да ти причиня. - отговори и се приближи към мен. - Както казах, Емили, не искам да те нараня, моля те, не искам. -той подпря глава в извивката на врата ми и се притисна повече.
Обвих ръце около него, а неговите се плъзнаха по талията ми. Той се нуждаеше от това дори и да не беше сигурен.
-Не ми давай причина да те нараня. - прошепна, а дъхът му се разби във врата ми.
-Ти си различен, Ксавиър. - въздъхнах-Но каквото и да кажеш или направиш, няма да ме накара да се отдалеча.
-Знам, вече установих колко си упорита.-промърмори.Изкикотих се тихо преди стомахът ми да изкъркори.
Ксавиър се изправи и ме погледна.
-Гладна ли си?-попита. Кимнах леко и се усмихнах.Той погледна към земята където се намираше счупена та чиния и изгоряла та храна.
-Няма значение.-отговорих.Ксавиър върна погледа си върху мен.
-Безполезен съм.-отново погледна към бъркотията. Хванах лицето му и слях устните му с мойте.
Той изръмжа и започна да се отпуска.
-Не бъди глупав можеш да бъдеш полезен, просто спри да казваш обратното.-усмихнах му се. Той отвърна на усмивката и докато се усетя вече беше взел телефона и ме питаше какво искам за ядене.
Правеше всичко по силите си само заради мен. За мен той беше перфектния човек, с който мога да прекарвам времето си.
Всеки ден го харесвам повече и повече. Беше страшно колко много пъти е в мислите ми, колко щастлива ме прави, когато покаже емоциите си.
Не знаех нищо за него, но знаех, че беше едно загубено момче, което се опитваше да бъде мъж, достатъчно силен, за да се справя с заобикалящия го свят.
Нуждаеше се от мен, но не знаеше колко аз се нуждае от него.
Преди няколко месеца не бих си и помисляла, че ще попадам в такива ситуации с него, но сега съм тук и съм твърде надълбоко, за да се измъкна.
-Тръгнаха насам, надявам се да ми простиш за всичко. - каза и се върна при мен.
-Разбира се, че да, всички правим грешки, това просто беше една изгоряла храна-обясних, но Ксавиър поклати глава.
-Не, имам предвид, надявам се да ми простиш за всички мои студени изблици от деня, в който се запознахме, за крясъци те и всичко останало. Няма да се променя, винаги ще съм такъв, какъвто съм и за това е причината, поради която е е страх, но ще опитам за теб.-обясни. - Направих толкова много, което не съм правил за никой друг, а след това го съсипва. Трудно е, защото съм разкъсан, искам да си тръгнеш, за да не те нараня, но се нуждая да останеш, защото без теб би било мъчително, имам нужда да си до мен, просто ми трябва време и ще се отнасям с теб, както би могъл всеки друг мъж. - кимнах твърдо. Мога да съм до него. Мога да го направя.
-Мога да го направя.-не лъжех.
-Няколко месеца, не искам да разрушава неща, но ще си струва чакането, ти ще си заслужаваш чакането.
-Ти също, Ксавиър, заслужаваш си чакането повече отколкото си мислиш.
-Не мога да повярвам, че думите идват от твоята уста, мисля че вече започваш да работиш по въпроса. - усмихна ми се. Никога досега не е изглеждал толкова великолепен.
Сега виждам повече от гняв и тъга, виждам щастие.
Работех по въпроса. Това означава повече отколкото той самия си мисли, е значи.
-Ти си ангел с бели крила. - каза Ксавиър и почти се изчервих под погледа му.
Може би съм ангел с бели крила, но той блести толкова, колкото аз никога няма да мога.
Просто той още не го знаеше.
---------------------------------
Ето я новата глава надявам се да ви е харесала❤️