Брендан/Хейли
- Здравей.
- Как е?
- Осъзнаваш ли, че говорим почти от месец и не знаем нищо друго за другия освен имената си?
- Не е вярно. Знам, че се на двадесет и две, много досаден, наистина упорит и много сакат. Известно ми е, че обичаш вредна храна, добре, храна като цяло, ядосваш се, когато се гладен и използваш алкохол, за да удавиш мъките си. Знам, че има много момичета, които те следят и че имаш сестра и гадже на име Криси.
- Еха, Хейлс. Да не би да си записвала детайли за мен? Това е толкова сладко.
- Замълчи, Брендан.
- Наред е да приемеш, че си влюбена в мен, Хейлс. Няма да имам нищо против.
- Просто млъкни вече!
- Добре, добре. Както и да е, за протокола, бивша приятелка е.
- Какво?
- Имам бивша приятелка на име Криси.
- Ох...
- Да...
- Какво се случи?
- Тя стана много прилепваща. Чу го предния ден.
- Ахх!
- Да.
- Ъх... Добре, пак се връщаме. Нямам никакъв написан доклад за теб. Просто имам чудесна памет, не като твоето глупаво аз.
- Харесвам как промъкваш тези обиди в изреченията ти. Много коварно.
- Благодаря!
- И също, паметта ми е отлична.
- Дали?
- Разбира се! Знам, че ти, Хейли Карсън, си в химическа специализация, която има отмъстителна приятелка, търсеща и пристрастена към храната, точно както сестра ми. Знам, че имаш кола, която е на ремонт, че очевидно не можеш да се движиш с автобус, имаш работа за през почивните дни и също, че си честен пияница.
- ...
- Поразена от моята възхитителност, скъпа?
- Млъквай!
- *засмива се* Но имах предвид, че искам да знам повече. Повече неща за теб. За начало, не знам къде живееш.
- Брендан, сериозно? Това е като непозната заплаха 101: никога не давай лична информация, особено къде живееш и къде отиваш.
- Не съм непознат, Хейли.
- Може би. Но не съм напълно сигурна, че не си зловещ. Кой знае, може да се окаже, че насилник под твоята очароваща външност!
- Очароваща, хах?!
- Ох, замълчи!
- Добре, тогава ми кажи нещо, което не знам за теб.
- Защо толкова много искаш да знаеш?
- Просто така.
- Тогава ти ми кажи нещо първи.
- Окей, ъм, аз съм последна година в колеж – бизнес специализация, живея с най-добрия си приятел Мат в апартамент извън кампуса и винаги съм искал да отида в Барбадос.
- *смее се* Барбадос? Защо?
- Не знам. Готино име е.
- Ти си странен, Брендан.
- Благодаря. Както и да е, твой ред.
- Ъхх, добре! Любимият ми цвят е жълт, обичам сладолед от манго и имам домашен любимец вкъщи, наречен Гюнтер, защото бях обсебена от „П.Р.И.Я.Т.Е.Л.И", когато го взех.
- *засмива се* И къде е вкъщи?
- Всъщност на няколко мили от тук. Малък град. Ами при теб?
- Роден съм тук.
- Хей, това е яко. Също и най-добрата ми приятелка.
- Не е често срещано деца от града да се преместват от него, знаеш ли?
- Ох... Това е много глупаво.
- Какво? Защо?
- Защо не би желал да отидеш някъде другаде, различно от мястото, където си бил през целия си живот?
- Мога да го направя след колежа, нали? Няма да се налага да уча и други неща.
- Добре тогава. Аз все още мисля, че е глупава мисъл.
- Ти си глупава.
- И очевидно ти все още си на седем.
- Млъквай, чуждестранничке.
- Аз съм от различен град, а не държава.
- Все едно, скъпа.
- Не си оригинален, казвам ти.
- Затова имам теб, нали?
- Не ме имаш. Ти дори не знаеш как изглеждам.
- Добре, как ти се струва да разбера?
- *изсумтява* В мечтите ти.
- Мечтите се сбъдват, знаеш ли?
- Сигурна съм, че тази няма.
- Ти си много груба!
- Опитвам се.