"Добро утро!" казвам му аз.
"Добро утро!"отговаря ми той.
Тръгва и се не връща до късна нощ....
Това е моят син!
Но какво мога да му кажа?
На 18 е почти, пълнолетие ще навърши,
дали ще съжалява за отминалите дни,
или с усмивка на лице ще срещне идните дни?
Но и той син ще има ...
Съдбата винаги е справедлива,
довършва нещата до край
и винаги възмездие начин за намира!
Какъв ще бъде неговият син,
няма как аз да зная!
В моето легло на сетния ми час
дали той ще е там, неизвестно е за мен....
"Лека нощ" рече той.
"Лека нощ" машинално отговарям аз.
Цикълът се затваря за малко почивка,
за да може утре да продължи с нова заливка!
Посветено на Sanito21