Събуждам се и заварвам Скайлър да спи на един стол до леглото ми. Въздъхвам и се чудя защо не е легнал в леглото, не е като да ми пречи. Заставам в седнало положение и го побутвам. От внезапния ми жест, той се стряска и се събужда.
- Добро утро! - изрича и внимателно оглежда лицето ми. - Изглеждаш доста добре. Цветът на лицето ти се е върнал, нямаш кръгове под очите. Ще ти приготвя нещо питателно за ядене.
Скайлър излиза от стаята ми, а аз ставам, за да оправя леглото си. При тази мисъл се засмивам. Има ли смисъл да оправям леглото си, като всичко останало в стаята е не на мястото си? Поклащам глава и отварям гардероба си. Изваждам първите дрехи, които попадат под погледа ми и ги обличам, а старите хвърлям някъде на пода. Излизам от стаята си и отивам в банята, за да изпълня сутрешната си рутина.
- Доста вкусно мирише. Какво готвиш?
- Честно казано, не знам. Каквото стане. - отвръща Скайлър.
Думите му ме плашат. Надявам се да не си останем вкъщи със стомашни проблеми. Мислейки за стомаха си, той ми напомня, че съществува като изкъркорва. Сядам на един от столовете, срещу прозореца и чакам "главен готвач" Скайлър да приключи със закуската. Докато го чакам, ровичкам из телефона си. Както винаги, нищо интересно. Имам няколко съобщения от Зерафина, която ме пита дали съм добре, но няма да ѝ отговоря сега. По-късно и без това ще трябва да отида до щабквартирата. Колкото и да ми се иска, не мога да отлагам работата си вечно. Пък и трябва да разбера кои са били тези демонолози и ги накарам да си платят.
- Закуската е сервирана. - изрича Скайлър и поставя един поднос пред мен.
Вдигам учуден поглед към него. Яйцата, наденичките и препечените филийки хляб изглеждат добре. Хубаво, положителна точка за главния готвач. Мъжът сяда срещу мен със своя поднос и започва да се храни. Бодвам с вилицата си едната наденичка и се чудя дали ще мога да я преглътна.
- Нещо не ти харесва? - пита ме Скайлър, вдигайки поглед към мен.
- Не, просто не съм яла нищо от два дни, не знам дали стомахът ми ще приеме храната.
- Ще я приеме, не се притеснявай. - засмива се.
Започвам да се храня и се радвам, че храната не иска да напусне стомаха ми чрез онзи отвратителен процес - повръщането. След като свършваме със закуската, събирам чиниите и подносите и ги оставям в мивката. Някъде в бъдещето ще ги измия.
Излизаме от жилищната сграда и се качваме в колата. Скайлър потегля към щабквартирата, когато телефонът ми започва да звъни. Пак някакъв непознат номер. Решавам да вдигна, тъй като нямам никаква представа за какво може да се обаждат.
- Сейдж Валор? - изрича гласът от другата страна на линията. - Дъщеря на Александър Шварцвалд?
- Аз съм, кажете.
- Адвокат Ривера се обажда. - учудвам се. - Баща ви има завещание и днес ще бъде отворено. Вие сте единствената спомената и трябва да дойдете.
- Добре, пътувам. Изпратете ми адреса.
Затварям телефона и след секунди получавам съобщение с местоположението, на което трябва да отида. Обяснявам на Скайлър накъде да кара и той го прави. Облягам глава върху прозореца на вратата и се чудя какво толкова би могъл да има баща ми. Не предполагах, че си е отворил завещание.
След известно време, автомобилът спира пред сградата на адвокатската кантора. Двамата със Скайлър излизаме от колата и влизаме в сградата. Заставам пред регистратурата и обяснявам на милата дама, която седи зад огромното бюро, че адвокат Ривера ме очаква. Тя ми кимва и ми казва да се кача с асансьора на деветия етаж. Със Скайлър се отправяме към асансьора и влизаме вътре, след което натискам съответния бутон.
Асансьорът спира след по-малко от минута и излизаме от него. Започваме да вървим по коридора и се оглеждаме за името на адвоката. Намираме го върху една табела, залепена върху стъклена матирана врата. Отварям вратата и влизаме вътре. Заставам пред секретарката на този адвокат и ѝ обяснявам защо съм тук. Тя вдига служебния телефон и оповестява на шефа си, че вече съм пристигнала.
- Може да заповядате, а вие останете и изчакайте тук. - изрича към Скайлър.
Скайлър сяда на дивана срещу бюрото на секретарката и тя му се усмихва. Не знам защо, но ми иде да я цапардосам. Влизам в офиса на адвоката и го поздравявам. Заставам пред бюрото му и се здрависваме, а той ми прави знак с ръка да седна в свободното кресло срещу него.
- Може ли да си говорим на "ти"? - пита ме и аз кимвам. - Съболезнования за смъртта на баща ти. Александър ми беше много добър приятел.
Учудена съм да чуя това. Не знаех, че татко е бил приятел с този човек. Ривера забелязва объркването и учудването ми и ми отговаря, че двамата са били съученици в Есосайс. Той работи като адвокат за магьосниците и много рядко поема случаи, които да са свързани с обикновените хора. Казва ми също, че е бил кум на сватбата на родителите ми. Виждала съм го на снимки, но годините са го променили. Изобщо не можах да го позная.
- Значи вие сте Джеймс Ривера. Татко ми е говорил за вас, но аз така и не обърнах особено внимание. Може ли да ми кажете кога е била последната ви среща с баща ми? Той не ми е споменавал нищичко за завещание.
- Александър не искаше да те тревожи. - отвръща. - Видяхме се преди месец. Точно тогава той създаде завещанието си. Тогава му казах да не избързва, но сега след като знам какво се случи се радвам, че той реши да направи тази стъпка. В противен случай, трудно щеше да докажеш, че нещо негово ти принадлежи. Знам историята ти. Отгледана си от леля си и чичо си. Не знам всичко, но това беше достатъчно. Винаги се чудех защо той изглеждаше толкова съкрушен през годините.
- Извинете, че ви прекъсвам, но може ли да говорим по същество? Татко почина съвсем наскоро и все още ми е трудно да приема това. Ако слушам още малко, ще се разплача.
- Извинявай. - изрича и отваря някакво чекмедже на бюрото си. Поставя някаква тъмночервена папка върху бюрото. - Това е завещанието на баща ти. Моля, подпиши тази декларация, че си съгласна завещанието да бъде отворено.
Взимам документа и набързо прочитам написаното. След като не прочитам нищо нередно, подписвам декларацията и я връчвам на адвоката. Той отваря папката и изважда други документи.
- Баща ти, Александър Шварцвалд, ти завещава семейната му къща придобита по време на брака му с майка ти, Екатерина Абот-Шварцвалд. - учудена съм. Не предполагах, че родителите ми са имали собствено жилище. - Той ти завеща и апартамента си, който е закупил след смъртта на майка ти. Завещава и кутия с вещи.
Отваря някакво шкафче и се навежда, за да вземе въпросната кутия. Поставя я пред мен и обяснява, че не е била отваряна и че ключът за нея е в мен. Замислям се и се досещам, че татко ми остави някакъв ключ преди време.
- И последното нещо, което ти завещава е банкова сметка, с чиито средства само ти можеш да се разполагаш.
Връчва ми папката с документите и аз започвам да прелиствам. Виждам нотариалните актове за къщата и апартамента, след което и нужната информация за банковата сметка.
- Това ли е всичко, адвокат Ривера?
- Да. - изрича и се усмихва. - Дължа толкова много на баща ти. Ако някога имаш нужда от каквото и да е, независимо дали е правна консултация или нещо друго, моля да ме потърсиш. - връчва ми една визитка. - С удоволствие бих ти помогнал.
Благодаря му и се изправям от мястото си, след което отново му стискам ръката. Излизам от офиса му и злобно поглеждам към секретарката, а тя не го забелязва. Скайлър се изправя и двамата напускаме адвокатската кантора. Влизаме в колата и съотборникът ми иска да знае какво се е случило.
- Завещава ми всичките си имоти, кутия с вещи и банкова сметка. Не ми е казвал, че той и майка ми са имали общо жилище.
- Накъде искаш да карам? Да се прибираме ли?
- Не, трябва да отидем до тази банка.
Скайлър кимва и аз му казвам адреса, който е написан върху документа. Много искам да разбера какво има във въпросната кутия. Трябва да си спомня и къде оставих ключа, но знам, че е някъде в щабквартирата.
Оказва се, че банката не е много далеч от адвокатската кантора. Скайлър паркира колата на свободно място и слизам от нея. Влизам в банката и аз обяснявам на една от служителките за какво става дума, дори ѝ връчвам документа. Тя ми казва, че трябва да се срещна с управителя на банката и го извиква. Господинът се появява почти веднага и ме моли да го последвам.
Влизаме в кабинета му и той ме моли да му връча документите си за самоличност, за да се увери, че съм аз. Давам му нужното и той изважда някакъв документ.
- Извинете госпожице, но господин Шварцвалд имаше много странна молба. Помоли всеки, който се интересува от тази сметка да отговори на този въпросник. Готова ли сте за въпросите? - кимвам. Чудя се защо му е било на баща ми да създава въпросник. - Защо фамилиите ви не съвпадат, щом ви е родител?
- Защото не ме е отгледал той. Истинските ми родители са ме дали на леля ми и чичо ми.
- Добре. Кои са осиновителите ви?
- Дейвид и Аманда Валор. - отвръщам. Това започва да става досадно.
- И това е правилен отговор. Прекарали сте двайстия си рожден ден само с баща ви. В края на деня се е случило нещо, което се описва като незабравимо. Нещо, за което само вие двамата знаете.
Въздъхвам и очите ми се насълзяват. Един от най-хубавите ни спомени.
- В края на деня излязохме в парка заедно с домашния му любимец. Тогава реших да не бъда толкова затворена към него. Направихме си снимка, на която сме аз, той и кучето. Описа я като незабравим спомен, когато ми връчи копие.
- Чудесно. Последен въпрос, госпожице Валор. Как се казва кучето му?
- Ехидна. - отвръщам и с тревога си спомням за голдън ретривъра в апартамента на татко. Кой ли се е грижил за нея след смъртта му?
Управителят приема отговорите ми и ми връчва няколко декларации, които трябва да подпиша. Започвам да чета условията и разни други неща и се чудя как изобщо му идва на някой да ги пише тези неща. Нищо чудно, че хората изобщо не им обръщат внимание. Толкова са досадни и този дребен шрифт направо ми човърка в душата. След като отегчена прочитам абсолютно всичко, подписвам въпросните документи.
- Трябва да ви уведомя, че нямате лимити на тегленията. Тази карта е ваша. - изрича и ми връчва някаква дебитна карта. - Баща ви влагаше пари всеки месец в продължение на двадесет и четири години. Това е и банковото извлечение, ако искате да знаете колко всъщност пари има в сметката ви.
Взимам всичко и благодаря на човека, след което излизам от банката. Докато вървя към колата, едва не получавам сърдечен удар. Не мога да повярвам, че татко ми е завещал толкова много пари. Този човек изобщо харчил ли е нещо за себе си? Влизам в колата и Скайлър забелязва изумлението ми.
- Какво има? Да не би да дължиш пари?
- Не, точно обратното. - изричам и отново забивам поглед в листа. - Завещал ми е три милиона.
- Еха. Изобщо не предполагах, че един анти-маг може да изкара толкова.
- Това възлиза на около почти десет хиляди и петстотин всеки месец. - отвръщам и започвам да се чудя какво е правил баща ми, за да изкара толкова пари. - Не знам откъде разполага с толкова много пари, но не мога да повярвам, че са мои.
Нямам намерение да пропилявам спестяванията на баща си. Ще работя и ще изкарвам пари с труд, а ще използвам тези само ако е крайно необходимо. Един ден, когато всичко приключи, с тези пари ще изградя добро бъдеще за семейството си. Ако изобщо създам такова...