Две седмици без да я виждам. Две седмици на самота и самосъжаление. Тя ме напусна. Истина е, че връзката ни не беше сериозна и за всичко това бях виновен аз. Не можех да приема, че не бях първия ѝ избор. Заради моя инат сега съм сам. Легнал на леглото, загледан в тавана и чудещ се. Мисля си за нея, за ръцете ѝ върху мен, за докосванията ѝ, сладките устни и плахите целувки. Карах я да се страхува от мен и да се съмнява в чувствата ми. Дали ще я целувам или нападам с думи. Дори не се опитах да я опозная, а вече беше късно. Тя избра другия и ще отиде при него на другия край на света. По-далеч от мен и това боли. Имам нужда от нея и да говоря. Имам нужда да ѝ обясня. Искам да съм с нея, но не мога да отрека, че я наранявах и ще продължавам да го правя. Двамата не сме един за друг и най-доброто за нея ще е да я оставя да си отиде.
Ставам бавно от леглото. Спи ми се и едва се движа. Поглеждам часовника. Опитвам се да осъзная колко е часът. Все още мога да се подготвя за лекциите или да си остана в леглото, но довечера ще се повтори вчерашния маратон с алкохол. Имам нужда от секс с моята Каси. Проблемът ми обаче е, че тя не е моя и не се казва Каси.
-Kurwa mać...
***
-Kurwa mać...
Денят е идеален за псуване на полски и алкохол. Вечерта, ще се напия, но първо трябва да убедя Лин да доведе Клеър на купон в Братството. Желанието ми да я пусна отново се е изпарило и искам тя да остане с мен.
Виждам Клеър още в началото на деня. Тя е все така красива. Усмихва се. Не на мен, защото когато ме вижда започва да се оглежда на къде да поеме, но да е по-далеч от мен.
-Jebać! - Ед е до мен и ме хваща за ръката, когато се опитвам да тръгна към нея, а двете - Клеър и Лин се разминават и плановете и желанието ми да говоря с нея се изпаряват. Лин се приближава към нас, а Клеър вече е извън полезрението ми. Ед ме пуска, вече по-спокоен, че няма да направя някоя глупост. Лин застава пред него, а той се навежда за да я целуне.
***
Единственото, което мога да направя е да се напия. Около мен се вихри купон, а аз наливам втора чаша от първата най-близка до мен бутилка алкохол. Опитвам.
-Шибана водка... - изричам преди импулсивно да погледна към вратата и да я видя. - Моята шибана Каси...
Изправям се бързо и се приближавам към нея за да се убедя, че не е мираж. Къса розова рокличка и спусната навита на букли руса коса. Това е тя от мечтите ми. От първия път, в който я видях. Когато се приближаваше бавно към шибания Малкълм.
Това е минало и трябва да го изкарам от главата си. Сега тя е Клеър и е моя. Обвивам я с ръце и я целувам пред очите на всички. Искам всички да разберат, че е моя и няма да я пусна. Когато я оставям без дъх, отделям устните ми от нейните и тя започва да говори. Не искам да я слушам. Искам да я завлека в стаята ми и да я чукам. Или да я обичам.
И решавам, че тази вечер трябва да ѝ го докажа.
-Дойдох за да поговорим, Рик.
-Ела с мен! - хващам ръката ѝ и я повеждам към стълбите. Изкачвам ги колкото се може по-бързо и влизаме в моята стая. Започвам да галя бедрата ѝ докато я целувам, а тя ме отблъсква.
-Наистина трябва да говорим...
-Обичам те, Клеър! Нямам какво да кажа друго. - казвам, а тя отново ме целува преди да се дръпне от мен и да ми обърне гръб.
- Заминавам след два месеца. - дори не може да ми го каже в очите. Тя отива там заради другия. - Тази сутрин...
-Затова ли дойде? - успявам да кажа без да изпсувам. - За да ми кажеш, че си избрала него. Братът на Лин.
-Едуард ме помоли да говоря с теб. - обръща се към мен.
-Да, разбира се...
-С нищо не мога да те убедя, че го правя заради мен и няма нищо общо с теб, Хан и чувствата ми към който и да е от двамата. Тук няма любовен триъгълник, защото за такъв трябва любов, а любов няма.
Тя е много по-спокойно от мен, прекалено спокойна. Искам да я вържа и да не я пускам, но това ще е най-голямата ми грешка. Не мога да я задържа.
-Наранявам ли те, Клеър?
-Вече не, Рик. - тя се усмихва. - С теб ми беше хубаво. Поне през последните месеци, но нашата връзка не беше истинска, колкото и да го повтаряш. Колкото и да повтаряш, че ме обичаш и двамата знаем, че е просто физическо привличане. Прекрасно чувство, но не е любов. Може в един момент да се случи, но няма да разберем, защото не искам един ден да съжалявам, че съм пропуснала шанс да се измъкна от досегашния ми живот и дори да те намразя заради това, а това е последното, което искам.
-Продължаваш да твърдиш, че не го правиш за да избягаш от мен...
-Ти не ме познаваш, Рик, и не знаеш нищо за мен.
-А ти дори няма да позволиш да те опозная, Каси! - изричам това име, защото искам да я нараня и защото познавам Каси много по-добре от Клеър. - И защо си се облякла така, щом не желаеш да си с мен? Или трябва да попитам за кого?
Приближавам се към нея и я гледам право в очите. Искам да види болката ми, а аз страх в нейните очи. Но в очите ѝ няма страх.
-По-добре ще е да оставим нещата такива, такива каквито са.
-Тогава нека те чукам тази вечер, Каси! - отново това име. По дяволите! Тя е адски права и това още повече ме ядосва.
-Това ще е поредната ни грешка. Тръгвам си.
Опитва се да ме подмине, но аз я хващам за ръка и я притискам към тялото ми и я целувам. Тя не ми отвръща, дори се опитва да се отскубне от ръцете ми. Трябва да я пусна. Никога не съм бил, човек, който може да насили момиче, а нея постоянно я наранявам. Наранявам Клеър и се опитвам да я държа. Да я контролирам и да я имам. И си спомням един наш разговор, в който ми казва, че баща ѝ я контролира цял живот и иска един ден да е свободна от него, а аз исках да я покоря отново. Пускам я бързо и се обръщам.
-Върви си! - казвам ѝ тихо. - Няма да бъда като баща ти.
Чувам стъпките ѝ и отварянето на вратата. Тя спира.
-Много бих искала да се видим пак, Рик! Да се срещнем някога на друго място.
Обръщам се. Устните ѝ са подпухнали от целувките ми. Очите ѝ са тъжни, а аз се опитвам да осъзная какво се опитва да ми каже.
-Да скоро виждане, Рик!
Вратата се затваря.