На дъщеря ми

67 6 11
                                    

Тя седи на  черен стол,
облечена в сатенена рокля,
сложила е ядосаната маска....
Това е моята дъщеря!

От най - малкото тя се сърди
сякаш иска друг баща,
но не знае  за болката,
причината ми тя

В романа на Балзак ли живея,
та толкова жестока е тя
какво мога да направя,
освен да и се извиня.

"Извинявай дъще,
за всеки един, когато съм те нагрубил,
за всяка една пролята твоя сълза,
за всеки един изстрадал стон."

Отвърне ми тя със семпла прегръдка,
така ще е до ден,
когато същия този спектакъл,
ще се повтори отново.

Посветено наilovekchocolate

Невъзможен вопълWhere stories live. Discover now