Уонхо отново работеше до късно, не може да повярва, че му се развика. Не може да повярва, че го направи отново, отново загуби някого.
Ето защо никой не те харесва.
Ти си толкова ужасен човек.
Не го заслужаваш.
Не заслужаваш нищо.
Измина цялата нощ и Уонхо чакаше да чуе звънчето и да види момчето от вчера да се усмихва сладко. Това не се случи тази вечер, той пропусна пътя си към ягодовото мляко.
Главата на Уонхо се надигна, щом чу звънецът. После се наведе обратно надолу, когато видя че е някой друг.
Той въздъхна и ги обслужи с добро отношение, както би направил един добър служител.